Случка на касата на супермаркета

Вчера в един супермаркет в Стара Загора, касиерката ме загледа продължително докато броях рестото си.

- Знаете ли, аз пиша стихове. Усетих, че вие сте по-особен човек.

Но какво да кажа на нещо подобно, как да обясня, че съм прозаик, че стихове почти не чета.
Направих се на завеян, пожелах приятна вечер и отминах. Какви времена, какви нрави.
Нямам обяснение, а вие...