Брак ли??? Абе, я просто да се обичаме и да си вярваме...

Като дете вярвах, че „сватба” е когато мога да ям и да пия лимонада, почти до пръсване. Около мен хората вилнееха, правеха нанизи от петолевки, с които кичозно накичваха булката, от магнетофоните гърмеше народно или /малко по-късно/ Лепа Брена, а пред мен имаше една грамада от пареща скара и няколко потни лимонади. Настроен философски, аз с радост преяждах за здравето на поредния социалистически брак. По онова време сватбите бяха много шарени и изпълнени в дух на всенародно веселие, често с оркестър, по няколко дни, с много хора и танци. Но какво да ви кажа, нас малките не ни допускаха до същността на това събитие, защото си лягахме рано и някакси внезапно и хармонично след 9 месеца булката раждаше, купуваха си кола, започваха да строят вила или да оправят апартамент, което в онези години отнемаше една голяма част от живота. Но браковете сякаш бяха трайни.

Първа неуместна сянка върху ритуала хвърли случайно наблюдаван брак през средата на 80те, в центъра на панелния ни квартал. След шумна веселба, която бе пронизала панелите и бе изкарала всички на терасите, голяма група от празнуващите излезе на площадката и заигра хоро. От едната страна жена на средна възраст водеше хорото,  развяла българско знаме. Няколко човека с факли стояха и осветяваха наоколо. А от другата страна играеше мъж, също на средна възраст, който вееше във въздуха бяло платно с червено петно. В падащата тъмнина те се  въртяха, крещяха, а бялото платно с червеното петно продължаваше да се вижда. На сутринта на площадката имаше следи от огън, изгорено знаме, хвърлено на земята и много  боклук – шишета, опаковки, торби и счупени чинии.

Наистина, защо хората сключват брак?  Според мен, цялата тази суетня около сватбата е просто ненужна.

-         Нервите и парите  - хабят се адски много пари и нерви, за да нахраниш 200 роднини с топла скара, бира и уиски, да играеш с пилето или с тортата или някой от другите тъпи обичаи, които по сватбите са закон, докато душата ти копнее за усамотение и любов...Да плащаш на оператор и фотограф, на дисководещ, който да ти разваля купона с лафове от 70те,  да прибираш пари в кутия от обувки, докато по-традиционно настроените роднини очакват да ги дариш с потник или с фуста. Сега ще кажете, че не е задължително да е така, нали? Да де, ама хората очакват да го направиш тъкмо така, иначе просто все едно не си се женил...

-         Любов и брак - оказва се, че брачното катинарче не е достатъчно здраво, за да спре едни хора, които са заедно по ирония на съдбата. Преди години хората са се женели по 1 път  и добре или зле, така са си живеели. Сега повечето бракове се разпадат за няколко месеца. Минава еуфорията от сватбата и гълъбчетата вече делят всичко и са готови да отлетят в различни посоки...Защо да се жените, след като вече почти официално можете да живеете заедно.

-         Намирам, че е влудяващо да разчиташ на един подпис, за да имаш отношения с някого. Дълга романтична връзка, брак, няколко месеца щастие, а после...Осъзнаваш, че с един подпис ти отчасти държиш съдбата на другия в ръцете си. И е просто време да му докажеш, че няма как така да шава, защото ти държиш половината от всичко и имаш право направо да му диктуваш какво да прави. А това е като пушката, която щом се появи на стената, тя трябва да гръмне...

-         Бракът създава и една цяла купчина от законови и социални условности, които са ненужни в 21 век. И най-вече, ненужни са между хора, които си вярват и се обичат. Често условностите успяват просто и лесно да убият всичко и да ви направят клиенти на отделни адвокати за един успешен развод, след който ще се се усетите като изтрезнели след бурна веселба с много пиянски илюзии.

-         Ами ако си сбъркал? Ако партньорът ти е твоята голяма грешка? Много хора така и така не намират куража да преминат процедурата на развода, въпреки, че не се понасят. Нямат пари за развод, нямат време да губят по дела, затова са принудени да живеят с някого, който откровенно мразят. Само защото някога са се врекли във „вечна любов” с него...Не беше ли просто по-добре да са си гаджета?

   Каквото и да си говорим, думите са безполезни, ако не приведа няколко примера...

Пример 1: Той и тя са адски влюбени. Години и години наред са гаджета, всички ги дават за пример. Идва планираната сватба, няколко месеца брак и бум...Той иска развод. Тя бяга при майка си. Веднъж усетили се заедно завинаги, той започнал да и налага своите разбирания за всичко. Да я преследва навсякъде. Да взима решения вместо нея. Да я затваря у дома, за да не може да му изневерява. А жената просто искала пак да се обичат, както преди. Споменатата пушка на стената най-накрая гръмнала.

Пример 2: Той и тя са идеалното семейство, две деца, съвместен бизнес, винаги заедно. Но с падането на завесата на публичното, тя често спи у любовника си, той ходи да пие вечер с по-млади жени и често осъмва по хотели. За децата се грижат баба и дядо. На сутринта обаче, по закон божи, всички пият кафе и се правят, че са спали у дома. Никой не може да обясни защо продължават да го правят, сигурно по навик?

Пример 3: Той и тя, тя от по-заможно семейство, а той е човек, който твърди, че се е издигнал от нищото, благодарение на двете си „честни и работливи ръце”. Работят заедно, бизнесът просперира, но в един момент лъсва, че всичко се дължи на парите на булката, а той само имитира дейност и се изживява като шеф на фирма. Субсидиите свършват, фирмата банкрутира, а той продължава да твърди, че той ще оправи всичко. В един момент и двамата подават молба за развод, но солидарно продължават да плащат дълговете си.

Пример 4: Тя е от село, а той от стар градски род, уреден с имоти и пари. Няколко години живот заедно, дете. Всичко е приписано на нея, заради това, че той е публична личност. В един момент тя просто му признава, че има любовник и смятат да живеят заедно, а те имотите и бизнеса и без това са на нейно име, той може и сам да се оправи.

Пример 5: Бърза любов, няколко седмици и сватба, заради съмнения за бременност. След сватбата става ясно, че биографията на мъжа съвсем не е такава, каквато я е представял. Софийския университет се оказва Софийския Централен Затвор, собствеността на златарския магазин по морето, който той често и е показвал на снимка, се оказва доста спорна, изникват и приятелите му от „следването”, които са всяка вечер у булката и купонът за сватбата тече вече пореден месец, като плащат родителите и...

Пример 6: Той и тя са класическата двойка, заедно от векове. Сватба, дете и той решава да отиде в чужбина, за да им праща пари. Парите идват, тече 1 година, но той не се връща, вместо това секват парите и той обявява, че има нова приятелка, второ дете и не смята да се връща в България, но няма и да даде развод, за да не може друг мъж да гледа първото му дете, поне докато той не си го вземе при него във втората му родина. Детето сега е на 15, баща му му звъни всеки ден, настройва го срещу майка му, а майка му се мъчи да работи на три места, за да изхранва себе си и детето, което живее в една ненормална среда на един почти вечен конфликт. И все още чака да замине, някога  и някъде...

Стигат ли ви толкова примери?? Усещам, че се вдига ропот и възмущение, затова по-добре е да дам думата на Даниела, която ще се опита и мен да вразуми и да ми вмени, че да имаш брак е хубаво. Но нека ви извикам, като за последно:

Бракът е демоде, да живее свободната любов и усещането, че можеш да вярваш на другия. Не усещате нито едно от двете ли? Не искам да ви стряскам, но вероятно тогава е по-добре два пъти да се разведете, отколкото един път да се ...бракувате.