За една криза

Стара холандска легенда разказва за подвига на едно момче, което спасило селото си от наводнение. Докато се разхождало по брега, то видяло, че от дигата се точи тънка струйка вода. Наоколо нямало никой. То не мислило много и пъхнало пръста си в тънката дупка. Това спряло водата, но и момчето се оказало в капан. Викало, викало, но никой не минавал край него. След много време минали хора, които му помогнали и така спрели наводнението. Пръстът на момчето бил измръзнал от ледената морска вода и се наложило да го ампутират. Но хората били спасени. Няколкостотин години след това, на хората в България им спряла газта. Но дали ще се им помогне момчето...?
Нека пъхнем пръстта си в дигата и да видим кой ще мине и кой ще помогне.
Първи минали хората от средствата за масово осведомяване – вестници, радио, телевизия. На предна линия били телевизионните говорители, които с предперестроечно минорен тон съобщили, че “газ няма”. Изразът на лицата им бе равносилен на тъгата по загубата на любим ръководител от ранга на Сталин или поне Георги Димитров. И това отприщи лавина от информация върху невинните граждани, които току що си бяха сипали кафе и даже не бяха си обули чорапи, като някаква невинна форма на защита срещу настъпващата студенина. В стил на отразяване като на военен конфликт, по спешност бяха събудени всички, които имаха някакво отношение към темата, което според журналистите означава “абсолютно всеки, който може да говори и да запълни програмата”.По всички канали говореха само за това, дори и по Планета певеците акцентираха върху песни за душевната топлина. Като стар познавач на теорията на конспирацията, това само ми доказваше, че това няма да е проблем за ден. Но всеки гражданин си изказа мнението, като по стар навик пишещото братство дебнеше за всяка дума, за да може да направи сензация в сензацията. Хранилището в Чирен беше ту празно ,ту пълно, ту им се отказваше достъп до информация.
“Казвате, има остатъчен газ в тръбите.... А кой спечели конкурса за доставка на тръбите, кой ги поставя, нямаше ли и тогава някаква измама в строителството на тръбопровода. А, вие сте обикновен гражданин с мнение, не сте специалист. Да, добре, кой според вас печели от тази ситуация? Да, народът смята, че Х е време да си ходи.”
По този начин отреагираха журналистите. Но нека и да не пропуснем да отдадем дължимото на гражданите, които новината изблъска като кофеинов шок в главите и те загряха линиите. От нечленоразделни псувни, към призиви към революция, през предложения по откритите линии “правителството да направи една свирка на Путин и той да се смили” и куп пораженчески настроени размисли, асортиментът бе доста богат. Телефоните загряха, но не и тръбите. Все някъде трябваше да се излее апокалиптичният гняв на българина, който напълни ефира с викове и крясъци.
И докато около събитието се въртели журналисти, кабели, щракали светкавици и камери,имало преки включвания от заледени улици и студени апартаменти, отдалеч в черни мерцедеси се показали политиците.
Тренирани добре, те заели веднага своите места и погълнали медийното внимание. То се гълта лесно, все едно боа гълта зайче. Мляс и ето го,изпълнило стомаха на боата.
По стара народна традиция нахранили журналистите добре, да са им заети устите и да не задават наивни въпроси.
В един момент се оказало, че според последни данни на стъкмистиката и по документи няма дори и хора без отопление, но вече са започнали десетки чисто партийни скандали. Какво да се лъжем, идват изборите, а всеки от тях е настроен да захапе максимално количество от баницата, колкото има останало неизядено.
Няма газ, защото не ни избрахте нас, да ви напомним пак за себе си. И хем няма газ, но има отопление, въпреки, че са студени тръбите. В подобно противоречие бяха издържани репликите на главните мъже на България, които показаха пълна липса на адекватност и координация.
„Не е редно България или която и да е друга страна от региона или от Европейския съюз да става заложник в един такъв газов конфликт”, каза Станишев. Като не е редно, защо го допускаме. И откога да си морално прав те топли другояче, освен душевно?
„Това е некоректно отношение между партньори”, каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Господин Димитров, между партньори няма некоректни отношения, такива се появяват между монополисти и зависещи от тях наивници, подписали преди години крайно неизгоден договор.
"За съжаление други от потърпевшите страни имат находища или запаси и тук се потвърждава нуждата от политиката, която с опитвам да провеждам.
Надявам се най-големите ми опоненти да разберат смисъла на посещенията ми в Египет и Азербайджан", каза Първанов и предложи пак да пуснем трети блок на АЕЦ, който обаче се нуждае от почти месец оперативно време за да тръгне, а тогава може да има и пак газ. Защо ли да не се съберем на едно пернишко хоро и да се стоплим или да развием вятърната енергетика, ето удачен момент.
С философски заряд и стоицизъм ни попари и Емел Етем.
"Пред природните стихии г-жо Марчева (водеща на "Денят", Дарик - Жени Марчева) понякога големите политици са безсилни, а какво остава за обикновените хора"
Завити с дебелото одеало и на бай Митьо и на Емел Етем еднакво им е студено, но докато на бай Митьо му се псува, Емел е настроена към философско съзерцание.
Ако човек си направи труда да погледне в сайта на нейното министерство, наречено «Министерство на извънредните ситуации», то няма как да не забележи стройната бюрократична структура, под която би трябвало да погине всяко непланирано събитие от извънреден характер. Но в началото на кризата Емел Етем не бе открита, което остави много въпроси за решаване. Когато властта при криза е в ръцете на един човек, това не означава ли, че се губи много време, докато се прецени/усвои/ асимилира ситуацията и се вземат някакви мерки, които често са раздаване на диплянки и препратка към шарения сайт на това министерство. А когато той е със склонност към мислене, време е да се сетим, че философските решения са хубави само на книга.
Минавало време, ставало все по - студено. Журналистите бавно се уморили, настъпил ред на пасивната сива хроника. Смърт на пътя, престъпления по служба, Волен Сидеров атакува БНТ с охраната си, за да вземе думата по важна тема.
Политиците също леко отстъпили, все пак те нямали кой знае какво да си кажат, освен дежурните плоски лозунги и популистки шаблони. Обещали си да се видят на митинга.
И настъпило времето за неопознаваемата народна лудост, тази, която се превърна в траен признак на народопсихологията на българина. Започна се с опашките за електрически печки в магазините, които си останаха най-трайно купуваният артикул в началото на 2009. И когато печките свършиха, започна черната хроника.
Десет човека изгарят при експлозия от газова бутилка, която се намира близо до печка. Не е тайна и причината....при по-високи температури бутилките отдават и повече газ, пак сме на ..келепир. Не е късно и да се появят първите електро-шамани, които ще ви набутат уред за спестяване на енергия, който ще се възпламени и ще запали дома ви.
А иначе…влудяващ студ. В институциите спряха парното, дойде ерата на прашясалите печки Елва и Лъч, останали още от много по- предното управление. Хората търсеха утеха в познатите места като книжарници и магазини, където можеха да поседят на топло и да зяпат, но уви..не и този път. Магазините се изпразниха от хляб и салам, като започна така типичното презапасяване, което за пореден път не засегна филетата от сьомга и дивечовата луканка, с което само потвърди, че има и финансова криза.
В болниците приемаха само с печка. Влудяващ студ, който се говори, че ще събори правителството, ама то никак не се клати. Пускат ни газ, но няма как да го вземем. Пореден инженерен провал на техническата ни мисъл, заета да пренесе газ от точка А до точка Б, като това обаче упорито не се получава, въпреки обещанията. Учениците чакат зимната ваканция. Колите се редят на километрични опашки, за да заредят.
Бабите плетат вълнени артикули с удвоена мощ, за да смогнат на търсенето на традиционните източници на топлина.
При бедствия ние по стара традиция чакаме месията, който да ни измъкне с Deus Ex Machina от ситуацията. И тези месии са готови да се появят на всеки ъгъл. Малко разминаване с нормалния ход на нещата и отвсякъде изскачат шаманите. Не бих се учудил, ако след 20-25 дни студ се появи култ към Пингвина, който да ни поведе към топлите страни. Колкото и да е абсурдно, звучи прекрасно, нали? И в кого ще го припознаете този пингвин, внезапно се възвръща интересът на журналистите, затихнал временно в снега. Ми пингвин, просто пингвин...и да не е облечен с партийно доверие от никоя партия...? Мисля да помоля момчето, което стои с пръст в нашата дигата да си го измъкне и да отидем да се постоплим в някое кафене. Полза от лични саможертви май няма, поне не в нашия случай.Засега просто само ни е студено. Виж, утре не знам.