CV по български с балкански сос

Всеки специалист „Човешки ресурси” на която и да е компания в България си къса нервите в този момент! Късал ги е и вчера и гарантирано ще ги къса и утре. Чудите се защо ли?
Пощите им са задръстени от CVтата на безбройните кандидати за свободни места. Четеш едно, четеш второ, иска ти се да изревеш, четеш трето и чак ти идва да заревеш, ей така, спонтанно.
След почти 20 години капитализъм, стандартната трудова биография за кандидатстване на работа е побългарена, обилно полята с поп-фолк култура и мерудия, а между зъбите хрускат и много останки от предни формати, популярни около средата на 70те. Но нека да зачоплим темата най-накрая – Десетте грешки на българското CV!
1.”Баща ми, Иван Иванов е учител. Той цял живот е бил такъв. Майка ми, Иванка Иванова, работи при него като учителка. Семейството ни е сплотено и трудолюбиво!”
Потръпнахте ли? Пропагандната сага за политическата коректност и принадлежност към БКП, ОФ, БЗНС и редовно платеният членски внос сега ни се пласира като семейна одисея от професионално-човешко естество. Най-често се получава, когато биографията се пише от мама, баба, дядо или тате, докато синчето или дъщерята вилнее по дискотеките.
2.”rabotila sam kato barmanka,kelnerka,osht ne znm kv, zaplata 500 lv”
Публична тайна е, че нараства процента на СVтата, писани на латиница.Оказва се, че след 12 години училище, децата на България не могат и не искат да пишат на кирилица.
3. „за контакт malkabitch@abv.bg”
Не, не набираме момичета за еротичен бар, но такива са електронните пощи.Детските прякори и имена оживяват в първите ни мейли, създавани някога преди много, много години. Те остават трайно с нас и всяват оживление и умиление във всеки отдел на сериозна компания, където за длъжността „Управител на обект” кандидатстват Tigura, Madurko, sexi_angel, AnaBola, Sliva_13 и други подобни. Да живее хумора!
4.” Фирма Х – позиция работник в цех за сладкарски изделия. Задължения – и следва един лист със задълженията, изпълнявани на предната работа, между които „Контрол на качеството”, „Счетоводен баланс”, „Представителни функции”.
Не, вие не наемате роден Супермен, който в стерилна манта е обикалял из цеха и е творил чудеса за минимална заплата. Истината е проста и грозна – някой ползва чужд шаблон и просто се е забравил и не е изтрил част от несвойствените задължения на един чирак – сладкар.”Че кой ги чете тия глупости, които даже и не ги разбирам”, помислил си е кандидатът. Уви, те се четат.
5. „ Основно образование – 5то, средно образование – 7мо”
Кратко и ясно. Странно, че не помните имената на училищата си. Но какво да ги помните, като Пето и Седмо няма никъде! Терминологията на кандидата за позиция ви връща в годините, когато с ключ на врата,вързан за ластик и с лев в чорапа сте играели на двора на същото това Пето, което тогава си имаше име, патронен празник и още куп неща.
6. „имам опит като барман, фитнес инструктор, диплома за шлосер, но никога не съм работил като такъв. Вярвам, че придобитата от мен професионална квалификация ще ми помогне да изпълнявам успешно длъжността на експерт – счетоводител, защото обичам да смятам и харесвам да боравя с пари”
Напълно въображаема ситуация, но много показателна за мнението на голяма част от завършващите училище. Родната образователна система е ясна и проста – с минимум усилия, подобно на буфосинхронист, отваряш уста под диктовката на учителя и завършваш. Защо това да не е и предпоставка за опростяване на изисквания ценз за започване на работа – добър си пред барбекюто, правиш хубави пържоли, защо пък да нямаш ръце на хирург? Страхотен си на Контра-Страйк, от него до пианото е една крачка, така и така с пръсти правиш всичко. Не, по-добре полицай, ще можеш да стреляш и при това напълно законно. Но защо ли да не станеш и учител, те без това само кафе пият и си разменят каталози на Ейвън?
7. „ mnogo si tursia rabota,6toto niam pari. Stavam za vsi4ko, probvaite me. Gsm XXXXXXXXXX”
И това не е отчаяно писмо, пуснато в бутилка към анонимен спасител. Хората си искат своето, пари, признание на уменията им, доверие. Не се учудвайте, ако получите голям брой подобни„викове за помощ”. Не се стряскайте и ако това е кандидатура за позицията на архитект или на специалист „Кожни Болести”. Както вече уточнихме няколко реда по-нагоре, важното е да ти повярват, а другото се учи много лесно.
8. „Курс по английски език за напреднали. Курс по компютърна грамотност. Работя с Interneteksplorer, Windovs, Winrararchif, CorelDro,FotoShop,delta-fors,contra-straik,Pasians.”

Каквото и да си кажем, все ще сбъркаме.Един от двата курса да бе истина, нямаше да е зле. А най-вероятно и двата са се случили и са се провели в някое кафене. А дипломите ще се пазят и ще се показват на бъдните поколения като ценен документ. Внимавайте с тези курсове, то не е като да вземеш дипломата и тя да е магия, която да ви напълни мозъка с думи и изрази!
9. „ искам да се опиша – тих, скромен, обичам да гледам телевизия, да се грижа за моята котка”
С такова послание към работодателя си не е хубаво да завършите каквото и да било, най-малкото CV. Не, че няма да се опознаете един друг и да си омръзнете даже. Но личните ви пристрастия, любовта към спорта, омразата към ЦСКА, интересите ви към „Листопад” или мнението ви за изрусените брюнетки никога не са имали връзка със сухия и пълен с клишета формат. Дори и по времето на бума на емо културата…
10.От снимката те гледа захилена фолк принцеса, заголила бюст, в къса кожена пола. От двете и страни се виждат ръце, чиито собственици са изрязани или със заличени лица. Правена е в чалга заведение в ранни часове на деня. Защо ли пък от снимката да не те погледне захилен млад мъж, пред когото си почива огромно плато със скара и деликатеси. От очите му струи топлина, чака само да бъде заснет и да захапе ей онази пържолка. Защо ли пък да не се снимаме на камерата на лаптопа си, в полумрачна стая, по домашному. Снимките са това, което ни представя или излага.В българското CV една добра банкетна снимка е винаги способна да опорочи всичко. Използвайте с мярка!

Всеки специалист „Човешки ресурси” ще ви разкаже и покаже фрапиращи гледки и четива. И докато преди 20 години безработицата в България бе породена от липсата на работа, сега същата безработица идва от факта, че работа има, но няма кой да я работи. Съвсем скоро ще бъдем оперирани от касапи, ще бъдем представлявани в съда от мускулести фитнес треньори, ще бъдем учени на чужди езици от бармани и сервитьорки, а вероятно науката и технологиите ще се развиват от кварталните клюкарки, които и без това правят всичко. Нека да им дадем шанс, а може и да сме случили на човек, а?