През витрината на "Стъклен Дом"

Има вечери, когато родината утихва. По улиците няма движения, милиони екрани блестят и пред тях България гледа...”Стъклен дом”.  Лансиран като  ултимативно постижение на родната ТВ-индустрия, сериалът се налага като една от най-гледаните наши продукции.  Във всеки колектив, във всяка кафене, пред всеки вход,  хората обсъждат героите, чакат развитие, треперят за Камен или за някой от другите герои. Но кой да им каже, че те това вече са го виждали?

Но нека да акцентираме върху свежите моменти. Едно от най-интересните попадения – Димитър Касабов, изпълнен от Стефан Данаилов. Лично мое мнение е, че това е едно удачно продължение на живота на героите му  - майор Дамянов през 60те громеше лошите в чужбина, 70те изкара като авто-инструктор в малко градче /”Дами Канят”/, 80те минаха тихо, 90те незабележимо, а сега има мол и дискретно се намеква, че върти парите на могъщи групировки, а пред името му треперят квартални мутри. Това е една от по-интересните истории, която тепърва родното кино трябва да разработи.

  Моловете като тема тепърва навлизат из градовете и селата на България. Роди се нов глагол „да се МОЛ-им” /да ходим из мола безцелно, харчейки дребни суми/. В този смисъл, „Стъклен Дом” акуратно напипва тънката нишка на интереса у зрителите. Преди години подобни драми се разиграваха в работнически колективи, в малки квартални бакалии, на полето. Сценаристите на сериала точно са заковали в мол тематиката, защото обективно погледнато, от мола по-голямо няма.

Но ако комбинираме двете свежи нишки, пак попадаме на клише – човек с агентурно минало върти голям бизнес. Не ви ли втръсна вече?

Но нека да погледнем и явните неудачи на този филм.  Образите на младите хора в филма са клиширани и кухи.  Там  карат лъскави коли, смъркат и си разменят луксозни аксесоари, позиционирани като скрита реклама, харчейки космически суми за прищевките си. Дали те са представителната извадка за днешните тийнейджъри? Те искат повече ваканция, карат стари съветски коли, пушат трева и мразят учителите си. Една много по-интересна тема, която никога няма да  получи адекватното отношение от сценаристите, защото вече никой не иска да гледа документално кино.

Друг изтъркан и преупотребяван образ – малките хора. Нека да погледнем семейството на охранителя и фризьорката.  Не, не търсете връзка между тях и Чарли Чаплин. Но веднага можем да направим връзка с един герой от „Дунав Мост”, учителят, който с гледане на прасета купи апартаменти на синовете си. Нашите малки хора употребяват капачките си за компоти по няколко пъти, изключително маневрени са по повод приятелите си, работят винаги за някой лев, който задължително събират в кутия от бонбони над гардероба.  Съгласен съм, симпатични са, но вече ми идват много. Да, единствените хора, които ги сърби гърба и могат да ходят с подпетени обувки, но защо ги виждаме във всеки нов филм от последните 20 години, в едно и също амплоа.

Да споменем ли и за мутрите? Въпреки усилията на господин Цветанов, въпреки ежеседмичните  акции, те са основна тема при сценаристите на 90% от филмите в последните години. Съгласен съм, че са безкрайно интересни, че всеки анаболен герой продава, но не е ли вече време да оставим мутрите в миналото.  Не че тях ги няма, но класическите мутри отдавна са вече в застой и не са така популярни и вървежни.

Защо и да не кривнем и  за парите? Бумът на тази тема започна ясно около 1990, когато във всеки филм имаше по един финансово-симпатичен господин, който или колеше  и бесеше или пък градеше позитивен образ на добрия милионер. Сещате ли се поне за една продукция, в която да има нормални хора, които не ламтят за пари, стигат им заплатите, живеят си нормално, градят планове за бъдещето, вечер заспиват усмихнати и се будят щастливи. Да, в България няма все още толкова добри продуценти, че да сътворят научно-фантастичен филм.

Да оставим миналото и да правим кино, а, става ли?Само се замислете, че  ако махнем мутрите и парите и другите клишета, от „Стъклен дом” остава само заядлив чешки сериал от 70те, където на фона на един голям строеж се заплитат любовни истории и се въртят дребни далавери, под надзора на всемогъщ партиен секретар и млад комсомолец от друг град, който може и да няма необходимата партийна закалка, ама е роднина на червения велможа и работи ту за него, ту против него.

За „ Стъклен дом” твърдят, че „Сюжетът му е съвременен, реалистичен, изпълнен с много динамика и ефектен монтаж, характерен за холивудските кинопродукции.
Поредицата пресъздава българската действителност много точно и автентично. Зрителите ще следят историите в живота на няколко поколения, които ще преминават през драматични обрати, любов и интриги и ще стигат до комични и забавни моменти, но изцяло лишени от "сапунен" привкус.”

Ако бъдем точни, вкусът е на изветряло, защото преди него подобни амбиции заявиха «Дунав Мост», «Хотел България», «Забранена любов» и още куп филми. Ще гледаме пак до края, какво ли ще стане между Камен и Ева Торес? Но вече леко взе да ни писва от претенции...