43 към 44 или как прекарах вечерта преди Големия ден

От години не си празнувам рождения ден. Не му обръщам голямо внимание, но все пак, един път годишно е само. Като предястие отворих едно шише вино от хладилника и си пийнах. Изгледах смешен филм за зомбита, да знаете, аз обичам филми за зомбита.

И докато в главата ми звучеше ето това, реших да ви драсна няколко реда. Но си налях малко вино.

Като цяло, да започваш 44-тата е някакво начало на пределната старост, в която ми е време да намаля темпото, да стана по-техничен, да рафинирам хаоса в душата ми. Но рафинираното, казват, било вредно.
Много ми се иска да си подаря или да ми подарят здраве за Мишето /което за поредна седмица боледува/, здраве и щастие за Ванчето,  за всички наоколо. Не бих отказал и няколко тънки парченца спокойствие, които да смуча като дъвки и да им се радвам на привидно ментовия, но все пак спокоен вкус. Тихи утрини, в които не ставам рано, а винаги мога да се обърна още един път в леглото и да напсувам телефона, който ме буди. Спокойни дни, пълни с вдъхновение, което ми бяга напоследък, то се и усеща. Дълги и топли вечери, а ако може да се впишат щурци, далечен звук от влак, мирис на гора, то мечта, аз съм твой последовател.За картофи, печени в жарта на огнището, няма и как да си мечтая, то е някъде далеч, далеч, недостижимо в бъдещето.И по-малко умора и стрес, те са нещата, които ме убиват.

Днес колегите ме изненадаха и с нещо страхотно.

Хубава идея, за която се опитат да благодаря, ама не излезе много удачно, защото по свой тертип, ако не зная какво да кажа, винаги казвам по някоя запомняща се глупост. Звучи триумфално и помпозно, но все пак е глупост. :)
Прекрасна идея, която ни обединява трикотажно, а и не само. :)

Но да пия едно вино още, да позяпам още за зомбитата и да чакам да навърша 43, за да започна 44-тата година. Още само някакви 70 минути ми остават. Наздраве с виното и умната.