Да ви повозим ли?

Точно преди една година, с победни фанфари, с много цветя и радостни викове от гара България тръгна влакът на партия ГЕРБ. С много сълзи от щастие, с много надежди, няколко милиона българи се наредиха в купетата, за да тръгнат най-накрая към промените и към светлото бъдеще.
Сигнал, шум от мотора и това май беше всичко. Пътниците са вече базкрайно уморени, бюфетът на гарата е разграбен, слънцето пече, свърши тоалетната хартия и търпението ни. Не ни се мърда от купето, защото сме си платили билета с последните стотинки, но осъзнаваме, че вероятно сме сгрешили с избора на превозвач. След 12 месеца не сме мръднали на нито един сантиметър, а през цялото време по прозорците са ни прожектирали оптимистични пейзажи. А истината е била някъде другаде...
„Борбата с организираната престъпност” бе един от главните приоритети на партията, както и един от огромните и провали.Вече загубих ред и бройка на операциите с кодови имена, които станаха толкова ежедневни, че вече дори и не представляват интерес и за статистиката. След като излови цялата прякорна флора и фауна на подземна България, вътрешният министър продължи да чопли и да изкарва все повече и повече анонимни и знакови душмани, които обаче на другия ден са вън и то поради явна липса на доказателства. Бяха ударени всички структури за на престъпността, от ниските нива до върховете, което доведе до бум в продажбите на жълтите вестници, които описваха съдбите на новите подземни герои. Алексей Петров – президент! На Трактор към Европа!
„Съд за виновните” се оказа не безкомпромисно решение, а име на спектакъл, сякаш излязъл от ръцете на Хачо Бояджиев, с много шоу, резки поврати и всякакви вариететни прийоми.
Масларова запя „Аз съм само една бедна жена”, Николай Цонев направи няколко кампоейра движения по пода на Военна Болница, Марио Николов плака пред съда...важното е да има шоу. Народът зяпа, цъка в удивление, а на другия ден те оправдават. Въобше, дочух за осъден на 1 година пробация за кражбата на два шоколада на стойност 2 лева от супермаркет. Не мога все още да чуя за осъден от споменаваните в първите дни след изборите знакови престъпници от политическия елит.
Явно проблемът е в ушите ми. А Маргините се оказаха невинни.
Режейки всички нива на организираната престъпност, правителството се оказа безсилно да отреже главата на най-простото и елементарно престъпление, породено от ценовата му политика спрямо ”цигарите”. Най-популярният легален наркотик се оказа тема на дълги дискусии, основно перо в приходите на държавата, както и освновно притеснение, че вероятно народът се трови много и е време за мерки. Отпадна глупавият Закон за забрана на тютюнопушенето, но при всичките сили на полицията се оказва, че от небитието се материализира огромен кашон цигари, който се продава на дребно с помоща на леля Ганка от сергията за плодове или на чичо Пешо с камиона, при което се въртят едни пари, а държавата гледа с укор в погледа и недоумява откъде се е появил кашона и къде отиват парите. Вероятно е време за назначение на фокусници в митниците, за да видят дали случайно в ръкавите на пристигащите няма зайчета с мастърбоксове цигари по козинката.
„Престъпленията на предната власт” бяха адекватен аргумент няколко месеца, докато се оказа, че вече даже ни е трудно и да си спомним какво направи предишната власт, което да не го направи и сегашната. А какво направи сегашната? Знаковите и големи проекти като магистрали, енергетика, инфраструктура вървят слепешком и по инерция, тук таме изплуват данни за корупция, кражби, които на другия ден се заменят с новината за нечий нов силикон и на третия ден вече всеки е забравил за всичко. Всички от предната власт се радват на добро здраве, финансово благополучие, спокоен сън и усмивки от спомените.
„Борба с кризата” бе водещо знаме, развявано още от първите секунди на власт. И докато кризата вилнееше, мачкайки бизнес след бизнес, държавата се колебаеше като булка пред олтара какво да направи. Дали да бъде ДДС, дали да бъде нова политика за осигуровките, дали да бъде поетапно пускане в неплатен отпуск на служителите на държавните учереждения, Министър Дянков стоеше и коментираше неясно, журналистите напасваха, а сензациите гърмяха, за да ги заменят нови и нови сценарии, дочути по интернет, които някой е споменал, които самият Бойко е вменил само с един кос поглед, защото той знае всичко и с един карате удар може да разбие всичко, дори и кризата....
В същото време, споменатият от него „лош материал” се тълпеше да става членска маса на неговата партия, като мухи, налазили неочаквано отворена каца със свеж медец. Много странна ми се стори и съдбата на първите две основни и знакови лица на партията - кметовете Йордан Лечков и Цонко Цонев. За по-малко от две години единият стана обвиняем по безброй дела за длъжностни престъпления, а другия стана „независим”. Техните места бяха заети от безброй лица от финансовия и политически елит от отделните области, които смело взеха в ръцете си властта и поеха управлението в неясна, угодна на тях посока. Автомобилите им бяха бутани по стара традиция от партийната членска маса, която се мъчеше да захлеби и тя от активизма си.
Медецът не стигаше за всеки, но винаги оставаше нещо за облизване, за изстъргване. От партия, в която се влизаше с тест за интелигентност, ГЕРБ се превърна в новото БКП, задължително за издигащите се в кариерата службогонци...
Съвсем в духа на медийният лозунг, че „политиката е шоу спектакъл”, гафовете на ГЕРБ-ерите бяха безброй. Вероятно първи изгърмя депутатът-рапър. А после последва водопад от гафове. Ту Бойко гълчеше журналистка, ту се прозяваше, след като бе обявил, че дарява органите си за трансплантация, ту набиваше бивш приятел на дъщерята на приятелката му, който се оказваше не квартален палавник, а човек с бизнес интереси за милиони евро. Напоследък в духа на нашия Цар от предишен мандат, Бойко дава изявления, за да поясни предно изявление, което пояснява по-предно изявление. Няма как да си го разберем, защото той мисли за всички и мисълта му лети, а нашата крета. Последно, ще има ли Бургас – Александруполис или няма да има? И как могат подлите журналисти да го разприказват точно на изложбата на световно известен художник, само и само в името на сензацията. Подлеци!
„Социалната обстановка” в държавата се нажежи до крайност.Няма сякаш нищо по-логично от това да убиеш семейството си, защото дължиш две хиляди лева някому. Заплатите се очаква да паднат драстично, поне с 20 процента, защото държавата изнемогва. Закриват се болници, училища, защото няма пари. В началото на мандата новините тръбяха за завръщащи се от цял свят българи, повярвали в новото или разочаровали се от заплатите в Испания и Англия. Тук ги чакаше раят, с 140 евро заплати, ежедневни фалити, влудяваща безработица и липса на надежда. Къде ли са сега тези хора? Вероятно отдавна ги няма, не се виждат по празните улици и в празните апартаменти.
Обезлюдяват се села, градове, хората напускат страната, с мечтата никога да не погледнат назад.
След 1 година енергичен престой вече ми се иска или да тръгнем в някаква посока или просто да се смени ръководството на влака. На съседите ми по купе вече не им пука, даже сме на път да свикнем.
От една разбита къща до линията извадихме един стар Юность, ще гледаме световното. До едни храсти растат домати и краставици, правим си салати, купуваме си с пари само хляб и цигари на черно. Наскоро намерихме куп стари агитационни материали от изборите и много се смяхме.
Колелата на влака са вече целите в трева. Чу се, че някъде в предните вагони пътували престъпници, които откраднали двигателя на влака и поради това не сме се движили. Вече не ми пука, мисля някоя лятна вечер да избягам от всичко това.