Какво е да си на 40 или за шарената топка, загубила посоката си...

Леко смотан и странен ден, който никога няма да се повтори в живота ми. Един път се минава през 40те, друг път няма как да се случи. Денят започна рано, леко параноично, докато 20 минути чаках да ми изтеглят парите за бензин в една бензиностанция. Момичето зад щанда се изпоти няколко пъти, под ноктите и имаше черно, отбелязах го почти машинално, както и мравките, които пълзяха по нея и по вестниците на бара. Почти Стивън Кинг сюжет, като очаквах изведнъж мравките да нахлуят навсякъде. Все още рано сутринта, на паркинга на Лидъл, мравки нямаше, но беше пълно с чичовци с торби, които явно се будеха от околните храсти и идваха да ми викат "май френд" и да ми искат стотинки за "успешен ден".
Сякаш всичко беше, както си го бях поръчал, непразнуване от най-висока класа.
Но после всичко се промени. Благодаря на всички, които ми честитиха този ден, без значение как - пряко, непряко, това не е важно. Благодаря и на тези, които забравиха, иначе...щеше да ми се схване устата да благодаря непрекъснато. Да си призная, хареса ми, но нямаше как да напусна философското си мрачно настроение.
Благодаря и за подаръците, странни подаръци, бутикови. Нещо, което да ме води във времето. Нещо, което да ме опиянява. Нещо, което да ме подслади. Нещо, което да ми дава ритъм в живота. Нещо като нищо и нищо като нещо, ясно е, че ще се върви напред, дори и черните мравки да изобилстват. Странно, но и си пасват, нали...
 Когато загубя посока, често ходя да се подстригвам. И аз като дамите, но моят салон е в пригоденото мазе на един бивш ведомствен военен блок. Бръснарят ме зарежда с някакъв неопределен микс от усещания, пригодената да работи вечно машинка от 80те, вентилаторчето, битовата атмосфера, лекият дъх на влага от мазето. И непоправимият му оптимизъм, придобит от дългите лета, когато той остава по цял ден с куп жени, единствен мъж на територията на площадката. Малчуган, който е привлечен от харизмата му, влиза след мен в мазето. Гледа зяпнал своя кумир, който започва с машинката да стриже олисялата ми, но казват, умна тиква. Малкият задава провокативен въпрос - Какво правиш...
Ми нищо, остарявам, промълвявам през уста. Но старият бръснар поема по своят утъпкано екзистенциален наклон с поредната история...
"Ей тоя малкият каква топка имаше, да знаеш, шарена. Но я изгуби. /мелодраматична пауза, в която само машинката жужи, а малкият превърта от неми емоции, зяпайки с див ужас през прозореца, вероято за да види отново топката си, която бе загубил или...знам ли защо/ Рита я, рита, а после тя изчезна. С баба му /отново пауза, в която има леко подхилване от негова страна, явно разбираемо само за зрели мъже/ се скъсахме да я търсим. Имам три версии - таксиметров шофьор да я е спукал, да са я откраднали цигани или той малкия така силно да я е ритнал, че тя да е хукнала и да не се е спряла и просто да е изчезнала..."
Самата идея за бързо-движещата се шарена топка, която под давление на бързата скорост и  инерцията, губи своя материален облик и минава в друго измерение или чак отвъд канала, успя да ни накара да замълчим, тримата мъже на различни възрасти.
"Царевицата ще се движи, продължи старият бръснар. Не се шегувам, цяла Добруджа е засята с ГМО царевица, знам го от приятел. С гени от риба. И рано или късно, колкото и да я горят или скубят, тя ще оживее и ще тръгне към морето. Тогава ще ни е краят."
Малкият отдавна е избягал, вероятно да търси баба си, преди и тя да се дематериализира или просто да потърси за пореден път шарената топка. Бръснарят брои стотинките и е доста доволен. За капак ми разказва, че циганите са завладели квартала и под сурдинка разказва, че дошли да му искат пари за свирка. Той обаче се възмутил и изгонил ромската нимфетка с думите "отивай да искаш пари за свирка от майка си". Трудно е да си в бизнеса в един динамичен квартал на Стара Загора, потокът от хора и случки е безкраен...
Вече карах из морето от коли, когато се сетих, че всъщност да си на 40 не е чак така зле, при това, светът не е така сив, както ми се струва понякога. Все някой ден мравките ще избълват от някоя незнайна дупка и ще покорят света или топката ще я върнат космати чудовища от някоя друго измерение или...трая  си, може би е малко рано да ви казвам всичките ми мечти, колкото и малко да са те в момента. Но все пак ви благодаря, че този ден беше различен. Наистина благодаря.