За добрите момчета и момичета, които искат да работят, но не са наясно къде и защо

Имам усещането, че хората идват на интервю за работа, защото вярват в чудото, че някой ще вземе точно тях, за да "работи на компютър", при това - без да имат никаква квалификация, опит, дори желание да научат - каква е точно позицията, за която кандидатстват...

Както са правели преди:

- Абе, има едно момче от село. Много добро, ама без късмет, а майка му и баща му, колко са добри, ти сам не можеш да си представиш?

- И...?

- Ми няма и, вземи го на работа, подай му ръка, ще ти бъде помощник във всичко.

И идва момчето, което е син на добрите, а то самото е добро, ама без късмет. Едно такова вяло, не знае каква е работата, не е чело, то идва, защото се усеща повикано. Не можело да се обвърже с траен договор, иска нещо да мине време и да опита другаде, нищо, че твърдят, че нямало късмет, може и да има. Не, точно това не го може, но ако ти го обучиш...

Не искаш да обучаваш никого ли? Сигурно и ти си такъв некадърник, не можеш едно "добро момче" да обучиш.

Минути след това отпращаш доброто момче да си ходи, ако е възможно и по-далеч.

То си мисли - Светът е несправедлив, нямам късмет, хората не са добри с мен, но ще опитвам пак, аз съм позитивен и ще успея!

Аз си мисля - Какви са тия хора, които пращат някого някъде да го "назначат на работа", а той дори не се интересува каква е работата. Нито пък каква ще бъде, важното е да го назначат.

 

Като в държавно предприятие или в Агенцията по вписванията, да чакаш 1 час, за да платиш и да ти приемат лист хартия, в една напълно абсурда и безсмислена формалност. Жената зад бюрото е много добра, дъвче нещо /май фъстъчки/, подхвърля ми личната карта като ресто върху мраморния плот, а докато ме обработва се почесва по гърлото. Среден срок на обработка - 10 минути, тя за никъде не бърза, хладно е, спокойно е. Отвън чакат над 20 човека в приемна, в която има натрупани строителни материали, няма климатик и потта тече из ведро.

Но чак отвън те удря прозрението - че ето къде най-накрая отиват добрите момчета и момичетата, дето искат да бърникат компютъра, да ги вее климатика и да им е хубаво. Ти си от другата страна, дето седиш потен, крив и уморен. 

Част от универсалната космическа правда изглежда възстановена.