It Will Survive

“First I was afraid
I was petrified
Kept thinking I could never live
without you by my side”
Раздрусани в оптимистичния диско ритъм на този вселенски хит от времето, когато коката се раздаваше в легени, а финансовите прогнози бяха по-опимистични и от възгледите за живота на средно-статистическото Playboy Bunny,ние няма как да не усетим пълзящата изпод кревата ни сянка на приближаващата финансова буря. Според едни това ще е „нещо”, което ще промени изцяло света, който ние познаваме. За други това ще е просто поредното предизвикателство. За трети това ще е начин да забогатеят или да обеднеят, в зависимост от коя страна на палачинката се окажат в крайния момент. За нас тя ще си остане просто причина за затворените фабрики, празните магазини, коледните съкращения на персонал, липсата на коледни премии, както и за нерадостни разговори около мъждукаща свещ вечер у дома /ако започнат обещаните кризи на подаването на електроенергия/.
И все пак, има светлина, има изход в края на тунела, все нещо ще ни спаси. Дълбоко вкоренените в мирогледа и в балканския ни космос средства за препитание, те винаги са носели пари на практикуващите ги, като и сега за пореден път ще им помогнат за изплуват.
Но да дадем път на парада на заниманията, които ще пребъдат, дори и при спряно подаване на електричество и условия на тотална и унищожителна криза! Най-вероятно защото те ни съпътстват още от митичното начало на Българската държава през 681. Запотен и прашен, Аспарух забива копието си и декларира новата държава. В това време зад гърба му плашещо започва да нараства планината от семки. Да! Не сте ли се сещали, че няма нито един по-български символ от семката. Колко лесно се приготвя – тава, някакъв огън, сол, вода. А после само да ги разпределиш по пакетчета, за чиято изработка идеално пасват рекламните брошури, които все още задръстват пощенските ни кутии. По-традиционално мислещите могат да използват страници от книги с поезия или проза от семейната библиотека. Добре ще е да прибавим и трикрако столче, масичка, за преуспелите и чадър за подсигуряване условия на безопасен бизнес и едно гръмогласно гърло. И ето имаме продукт, който отговаря на всички световни стандарти по отношение на атрактивност, хранителна стойност, опаковка и идеология.Купчинката люпени семки, скрита под някоя маса или увита във вестник на топка е като американското знаме на Луната, нашият рекламен слоган. И което е най-прекрасно и достойно, ние не дискриминираме хората по семките им – тиква, слънчоглед, фъстъчки,леблебия, защо ли не и алтернативната соя...ние сме широко скроени хора, готови да простим дребните забежки и да разберем и инакомислещите. Семките унищожават изкуствено наложените разлики между хората и са готови да променят света, стига да имаме достатъчно голяма тава, за да изпечем достатъчно.
След като сме напалили огъня, защо да не сварим и по едно кафе. Кафето е друг продукт, чиято продажба никога няма да спре. То е всичко, което ни липсва – топлината рано сутрин, силата и енергията в ранния следобед, липсата на забавление вечер. Без значение дали е от машинка и струва 30 стотинки или е от прочутото кафе от изпражнения и чашката гони 100 лева в лъскавите ресторанти, това което търсим е все горчивината и удара от кофеина.
То се пие навсякъде, то топли ръцете ни, то се консумира от всички, то има ниска себестойност и висока продажна цена. Не е изключение да платим за него и 10 пъти повече от реалната му цена, за да можем да седнем на цигара с приятели и да говорим. И ако се сетите и да разбиете по един айрян, ето ви цяла кръчма пред вас. И ако някой се досети да разлее и по няколко лечебни капки домашна ракия, вероятно ще напипа една от печелившите рецепти за изход от кризата - трябва ни общуване, без него не можем. И сме готови да си платим за кафето винаги, особено когато към него има и изпросена цигара и малко лъчи от пролетното слънце, в които да се окъпем.
Споменахме и ракията. Тя също е от универсалните общобългарски продукти,в чиято вечна популярност смело можем да се закълнем.Ракията е триумф на изобретателността ни, може да я направим от всичко, стига да имаме мъничко захар. А захар все се намира, без значение крадена или купена. Ракията е могъщ социализатор, който обединява врагове, но и разделя братя. Тя се прави лесно, трябва просто и елементарно приспособление от няколко тръби и ето ти, пред тънката струйка има опашка от чашки. И тя усмихва, подобно на кафето, но действа и на по-тъжни хора, за които нямат значение нито пролетните лъчи на слънцето, нито нищо друго. И ако чашка ракия не помага, смело можеш да налееш втора, трета. Колкото имаш.
В стилът на студентския сандвич, с две филийки хляб и трета между тях, няма как да пропуснем и храната. Въпреки опитите на безкрайно много хора, българинът все още опитва да се храни, дори и на версия от кварталния магазин. Дали на пенсия, дали на заплата, тогава с химикал му зачеркват дълга и започва нов. Вероятно вносителите на филе от сьомга и калмари ще изпитат определени трудности, но производителите на хляб ще продължават да продават успешно. Без хляб не се сяда, хлябът се топи в чай или в доматена манджа, в която плува и някой морков или картоф и ето ти...храна. Вероятно това може да ви се струва отвратително, но вероятно има и доста сериозен процент хора, за които това е пиршество. Няма какво да се лъжем, всеки си шета на джоба. И в най-жестоката криза няма как да спрем да ядем.
Като се замислим, нахранени и след някое друго питие, време е да развържем кесията.
Без да се обзалагаме, дори и в предишните години на медиен комфорт и някакво икономическо развитие, марките Гучи, Армани, Версаче, дори и чисто работническите Пума и Адидас никога нямаха блестящи перспективи пред тях сред българската общественост. При сегашното стягане на коланите, естествено ще спечелят търговците, които предлагат евтини стоки – дрехи, обувки, техника...абе, с две думи, ширпотребата. И докато плазмените телевизори взеха да хващат прах, като топъл хляб вървят транзисторчета от 5 лева, на които има фенерче и компас като бонуси. Не е същото, но все пак е техника. Китайските моделиери все ни изненадват със зимни пуловери с избодирани еленчета на фона на палми. В Шумен продавали зимни ботуши от пластмаса за 9.99 лева.Някъде имало пък комплект леген с въженце и щипки за левче. Да зарадваме любимата жена! Защо не...? Все още не може да се обясни с прости думи триумфът на магазините за 1 лев, събрал цялото шарено великолепие на източната техническа мисъл, въплатено в пластмаса и евтини, но ефектни опаковки с йероглифи.
И докато нашата промишленост за бита прави панери за хляб по евро-стандарти, които излизат по 10-20 лева, съобразени с всичко, да не забравяме и арменския поп, то незнайни щприцове в братски Китай правят същите, но на цена 1 лев. Ще вземеш и за тъщата ли една?Заповядай и една запалка подарък, като за редовен клиент. Как да не заровиш ръце в това цялото цветно великолепие и разкош, ама не е лошо и да внимаваш, че понякога имало случаи на странни обриви от оцветителите,както и една жена пила 2 седмици скъп антибиотик заради странни пъпки, които се появили след боравене с козметичен крем. Да си имате едно на ум, викам.
И докато си седим, слушаме си радиото, като очакваме по стар навик от ВЕФ-овете да прозвучат Аргирови или Кидиков, пред нас отваря поредната агенция за работа в чужбина. И те ще просъществуват, затова да намалим джангъра и да влезем. От берачи на ягоди за Англия, до медицински сестри за Дубай, през компаньонки за Испания – там има всичко. И без значение какво и кога и как и колко,важното е да не е тук. И ако работеха малко по-качествено, скоро в България грам население нямаше да остане, освен политиците и държавния апарат. Добре, че там има толкова много мошеници, та този процес се забавя.
И нека до споменем още един бизнес, който няма никога да има проблеми, където всички плащат – от бедняка до депутата – здравето. Колкото и да си курназ, свие ли те, бягаш.
Дали ще е доктор, дали ще е екстрасенс, дали ще ти прати рецепта за една месечна заплата или ще ти иска 100 лева „да ти развали магията, но ако побързаш, може и за 90”.
Беден, нещастен и гладен - трите основни фактора и предпоставки, за да прибавим и „болен”. А като си болен, за съжаление нямаш друго решение, освен да се лекуваш. И за това винаги ще трябват и ще се дават пари.
И какво се оказа, криза, криза, но май ще си живеем еднакво добре, както и преди, тоест – зле. Време е за пореден път да пристегнем коланите, като внимаваме да не пръснем пластмасовите катарами на китайската стока и ...само напред!Да се облегнем на традиционните ни стойности и смело през бурята! И Господ да ни пази, нали уж бе Българин някога.