събота, 27 декември 2014 г.

Празни мисли...отново за благотворителността по Коледа

Рано сутринта, Коледа 2014. По телевизията дават сладникави филми, малката тича наоколо. Изведнъж около 9.30 сутринта се звъни на вратата. Някакси плахо. Отварям и пред мен застава дребна жена с принтиран на ксерокс лист. Подава ми го и заявява:
 - Имам болно дете и съм тръгнала да събирам по 1 лев от всеки за операция.
На листа има описана история, снимка на дете. Няма епикриза, няма документи. Няма нищо. И тя мига едно уморено, държи и кочан с документи, явно да ми даде документ, че съм дал. Поредният служител на фондация Х.
Не спорих с жената, благодарих и затворих.
Знаете ли, тази година се усещам наистина в капан, капан на благотворителността. Не знам как се случи,но за един месец участвахме /аз и Ваня/ в няколко акции за събиране на пари за какво ли не, с различни суми. Много от хората около мен направиха нещо подобно. Как мислите, дали това е помогнало или решило нечии проблеми?
Много бих искал да се случват чудеса, уви...вероятно те не се случват.
Замисляло ли ви е, че огромен брой хора търсят помощ за лечение навън. Всъщност, какво се случва? По моя информация, част от казусите покриват скъпоструващи доплащания на осигурени пациенти за животоспасяващо лечение тук или в чужбина. Много глупаво - осигурените, които плащат своите пари за здраве, реално нямат как да се възползват от правата си, без да доплатят. Системата не работи.

Втори случай - липса на адекватно лечение или специалист в България, забавяне на решението на Фонда за лечение в чужбина - всеки тръгва да се спасява сам, продавайки каквото има и търсейки помощ от приятели и непознати. Системата пак не работи.
Трети случай - неосигурен пациент с ниски доходи, пред когото и 300 лева са непосилна сума. Какво правим в такъв случай, системата пак не работи правилно за всички. Четвърти случай - отчаян пациент /осигурен или не/, който тръгва да търси лечение по света и се хваща буквално на всяка информация, дори и в електронна поща, че някъде в някой град по света правят терапия на нещо "уж" нелечимо, което обаче само там успяват да излекуват. И се тръгва по света, с много надежди и очаквания, с твърда сума в джоба, а връщането е много трудно. Системата тук също не работи.
Пети случай и вероятно над 50% от исканията за благотворителност - чиста измама, която работи за някое трето лице,а често болестите и хората /ако са реални/, парите отиват по друго предназначение. И тук системата явно не работи, защото тези измамници са все още на свобода.
Представете си, че с вашите пари, енергия и усилия съществува алтернативна система на здравеопазване, съвсем различна от системата, създадена от държавата. Благотворителността се опитва да коригира всички грешки, като създава идентична система, в която също съществуват пробойни и която е силно зависима от държавните органи, които не си вършат работата. Няма ли да е много по-просто всички усилия да се насочат в нещо елементарно - да се коригира първичната система на здравеопазване, да се избистрят възможностите и да се изчистят злоупотребите, а ако след това има нужда, благотворителността да коригира.
Ако си говорим честно, събирането на пари за хора в нужда е еднакво несправедливо, както и съществуващата система - факт е, че благотворителността не помага на всички, а на по-социалните, с повече приятели, с повече възможности да вдигнат шум. Другите какво да правят, техният шанс къде е да бъдат забелязани.
Но направим ли така, че да се забележат всички, всъщност никой няма да бъде забелязан - приходите ще станат нулеви, защото болката ще стане ежедневие, както е вече в държавната система.
Ако си говорим за помощта за социални домове и институции, виждам същия проблем - неработеща система и мошеници - поделени по 50%. И тук се влага толкова много енергия в това, а не се направи така, че социалната система да не си прави оглушки за елементарни неща. Оглушки, от които някой трети си печели солидните джобни.
Не знам дали няма да стана прицел на негативни мнения след публикуването на този текст, хората са толкова чувствителни по тази тема, защото всеки е засегнат или има засегнат роднина или приятел. Но лично аз доста се замислих, въпреки,че твърдо няма да спра да подпомагам каузи, които смятам за адекватни. Когато и колкото мога.
Но време е да променим подхода си, всички от нас, които имат възможност да променят нещо около себе си. Прави се толкова много, а се случва толкова малко. В същото време нещата не вървят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар