събота, 13 ноември 2010 г.

Човекът – Малборо е демоде

Имаше време, когато упорито мечтаех да се науча да пуша, също като оня каубой от рекламата на „Малборо”. Цигарите”Малборо” правеха от мъжа МЪЖ, вменяваха стил, поведение, сила и за тях мечтаеха милиони българи. Тридесет години по-късно, такива цигари мога да си купя от всеки магазин, а да се пуши е много, много демоде. Да не говорим, че мразя около мен да се пуши...
Вече съм на 37, опитът ми като пушач се брои на пръстите ми на едната ръка и го смятам за едно от най-празните и вредни неща, в които се е забърквало човечеството. И естествено, за твърда забрана съм за пушенето на обществени места. Но нека да започна от самото начало...
Пушенето никога не ме спечели, защото ми се стори, че е глупаво да даваш пари и да се тровиш, при което и да вредиш на най-близките си, само защото не можеш да се откажеш...
Представителната статистика на Министерство на Здравеопазването твърди:” Тютюнопушенето е поведенчески фактор с изключително неблагоприятни здравни последици. Натрупаните научни данни посочват, че тютюнопушенето и пасивното пушене са пряк или косвен фактор за заболяемост и смъртност при повече от 25 вида заболявания”
Пушенето на 1 пакет цигари на ден излиза по 3-4 лв, което автоматично бие към 120 лева на месец. За много от пушачите това количество е недостатъчно. На година това са над 2000 лева.
Що за лудост е да хвърлиш тези пари на вятъра, за да вдишваш горчив дим, който те убива /бавно или бързо/, да ти мирише устата, да даваш стотици левове за лекарства, да вмирисваш дрехите си, само и само за да...изглеждаш готин и да усещаш познатия тръпчиво гаден вкус от катрана на езика си. Само хората са толкова глупави, нали?
Винаги ме е учудвало, че тази сума пари /2000 лв на година/ се дава като по закон Божи от хора с минимални доходи, с месечни заплати около минималната. Добре де, защо не използват половината от заплатата си за нещо хубаво, вместо да я хабят за цигари. Как по дяволите преживяват семействата им, след като половината от и без това ниските приходи отиват във въздуха? И защо тези хора правят чудеса, само и само за да пушат, толкова ли им е важно? Тези хора остават без храна, без ток, без отопление, само и само да могат триумфално да запалят цигара и да уведомят всички, че каквото и да става, те си искат дима.
Опитвах да пуша и аз, за да не ме гледат като бяла врана, ами, не намирам смисъла, не намирам мотивация да предпочета 1 година отрова пред седмична почивка за двама на страхотна дестинация в чужбина...
Предварително накован по темата, няма как да не ви изкажа и моето възхищение пред наченките на по-сурови мерки към пушачите. Работя в колектив с доста хора в голяма сграда. Всеки спазва неписаните правила и пуши извън сградата. Избягвам заведения, в които се пуши. Не бих искал да работя на място, в което се пуши. Ще ви кажа и защо:
- Искам да дишам бе, хора...Защо да ходите някъде, където е задимено и мръсно, като в лисича дупка.
- Искам да не пера дрехите си всеки ден. Усещали ли сте миризмата на цигари, пропила се в нечия дреха. Гняяяяяяяяяяяяяязно е!
- Нуждаем се от нормален въздух за да работим. Защо пушачите бойкотират работата, като ни отнемат правото на свеж въздух и трезви решения.
- И аз и колегата Х работим по 8 часа. Колегата Х хаби по 50-70 минути дневно за „фас паузи”, които всички му признават и не му правят забележка. Аз не пуша, че да хабя време, а заплатата ни е еднаква. Как така?
- Яли ли сте сред облаци тютюнов дим? Храната и напитките губят всякакъв вкус, никаква хигиена, мизерия...
Винаги ми е било странно, че въпреки, че има ясни разпоредби, масите на пушачите са до тези на пушачите...Защо? Бих отишъл на заведение, което забранява да се пуши вътре и бих го предпочел пред такова, в което се пуши вътре. Ясно и просто, клиентът има право.
В последните дни едно изказване успя да разбуни духовете. Кметът на Кюстендил, Петър Паунов заяви:
"Искането ни е от следващата година непушачите да внасят 50% от здравната вноска. По този начин ще се постигне облекчаване на хората, полагащи грижи за своето здраве и действително не тежат на здравната система"
Страхотна идея, нали? Уви, въпреки положителното ми мнение, ясно определям, че това е просто елементарен PR. Бих си плащал данъците на 150%, стига да виждах някаква полза от това. Бих давал и двойно и тройно, стига болниците ни да са поне малко като тези от „Доктор Хаус”. В момента получавам болници и обслужване на нивото на 70те, където никой не се интересува от размера на вноските ми, а всеки те гледа в ръцете. И господин Паунов, като правите медийни бомби, как ще стане това разделение на пушачи и непушачи, по какъв признак? Ами, ако декларирам, че не пуша, а започна да пуша? Или обратното?
Ах, тези журналя, само гледат къде да гръмнат, а то даже и облаци няма..
И така, няма какво друго да ви кажа, не искам да ми соча с пръст, но вие пушите и вече сте сред хората, с които ще ми е проблемно да работя или да пия кафе. Опитайте да разберете, че не искам да бъда тровен, да ми се одимяват дрехите и да ми се краде от свободното време и да бъдат нарушавани правата ми на горд непушач. Ангелова, не е ли време да заменим работните ни кафета с облак от цигари с едни подходящи кросове из Аязмото с термос, пълен с липов чай...Не ни ли е време за малко здраве?

2 коментара:

  1. Евалата Бат Иво! Много е гадно това с пушенето! За жалост в България всички си пафкат като комини и човек не може да иде на една кръчма без да се надиша и овони :(

    ОтговорИзтриване
  2. започнах да пуша на 18. нямаше нищо общо с готиността или някаква групичка. беше осъзнато любопитство какво пък толкова им харесва това на хората. разбрах какво: тръпчивия вкус на първото дръпване, горчиво-следкия дим, черната ми табакера, почукването на цигарата върху капака й преди да я запаля, аромата на горящо родопско стрънище след като преди това съм пъхнала клечка от смокиня в цигарата...
    купувах си цигарите на стекове от малкото магазинче на солунска срещу офиса и истински обичах вкуса на цигарите.
    спрях да пуша преди пет години. напълно случайно - някаква ангина, седмица без цигари, докато си мислех, че умирам и после реших да видя колко мога да изкарам без цигари. пет години вече минаха. без насилието на "пуши ми се, ама няма". без чудеса от храброст. просто спрях цигарите.
    убедена съм, че пушенето е въпрос на избор. и че не е мужно да разяснявам непрестанно на хората колко е правилен моят избор и колко грешат те - всеки си има собствената карта на битието и си чертае неговия си маршрут. или казано по друг начин - на който му се пуши, нека пуши. ако ми пречи, просто ще се преместя.

    ОтговорИзтриване