Просто странни игри

От много време не бях писал тук. Сигурно защото работата ми по 12 часа на ден, проблемите ми или като цяло, общата умора, не ми позволяваха да го направя. ...
Всъщност, като нямам какво да правя, нямам и усещане, че съм жив. Седя си у дома, ям, чета и не се усещам добре.
Явно така съм свикнал на темпото, че не мога без него. А когато работя и умирам от умора, дори и не го усещам в главата си. Само тялото ми. Да, и в главата леко, когато се скарвам с някого с кю-то, защото упорито ми предлага да ми праща мр3 или да ми съобщава нещо ново.
Затворена система е главата ми, не искам да поемам нова информация. Дори и когато работя, в главата ми най-често са пясъчните дюни на Несебър, такива, каквито ги видях през 70те. Огромни пясъчни полета, в които блуждая, за да стигна до пясъчно оазисче, където растат червени макове. И е толкова тихо и безлюдно.
Докато се мотаехме, един път намерихме и изоставена къща, с избити прозорци и врати.
Насред пясъците. Страх ме е да си помисля, че сега там са изградени хотели или има огромни бетонни джунгли.
Споменът за тези красоти, който така ме е впечатлил, докато още не съм бил и даже ученик, май завинаги ще остане в мен. Дори и когато работя до 21 часа, за да мога да се прибера у дома и да сложа някой лев в металната ми касичка, макар, че вече няма смисъл.
Днес се доскарахме с Маргарита. Завинаги. Колко грозно може да свършват красивите истории.
Мисля, че 80-90% от смисъла на живота ми за последните месеци си отиде след днес, доста културно и бързо.
Просто един телефонен разговор и вече даже не си правя и илюзии, с които така обичах да се самозалъгвам напоследък. Утре съм пак на работа, готвя си дрехите, сините дънки, обръснах си главата, подготвих си новите сини кецове, заредих си фото-апарата, мисля и за мр3 плейъра. Животът продължавал, така ми шепнат Странные Игры. Просто странни игри.