Отворен прозорец

Зареден с чашата останало вино, няколко шоколадчета, случайна музика, застанах на прозореца. ...
Запалих цигара и се загледах в тъмното. Студеното време веднага анестизира всичките ми мисли.
Течеше сборник от сингъли на THE SHADOWS. Бавно отпивах, разпечатвах шоколадчетата и отпивах от виното, като не забравях и да дръпна от цигарата. Живея на края на града, постоянно се оплаквам от липса на емоции, шоколадчетата свършиха. Студеното време ме караше да треперя, както и виното, отдавна отцепило мислите ми. И мъглата, която се вееше около уличната лампа бе прекрасен съпровод на меките звуци на “The Rise And Fall Of Flingel Bunt (Side A, May 1964)”.
Не знам защо обожавам мъглите. Първите ми спомени за мъглите идват някакво ранно пътуване към село, когато пътувахме с тракащ автобус, а аз спях. И после пристигнахме и понеже малките деца имат малки крачки, бавно минахме през градинката в центъра, за да стигнем до къщата. Бавно, бавно, през 100те метра каменен бордюр, който тогава декориран с люляк. Не съм виждал люляк от толкова много години. А тогава той беше така изобилен и дъхав, сред мъглата, гъста като мляко с бисквити сутрин, което обичах да закусвам.
И студен, като сладолед. Дишах и вървях. Сигурно ми се е случило преди повече от 20 години.
Загубих вкуса си за храна наскоро. Не изпитвам удоволствие от храненето.
А мъглата край лампата си беше все такава, но вероятно различна на вкус. Някакси помъдряла, изчистена от сладкостта на детството.
Идваща някъде от гората, ледена, носеща прошка и спокойствие.
Дишах с пълно гърло, опитвах се да се задавя, не успях.
Реших, че е хубаво да стоя на прозореца. Смених музиката, огледах се наоколо, но не затворих прозореца в главата си.