Вчера вечерта около 9 бях пред блока. Колата бях паркирал до една от черниците, които свободно растат пред нас. С ъгълчето на очите си видях, че до дървото има майка с две деца, които берат и хапват. Нека, черниците са вкусни.
Приближавайки, за мое голямо учудване, видях, че майката беше забулена - ясно, бежанци. Бях виждал няколко двойки, които живеят наоколо.
Доближих и отключих колата. Те се сепнаха, поколебаха се нещо и се отместиха. Усетих се, че се притесняват да не им се скарам нещо и не знаех какво друго да направя, освен да кимна и да се усмихна. Видях, че майката /на около 25-30 години/ е събрала в една чиста найлонова торбичка и зелени сливи.
Не знаеха какво да направят и гледайки ме, те тръгнаха към чешмичката. Пак се усмихнах и помахах на момчето, което остана назад да ме зяпа. Възраст около 3-4 години. Момиченцето бе около 2 годишно.
Странно усещане, дали не се притесниха, че ще им се скарам. Дали не бях прекъснал и вечерята им, някакво глупаво усещане за вина. Дали зелените сливи в торбичката не бяха и закуската им?
Това ли бяха прословутите канибали, престъпници и убийци, за които тръбяха всички? Замислих се. Вероятно България има голям грях пред тези хора. Голям. Съвсем напук на афишираната ни моралност и съпричастност.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар