Фрамар: Как ще представите себе си? Кой е Тоню Цанев?
Аз понякога съм Тоню Цанев, но доста често не съм. Понякога немощен и стресиран, понякога прекалено самоуверен. А Тоню Цанев е мъдър и талантлив. Роден съм в село Гранит, единственото с такова име в България, в най-западната част на Чирпанска България. На 15 години заминах за София да уча в Художествена гимназия, във Великотърновския университет учих живопис /след службата/, след това бях учител, а в Студията за анимационни филми бях 11 години. Около 1989-1990 минах на частна практика. Имам над 35 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Преди две години и половина се върнах в родното си село, за постоянно.
Фрамар: Как открихте живописта или как тя ви намери?
Рисувам и участвам в изложби още от студентските си години. В анимацията от рисуване не ми оставаше време за другото рисуване/живопис. Имам към 2000 картини от 89-та до сега.
Фрамар: Как Ви хрумна да използвате за рамки на своите картини предмети от бита на нашите прабаби и прадядовци?
Аз не съм първият, който се е сетил за това. По природа съм си колекционер. Баба ми събираше стари обувки. Когато почина, имаше 300 чифта стари обувки. В кръвта ми е да събирам предмети с антикварна, етнографска и нумизматична стойност. Събирайки такъв тип вещи, реших да ги превърна в интелектуална собственост, вместо да ги трупам. От трупане полза няма, трябва да им дадеш нов живот.
Фрамар: Кои са най-интересните неща, върху които сте рисували?
Не бих казал, че търся скандалното и сензацията. Обичам етнографските дървении, които сами по себе си не са стойностни. Има примерно неща, на които е кощунство да посегнеш – резбовани иконостаси. Предпочитам плоскости, на които да дам нов живот – кръг за баница, фурнаджийска лопата, пешкирници със счупено огледало.
Фрамар: Как се ражда една картина?
Разчитам на вдъхновението. От много години се занимавам с митологията на моя край – Чирпанския. Неизменно е в картините ми да присъстват различни митологеми и образи от моето село и роден край. Аз съм правнук на чирпанския Омир – дядо Вичо Бончев, народния певец. Живея на интересно място, пълно с образи като Дзънтьо, който бил толкова пестелив, че четял вестници на лунна светлина. Наистина уникални типажи, стига да можеш да ги видиш.
Фрамар: Къде намирате предметите, които превръщате в изкуство?
Познават ме старозагорските антиквари, пловдивските, софийските... Често се намира някой да ми подари нещо, дори днес ми подариха стара рамка.
Фрамар: Какво ще видят посетителите на вашата изложба в галерия „Вик” на 15 декември?
Първо ще се запознаят с една нова дума – „антропоморФия”. Думата „антропоморФия” всъщност не съществува. Съществува само антропоморфизъм – придаване на човешки образ на боговете. Обичам да си играя с думите. Една от предишните ми изложби се казваше „Музикалиите на Тоню Цанев“ – ето и нова дума „музикалия”. Ще се опитаме да изнесем и част от изложбата на улицата , за да я населим с нови и невиждани в града ви създания, плод на моето творчество. Дано времето да е с нас.
Фрамар: Какво е вашето послание към хората, които ще видят тази изложба?
Искам да ви покажа света, какъвто аз го виждам. Една забравена и загубена цветност. Дъщеря ми се шегуваше, че някои от картините ми викат „Купи ме“, надявам се и картините от тази изложба да са такива, че да събудят интереса на хората. Не говорим наистина за пари, просто изкуството трябва да бъде оценявано от хората, иначе няма смисъл от него.
Фрамар: Има ли развитие българското изкуство? Ние във Фрамар се опитваме да подпомогнем, където можем. Но накъде е поело изкуството?
Абсолютно! Страшно талантливи художници има в момента в България, но за съжаление времето е трудно за изкуството. На изпитания се подлагат само любимите чада на Господ, затова си мисля, че ние, хората на изкуството, сме любимите му чада. Но ние твърдо трябва да си изстрадаме мъките, за да можем да бъдем истински.
Фрамар: Рисуването е призвание и професия, а кое е хобито на Тоню Цанев?
Колекционирам керамични фигурки на арменски попове. Проследил съм етимологията на израза „Оплачи се на арменския поп“, както и развитието на образа през годините. Прототип на героя „арменски поп” е поп Яковас от Диарбекир, описан от поп Минчо Кънчев във „Видрица”. Той е имал голямо влияние пред каймаканина и е уреждал заточениците на по-леки длъжности. След това той става нарицателен образ, даже в Троян започват да правят фигурки от керамика. Още от дете помня един такъв керамичен поп, който стоеше на стар дървен шкаф в селската бръснарница. И понеже бръснарят беше и левичар и често се заглеждаше кой минава по пътя, клиентите често се оплакваха, че са порязани. А той ги препращаше към керамичната фигурка, която стоеше на шкафа му.
Фрамар: Какво могат да кажат образите от вашите картини на съвременните хора? Говорят ли те нещо на нашето поколение, което дори няма спомени от това време?
Аз заварих отломъци от Овчарска /Патриархална/ България. Помня как дядо ми ходеше с потури и салтамарки. Това отдавна са само спомени, които са в главите ни. Но миналото понякога по неведом начин се предава на най-младите. Внуците на една позната не харесват електронните часовници, защото те не тиктакат, а харесват старите будилници и стенни часовници, които тиктакат и звънят. Надявам се да има връщане и към старите ценности. Надявам се ужасяващото съвършенство на пластмасата да бъде изтикано след време и дървото пак ще се върне в бита и живота.
Фрамар: Как определяте стила си?
Понякога определям нещата си като сюрнаив – сюрреалистичен наивизъм. Още с влизането посетителите на моята изложба или ще бъдат грабнати, от това, което виждат, или не, но определено ще предложа нещо, което не е виждано до този момент.
Фрамар: Вашето послание към читателите ни?
Намерете себе си и бъдете здрави. И обичайте дървото, то е топло и истинско.
Самостоятелна изложба на Тоню Цанев, Стара Загора, 15 декември, Галерия "ВИК", 18.30
Вход свободен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар