Списание Младеж 66-67

И понеже скоро навършвам 38, в духа на това, че остарявам и полудявам, днес си подарих в знак на признание двете пълни течения на списание Младеж от 66 и 67 година, луксозно подвързани, откраднати от нечий исторически музей/ май Пловдив/. Интересно е да ти мирише на стара хартия, а отвориш ли, попадаш в един абсолютно различен свят. Още с първите страници попаднах на стихотворение от Недялко Йорданов за щастието да го приемат в партията. Недялко, Недялко, тази конюнктура още от 60те те е тресяла.
А после, тези няколко хиляди страници предлагат дива езда сред културни и политически икони, които никой от вас не помни. В една статия наивно се пита - "А вие знаете ли кой е Жан Люк Годар?" и се заключава, че едва всеки втори ще може да отговори кой е той. Точно 45 години по-късно, една цяла паметна епоха напред и само един на сто е чувал за Жан Люк Годар "кой, политикът ли?", "Не, бизнесменът!", както бе отговорил Ястребовски в лицето на Тодор Колев в "Опасен чар".
Не мога да не призная, че онова време силно ме привлича, заради симпатичната си наивност, в която един стиснат юмрук е бил повод да си представиш, че можеш да завладееш и промениш света. Хората тепърва откриват газираната вода, готовото облекло, все още има магазини, в които можеш да си вземеш нещо в заем.
Но нека да поразгръщаме малко страници, които все още държат хладината на някогашната хартия, грапава и истинска.


Организирам групови и единични разглеждания на списанията, придружени от ударни дози музика от 66 и 67, с умерени дози вино от тези години, което кътам някъде из апартамента. Ако съумеете да ме накарате, ще го извадя.

Да пием за документираните спомени, било е различно.