След поредицата от стачки и неудачи в българското здравеопазване, в края на 2010 бе обявена нова насока на здравната реформа, която ще се осъществява през 2011. Новите приоритети са повече от ясни, НЗОК с ръководна роля, окрупняване на болниците, центрове за 24 часов достъп до лекарските услуги, нови критерии за доставчиците на медикаменти за здравните заведения, въвеждане на диагностично свързани групи. Предвижда се да остане сегашният солидарен модел на здравните осигуровки, като се поощрява и доброволното здравно осигуряване. Аргументите на министъра са повече от разумни - средната продължителност на живота у нас е 6 години по-ниска от тази в ЕС, смъртността при нас за 2009 е 14.2% при 9.6% за ЕС през 2008, три пъти по-висок процент смъртност от сърдечносъдови заболявания, почти два пъти по-голям процент перинатална смъртност при децата, всичко това при увеличени разходи от 96.2 милиона лева /2009/ спрямо 62 милиона лева /2006/, само за 1 месец болнична помощ.
Пишейки това кратко въведение, в главата ми постоянно се върти мисълта за един човек, който много от днешните хора не помнят - Лев Троцки, останал в историята с дейното си участие в налагането на комунистическо управление в Русия, както и с неговата идея за „перманентната революция". Революционната активност никога не трябва да спира, до окончателната победа на комунизма в световен мащаб. Ако помислим трезво, тази идея не предполага друго, освен пълен хаос, от който теоретично трябва да се роди едно хуманно управление, което да дари хората с глобален мир и благоденствие, а до тогава...на нож и нащрек!
Като се замислим, няма по-добра аналогия за „българската здравна реформа"...
Към цялата статия
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар