Не, не се дължи това униние на липсата на весела туристическа лимонада, неудачно избрани обувки или липса на друго оборудване. Просто така се е получило. Вероятно в следващите 40 години ще ми предстои доста по-вълнуващото спускане надолу, къде на крака, къде вероятно по гъз. Не знам какво ме чака и в подножието на другата страна, никой не знае. Това е и част от пътуването. Не знам дали въобще ще стигна и до подножието. Кой знае...
Да си призная няколко неща, без бой...
- Много се радвам, че ви има, дори и да ви е нямало някога, когато е трябвало да ви има или обратното, ви е имало, когато е трябвало да ви няма.
- Не се плашете или чудете, че няма да съм радостен или весел. Познатото ви черно песимистично/истерично излъчване вероятно ще е налице.
- Подаръците - може и без тях. Те не са важни. Преди 35 години се радвах на фигурки на индианци, червеноармейци или книги. Сега вече не ми трябват, щом са в главата ми.
- Вероятно няма и да празнувам, 40тият рожден ден не се празнувал. Така е, оставете катерачът да се огледа докъде е стигнал, да преспи една вечер в порутената планинарска хижа, да се събуди от другата страна и да усети какво го чака.
- Ако сме живи и здрави, след една година сигурно ще е различно. Ако сме и щастливи, още по-добре.
Датата е 18 юни, 2013 - ставам на 40. Не ми честитете кой знае колко усърдно, все пак са години, а не сантиметри.
Хау, аз казах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар