Люлкам малката мишка на люлките. Тя затваря очи, разперва ръце и все едно лети във въздуха. И се усмихва, смее се с глас и стиска очичките. Сигурно наистина си представя, че лети...
И аз люлея ли, люлея...
До нас на съседната люлка се люлее момченце, което в един момент ме зяпна заради очилата. Дядо му с тъмни очила, а аз с друг вид. И започна да мрънка и да ми иска очилата.
Дойде майка му и му говори:
- Мамо, ако дядото си даде очилата, той няма да си вижда внучето...
Изкашлям се и подмятам:
- Но аз го играя татко...
Майката не се стряска и все едно не говори на мен изкоментира:
- Ми то все едно и също...
Мише, Мише, в навечерието на 41вия си рожден ден, татко ти го заигра като..дядо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар