Домоуправител

Това определено не бе шаблонна сутрин за нашия съсед, бай Миньо. Ние няма как да надникнем в душата му,но нека да приемем, че от 15 април, 2010, за него животът се промени. Бе заспал традиционно пред телевизора в кухнята, загледан в неизвестна футболна среща някъде от италианските канали, обезболил деня си на български пенсионер с два литра бира, към края на която той започна да ръкомаха позитивно и на двата отбора, вече не различаваше кой кой е.
Сутринта се събуди леко схванат, пробва да се раздвижи, но сякаш като нож го преряза спомена за съня му. Стана, помисли да го разкаже на жена си и на внучетата, но се спря. Децата и жените само клюкарят. Постоя малко пред телевизора, спря го, прекара ръка по скулите си, извади огледалце, огледа се, хареса се, но време бе тази брада да си отиде. От днес започваше нов живот, защото той бе сънувал...
Съвсем в стила на pay per view каналите, нему му се бе паднал сън, който щеше да промени завинаги входа ни, нищо , че вероятно бе платен от някой друг, а се бе присънил на бай Миньо по случайност. В него той тичаше по една дълга писта, отстрани му пляскаха звезди, манекенки, политици, а в дъното на пистата седеше сам Бойко и държеше купа... Такъв сън може да бъде разчетен само по един начин - имаш простор за развитие, чак от София ти е дадена тази писта, расти по нея!!!
А бай Миньо имаше една мечта, малка, но важна – да стане Господин Домоуправител.
Захранен с едно двойно кафе, избръснат и с нов анцунг, той слезе пред блока, за да възвести началото на своята предизборна кампания, която квалифицирани историци биха нарекли просто и ясно – преврат. А превратът започна с един принтиран лист, в който се приканваха всички на общо събрание за избор на нов домоуправител. По дребните грешки и по красивото цвете в дизайна можеше да се предположи, че автор на агитацията е неговата внучка, на която бе поверена нагледната част на кампанията.
В следващите няколко дни бай Миньо говори с всички негови набори от входа. Влезли заедно в блока преди 30 години, той знаеше кътните зъби на всеки и най-вече, слабите им места. Едни убеди лесно, срещу цигара и глътка бира. Други малко по-трудно, сякаш от тях се искаше да направят чудо. Но две глътки бира и обещание, че ще играят пак белот пред блока и ще възстанови беседката сториха чудо. Трети бяха просто невъзможни, но това бе само привидно. На ухо той им припомни всичко, което бе правил за тях, как бе прикрил един да не го хване жена му, как гръб до гръб бе изхвърлял вода с друг при наводнението на общото мазе някога преди....
Денят дойде, а с последните лъчи на залязващото слънце белите глави се бяха скупчили пред входа и чакаха да започне събранието. Бай Миньо изкара лампа на дълъг разклонител, пусна музика от тонколонките в ушите на един Мики Маус, който бе реквизирал за да развесели народните маси директно от по-малката си внучка. А от веселие имаше нужда, защото старият домоуправител не беше лесен. Средна възраст, мощна кола, бръсната глава - три елемента, които плашеха леко дядовците.
Но за да изпревари всяко съмнение или страх, към 19.00 бай Минко извади главния си коз, който бе крил в мазето си до момента. По стълбите с него се изкачи прословутото му овчарско куче Партизан, с което той вардеше строителен обект наблизо за двеста лева на месец, без осигуровки. За него те бяха чували много истории, как от него се страхувал даже и шефа на строителната фирма, как един път, ако не бил бай Миньо, то щяло да го изяде направо. Партизан не изглеждаше прекалено агресивен, даже даваше да го галят и да му се радват, а от време на време издаваше един такъв, странен, кашлящ лай, сякаш аха да се изкаже, но от самотата в тъмното мазе си бе забравил репликите. Демокрацията във входа имаше своя гарант в негово лице и вече всичко можеше да започне. А след попълването на протокола, бай Миньо успя да извади две три шишета вино и бира и да нареже сирене и каквото намери в хладилника.
Превратът мина неочаквано лесно, а старият домоуправител даже се зарадва,че някой има интерес да се занимава със сухата и скучна материя да управляваш един вход от 24 апартамента и над 80 живущи.
А от другия ден започна Новата епоха, както биха я нарекли историците, ако се занимаваха с микро-история, събрана в няколко десетки тона бетон, арматура и човешки души.
Вдигна се плавно таксата за почистване, всяко семейство имаше ден в седмицата, в която почистваше площадката си. Пред входа се построи обещаната беседка от ламарина, в която се редуваха пенсионери и млади майки. Новият домоуправител пое грижата за всички текущи ремонти по обшите части, като даде солена сметка след това, която сам си заплати от общите пари. Нае една сравнително млада жена за чистачка, с която много често започнаха да го виждат из квартала.
Лека полека изви ръцете на всички несъгласни, взе да се разкарва с една папка под мишница, важно и наперено, като паун. Един път покани кмета на квартала у дома си и до късно се чуваха песни и миришеше на скара. Равните се събират с равни, нали?
И вероятно пътят на бай Минко щеше да го доведе рано или късно до София, до Парламента, до Правителството, там, където ще можеше да се развихри наистина...
Стига да не беше Партизан. Един ден той се върна някакси плахо от работа, движеше се бавно, едва едва. Панталоните му отзад бяха скъсани. Кучето бе скочило и срещу него и го бе захапало за задника.Не бе издържало на ритниците му. Една инжекция, малко бинт и скъсани гащи – това бе останало от конфликта. Но верните му до момента дядовци не разбираха, че именно сега самочувствието на бай Миньо бе максимално смачкано, и го посрещнаха с бурен смях. Изпил няколко бири, вечерта вместо да спи блажено и безпаметно, той сънува как точно преди финиша, аха аха да получи наградата, той се спъва и пада. Манекенките се смееха, а Бойко подигравателно му подаде бонбонче. Още сутринта бай Миньо си подаде оставката и върна домовата книга. Винги бе разчитал на инструкции от високо и от София. А след това той се закле никога повече да не се занимава с политика, след което отвори поредната бира от два литра и пусна телевизора на канал на език, който той не разбираше. Нищо, че беше още ранна сутрин и нямаше мачове.