RAMONES в 1, 2, 3 , 4 стъпки

Това беше една проста схема. Съвсем по способностите ми на 15 годишен тинейджър, иначе казано подрастващ.
Галин живееше на седмия етаж на един блок в центъра. Майка му работеше в ксерокса на Областния комитет на Партията. Той беше хеви-метъл и много искаше едни страници на METALLICA. Мишо пък търсеше как да си изкара на ксерокс тогавашните циклостилни версии на книгите на Кропоткин. Даваше ми една касета по избор. ...
Казах ви, че беше проста схема. На единия ден дадох книгите, като помолих Галин да обясни, че това са учебници по политология.
Разчитах, че няма да ги прочете. Самата и длъжност ме респектираше. Но никъде другаде в града нямаше ксерокс.
Треперих цяла вечер дано никой да не се сети, че изкарват на ксерокса литература, за която само преди 10 години можеше да се отиде в затвора.
Очаквайки какво ли не, с трепереща ръка поех тестето листове, подадох на Галин страниците на METALLICA, благодарих учтиво на майка му, с тупкащо сърце се качих на асансьора. В предверието на входа ме чакаше Мишо, вдигнал смел гребен, който шокираше пенсионерите и не можеше да бъде показан на майката на Галин. Защото беше 1988. Дадох му книгата и ксерокс версията и получих...
RAMONES – IT’S ALIVE - 1979
Червен BASF, 60 минути. Опис. Повъртях я още малко. Прибрах я в джоба си.
Вътрешният ми джоб, на тогавашното ми джинсово яке. Съвсем до сърцето.
За да може само след няколко часа тя да влезе и вътре в него, където стои до момента.

RAMONES се оказаха и нещото, което въртя и днес, когато се върнах от работа.
Бях уморен, но като попаднах на този диск, нещо в мен подскочи. Обичам тази група.
Обичам ги от години. В тях има нещо толкова BEATLES-ско. Претопено през странната изповед на една луда жена, която някого бях видял да чака рейс и да нарежда с тъжен и виещ на моменти глас...
“Божичко, превъртам! Божичко, спаси ни! Превъртам!”
За мен те винаги са били свързващата нишка между тихата идилична атмосфера на 50те и 60те, едно от по-добрите времена в историята на света, когато дори Луната все още не е била покорена. Която прераства в истерията на края на 70те, която през 80те още кротко си седеше и бълбукаше под кожата ни, за да избухне като зоопарк ала Йеронимус Бош само няколко години след това.
Те са музиката на простите неща, когато трябва да си истински рамоун, за да разбереш, че 1 и 1 винаги правят 1234, подредени в правилен ред, за да може след това да има експлозивното LET’S GO!
Което ми действа като ударна доза енергия, дори и в такава смутна януарска вечер.
“Gabba gabba we accept you we accept you one of us

Gabba gabba we accept you we accept you one of us”

Не го ли знаете, че и аз, тоталният pinhead, вече съм един от вас ?
Пинхедът, който обича да носи кецове цяло лято и обича да кара колело, макар че има изстрадана книжка за кола?
Който намира това за идеалната любовна история и си мечтае тайно за нея.
I met her at the Burger King
we fell in love by the soda machine
So we took the car downtown
the kids were hanging out all...
...the coaster and around again
And no one`s gonna ever tear us apart
cause she`s my sweetheart
All right, oh yeah Oh oh I love her so
Oh oh I love her so Oh oh I......

Защото всичко е така просто и различно.Понякога се хващам, че има нещо гениално в тези три-четири редчета, които промениха музиката и тя вече никога няма да остане същата. И вместо и аз като тази нещастна жена да шепна в сенките своята молитва за спасение, мога просто да изрева 1, 2, 3,4 и да продължа. Защото и това е част от Рамоне-деологията. Всичко е газ.
Всичко ще изчезне.
И днес ми разказаха една тъжна история, която дори и тя е толкова Рамоно-логична, че ми се прииска да ви я разкажа.
В една от старите кооперации на централната улица живееше едно жена, която познавах смътно. Бях я виждал 1 път, когато минахме от там с Жоро Заека и той я поздрави. Тя седеше на терасата, огромна на размер жена. Наистина огромна.
Жоро ми спомена, че тя някога била влюбена в него, докато са били деца.
Не се бях сещал за нея с години, докато днес Кремена не ми разказа, че тя също я е познавала и че е починала преди месец.
Била болна от нещо, което с години я е издувало като балон. Последните години изкарала сама у дома, като гледала движението на хората през трите прозореца на огромния си апартамент. Не излизала въобще, не можела. Живеела с наема от ресторанта, който е точно под прозорците и.
Гледах ги и аз тези прозорци. Посивели, с изтормозена дограма. Така се случи, че те бяха пред нас, докато си пиехме сутрешното кафе в Суит Лайфа на централната улица.С години е гледала как минават хората и така е починала.
Лека и пръст.
Искрено вярвам, че след години ще повярвам, че има и друг свят. Дано тази жена вече да е там. Иначе не би било честно.
С калифорнийско слънце, сода машини и бургер кинг, където да носиш кецове е религия. А религията е просто един куп от усмихнати пластмасови идолчета, на които дори и боята не им пада и са вечно в твоя услуга.
И има толкова топъл пясък и усмивки. Иска ми се някога всички да отидем там. А до тогава имаме просто да чакаме.
И поредно въртене на първия албум на RAMONES. Имах нужда от това.