За чифт счупени очила...

В неделя успях да си счупя и очилата. Малката мишка ги събаряше, разпъваше, бе логично и това да се случи.
Набързо отидох до оптиката и ги смених, без чувства, макар, че почти 6 години гледах само през тях. И хубаво и лошо видях, но напоследък ги усещах, че нещо не са ми по мярка.
Как да го обясня?
На прегледа ми го казаха ясно - диоптрите падат, а астигматизмът се увеличава. Как да го кажа с други думи - имам шанс да виждам все по-добре, но без очила виждам криво, размазано.
Днес пътувах без очила до работа, за 40 минути толкова много некролози, пълни с болка хорски очи, с които се разминавах, че сериозно се замислих. Дано новите ми очила да ми позволят да прогледна, в едни по-хубав и шарен свят. Или и новите стъкла няма да помогнат, а нещата ще стават все по-зле. Няма как, ще трябва да опитам, скоро ставам на 41 и започвам 42-рата. Движението по планинския склон надолу става неудържимо...