за вестниците

Вестниците...използвани за четене, увиване на храна, правене на шапки, бърсане на куп подробности, отпадък, когато вече няма кой да ги чете или използва. Дълги години до нас достигаше само един официален вестник, “Работническо Дело”, който с милионния си тираж ни разказваше куп небивалици, подобно на комикс, само дето при нас главните герои бяха все възрастни и хрипащи партийни дейци. С техните чудни подвизи отрасна не едно и две поколения...
И изведнъж бе Ноември, 1989. Възпитани в стандартната двуцветност на българския печат /идеологически и чисто печатно издържана в два цвята – червен за заглавието и черен за всичко друго/, ние разтъркахме очи в недоумение. От будките за вестници, все още накичени със снимки на майор Деянов и Лили Иванова в молитвена поза протегнаха пипала хиляди издания, на какви ли не теми...Някои от тях умряха още в зародиша си, издали просто един сигнален брой. Други са на път да празнуват 20 годишен юбилей, кърмени от народната любов и стотинки. Зад всеки от тях е стояла по една идея, един вик към другите, с желание да бъде чут... И нека се настроим на вълните на старото радио и да чуем това, за което искаха да ни разкажат вестниците преди 20 години.

- Чук, чук...кой живее тук?
Да, това вече не бяха Чук и Гек, както би предположило по-старото поколение. Разпасали гащи и по преливащи цици, на щандовете се появиха първите еротични вестници и списания. В тях Чук и Гек не пътуваха на шейна, а правеха други неща, насъбрали енергия от десетки години сексуално въздържание. Според вестник “Работническо Дело”, децата се появяваха от дружбата между хората, примерно млекарка дружи със стругар, появява се пионер. За първи път вестници като “Чук Чук” показаха как действа самият процес на съдружие на отговорните другари, като дори в крайна сметка нямаше и пионер като краен продукт. Чифт цици продаваха повече вестници дори от новината, че е свален Тодор Живков. В крайна сметка, животът продължава, нека да наблегнем на бъдещето. Тези вестници се продаваха явно, но купуваха тайно, като всеки бе подготвил точни пари и бързаше да избяга от будката ,за да чете някъде и да пресметне на ръка къде би се вместил сред copy-paste-тнатите красавици от архивните издания на другарските по идеологическа насоченост западни алтернативи.

- Виждам светлина, чувам скърцания, лекувам неврози със стрит копър и бая против скок на долара!
Дълги години българинът не го бе страх от нищо, освен от това да го махнат от партията или да стане жертва на донос. Общоприета политика бе да се отричат всички баятели или други подобни психо-деятели, въпреки, че в народните низини, та чак до висшия партиен ешелон превиваха врат пред Ванга или подобните на нея. Как така ще предсказват бъдещето, без да са питали Москва? Е, могат да ти покажат къде ти е кучето или дали жена ти се чука с колегите ти, но това са битови проблеми, да не занимаваме другарите от Кремъл с тях. И без значение дали Ванга е мистификация или уникално явление, събудилите се на 11 ноември предани марксисти бързо опознаха спиритическото отражение на околния свят с ПСИХО- вестниците. В страната, където 80-90% от населението бе пред нервен срив от неочакваната промяна, избуяха хиляди чудотворци. По-хитрите от тях правеха чудеса със банковата си сметка, по-глупавите си играеха безплатно с народните маси, за собствено духовно удовлетворение.
От заглавните страници на тези вестници ни зяпаха отворени към отвъдното очи, които предричаха от заличаване на България през 1991/ не знам защо вече не го обявят официално, а само преместват годината някога напред/, лоша реколта или среща с извънземни, които ще ни поведат в космоса, заради киселото ни мляко и честните ни очи. На вътрешните страници се криеха интервюта с вампири, шокиращи факти за сексуално надарени студентки, които изсмукали енергията на хазяина си и после се оказало, че са някакъв вид социално - програмируеми сукубуси. Някаде в Сибир отворили проход към долния свят, откъдето излетели гущери и отхапали главата на началника на експедицията. Домакиня от Софийско видяла Христос в оглозгания тоалетен сапун в банята си и ...станало чудо – мъжът и не си изпил заплатата, а и купил бойлер. Кашпировски забременил жена на 40 години по телевизора, като и се извинил официално в писмо, че понякога има и странични ефекти, сега се чакало и малкият екстрасенс да проходи и да отвори кабинет. Говорейки за секс в най-широко непознатата му форма, няма как да не споменем и най-голямата психо „ебавка” с широко зяпналият български наивник - Царичина. От древен космодрум за летящи чинии, през дълбока дупка, в която се крие прародителя на Адам, към строго секретна тайна, която екстрасенси от цялата страна искат да открият, към епохална инвестиция от безброй много лева, които едно фалиращо министерство и държава хвърлят от нашите пари някъде там...в отвъдното - горе долу така се развива този феномен.
Вестниците стръвно захапаха тази шашма и изписаха тонове мастило, които гладното за чудеса медийно прасе изяде доволно, че и в задния ни двор се случват паранормални явления. Лека полека хората се отчуждиха от тази преса. Всеки ден новините ни представят толкова чудеса, защо да се чудим и да търсим да прочетем нещо за триглавото теле, което говори на човешки и смята до 4. В крайна сметка, еднакво интересно и чудна е историята за царя комарджия, който си връща царството, за да си го реституира и да си измие после ръцете със сапун със трайна миризма на тоалетна.

- Царят е гол и гащите му са ....жълтииииииииииииииии?!!
Няма какво да се лъжем, на сцената се появиха плахо и жълтите вестници. Преди години имаше също клюки, но те бяха така бързо разпостранявани, че нямаше смисъл да се пишат по вестниците. Пък и тогава журналистите щяха да бъдат пратени на творческа командировка в Сибир, на обмяна на опит с еленовъдите от някое затънтено село. Какво, Росица Кирилова се чукала с хора от Политбюро и я имало даже на запис??! Владо Живков изпил 2 шишета уиски по 300 лева и хвърлял бадеми по стриптизьорки, спешно извикани от някой нощен клуб по морето, докато чужденците ги забавлявал Хорът на железопътните работници. Народната фантазия твореше смело такива клюкини, за да ги запечата с едно „Шшшшшшшшшшш!” в края на историята.
Само 10 години по-късно подобни истории вече бяха на всяка лавка с вестници. Ако искаш да научиш какви микроби виреят на дъното на гащите на някоя светска личност, съвсем не трябва да се ровиш в мръсното и бельо. Просто си купи вестник Шок или производните му. Колко е лесно да научиш как Веско Маринов има баничарница, как Зара и Галя са лесбийки или как някой „лапа „ на друг. Напред на шаренията!

- Да направим лев, да направим два, нека да си поговорим за бизнес!
Още от времето на легендарното 35 постановление, с което започна да се развива частния бизнес в България, бизнесът е напирал да създаде и свои вестници, които винаги са били спирани от партийната пропаганда. В началото на 90те тези вестници имаха своя логичен бум. Без значение дали предлагаха „изгоден бизнес срещу 10 лева в плик”, дали пълнеха колони с обяви за москвичи на старо или гъби и мед за Гърция, дали се гордееха с първите си анализи на бизнес тема, които приличаха на гадания на врачки, всеки град имаше своята Бизнес Поща, Бизнес Навигатор, Бизнес нещо си там, издания които се опитваха да наложат бон тона на мътната вълна, наела се да покрие бреговете на България с неясни инициативи, водещи до приблизително никакви печалби и огромни загуби. Нека да не забравяме обаче, че преди 20 години си струваше да си купиш само 1 от тези вестници и да те залеят с предложения да станеш богат, да гледаш зайци, да правиш промоции на уреди от битово естество, да дистрибутираш химикалки, да дадеш 10 000 долара, за да те направят президент на международна фирма, която се занимава с правене на други такива фирми. Небето бе така близко, а парите в джоба така много и всеки лев искаше да скокне и да мине в чужди ръце.


- Да ви обявим новините, първо по програма Время, а после по Панорама!
Канализирани в двуцветието на маститите политически анализатори от партийния флагман „Работническо Дело”, от 11 ноември онази година, пред очите ни се появиха брадатите журналисти коментатори с другото мнение. И в един момент журналистиката стана по-различна. Брадатите дадоха цвят на журналистическите мнения, без значение, че често преливаше от мътно кафяв към неясно лайнян.
Вече не бе нужно шумно да се акламира, че Москва е „ с нас във мир и в бой”.
Малко поревахме, че ни изоставиха, но погледнахме напред, а там толкова алтернативи. Как всеки искаше да ни вкара в леглото си, докато бяхме млада демокрация, а сега всеки ни пъди, като станахме стара бананова република. Но за това няма да прочетете никъде, брадатите отдавна са епилирали всякакво окосмяване, за да не боцкат.

-И съветският бегач пак финишира първи, погледнато отзад напред!
Не мога да не споделя с вас една моя лична гордост! Брой на Работническо дело, посветен на смъртта на Леонид Илич Брежнев.В този колосален и разтърсващ по минорността си документ, където даже прогнозата за времето е лоша, от последна страница зяпа с изплезен език във врата ни дъха следната ядлива статийка от 8 реда „Пак неуредици в българския футбол!”. Дори и смъртта на поредния бащица не успяла да накара футболистите да се уредят някакси. Демокрацията донесе и бум на спортните издания, посветени на тези непокорни синове на родината – футболистите.
Не знам защо, но тук няма интерес към друг спорт, но за сметка на това футболната тематика се продава така добре. Разделени на ЦСКА и Левски, с някои по-дребни пристрастия, които не нарушават статистическия процент, феновете четат като луди всякакви вестници, на заглавната страница на които има дори и само думата Спорт.
От хилядите спортни издания останаха няколко, но те си имат запазен и твърд процент от продажбите. За какво ти е да четеш за калните борби между политиците, като прасета в нечия угоителна фирма, като във вечното дерби поне има и някой, който има претенциите да е просто от „добрите”. Без значение дали е чорбар или искърско говедо...

Засвидетелствували лудостта на един народ по обещаната му свобода, тези вестници изчезнаха,претопени в балите на вторични суровини или в някой от другите очаквани и неочаквани канали, по които човечеството се освобождава от старата хартия. И само още някъде в библиотеките, свити в прашни папки, динозаври оживяват в заден двор, пилета раждат котки, срещу 10 лева в плик получаваш инструкция за щастие, а на митингите на СДС се събират стотици хиляди души. Предлагам да отваряме внимателно папките, защото аз лично кихам много от прах, предполагам и вие.