хайде на плажа

Било е наистина просто и лесно. Няколко часа с влака и всеки може да свали обувките, да потопи крака в морето и да направи контакт с тази люлка на живота на Земята. Хладката вода облива тялото ти , соленият и уханен вятър се бори пред ноздрите ти, тишината царува на десетки километри наоколо. В главата се борят мисъл след мисъл, опитваш се да опознаеш тайните на битието, да откриеш причината ние да сме тук. Душата ти е литнала...Като огромен шарен балон пред теб се разкрива младата още планета, гущери се опитват да излязат извън водата, търсейки развитие, ти целият трептиш, станал свидетел на раждането на живота на сушата. Изведнъж рязък вик те връща в реалността, ококорваш се, двама цигани с казан с царевица са пред теб, единият ти връща рестото, а другият надува бузи и изкрещява репликата, върнала те от прекрасния свят на идеалното...” Грандиозен кукурузен, цвай лева, гууууууууууут”. Край. Общуването между теб и природата е вече свършило, за да не се повтори никога повече. Време ти е да се потопиш в този шарен цирк, наречен „плаж”.
И ако плажа ни е дар от Майката Природа, място за медитация и отмора, тя въобще не е предвидила, че Балкантурист и последвалите му превъплащения ще го напълнят с обслужващ персонал и прикрепени типажи, един пъстър и щедър на образност луд свят, който с ръце, посипани с пясък, ти пречи да медитираш, но ти иска пари за чадър и шезлонг, продава ти сладолед, заглежда жена ти, но пази теб от удавяне...
Да отдадем заслуженото на тези герои на плажа, които никой друг не е описвал така подробно. Не защото им липсва поетика, а защото просто не ги и забелязвал.
Спасителите:
Плаж без спасители е като кухня без готвач. Кратък курс, диплома и вече може да се пласираш на пазара на тази деликатна професия. Не бих казал, че е лесна, но всеки отчита, че е престижна. Жените обожавали мъжете в униформа, дори когато тя е чифт плувки, свирка и бинокъл.През 70- 80те години из кабинките на спасителите се въртеше луда черна борса с долари и какво ли още не. Сега към такава борса никой няма интерес, но те имат същите права да свирят внезапно на нарушителите, да правят забележки, да провеждат неангажиращи разговори с млади и красиви жени от всякаква националност, като практикуват научените в движение реплики от световните езици, чрез които винаги бляскат пред обзетите от страхопочитание пред длъжността им девойки.По телата на по-старите представители на професията можете да видите татуировки, на които в телеграфен стил са декларирани стари любовни връзки – Таня, 1985 или Хелга, 1980. По-младите пък са заучили изкуството на позирането и с перфектно епилирани загорели тела вкарват в грях умовете на мало и голямо. Какво да правят, като нямат много работа напоследък, защото и летуващите не напъват да влизат навътре в морето. Публична тайна е къде отиват отходните системи на по-големите комплекси, така че, има ли смисъл да влезеш 100 метра навътре и пак да се срещнеш с вчерашната си вечеря, с която един път си се разделил завинаги сутринта в тоалетната на хотела.
Собственик- арендатор:
Някогашна държавна и непродаваема собственост, от 20 години плажовете ни се сдобиха с арендатори. Да си арендатор на плаж е позиция, която не ти носи особена известност, но за сметка на това доста пари, ако случиш на честни служители. Започнахме с спасителите по заслуги и стара слава, но арендаторите са истинските фактори в тази плажна вселена. Те даже и не стоят на плажа, защото за тях това е загубено време. Заети са с други дела, но особено удоволствие явно им доставя идеята, че ако решат, могат и да не го отворят плажа. Ей така, просто защото не са поискали да пуснат хора на тяхната площ, тяхната ли казах, на държавната, ама под дългосрочна аренда, обърках се...
„Арендаторите”:
И както всеки нормален господ, арендаторът има няколко пророка. Те са хората, които обират реалната слава и се кичат с названието „арендатори”, нищо, че са само наети като служители.Оцелели от кварталните борчески войни на 90те, служителите внушават респект, издържан в стил Малка Мутра- 96. В бермудки от шушлек и потник, най-често по двама, те обикалят из поверената им площ и раздават талончета на всеки, полегнал на шезлонг или скрил се под чадър. Талончетата внушават респект и законова съобразност, нищо, че често може и да са просто изкарани на принтер номерца или нарязан на малки парчета плакат на фолк изпълнителка. В маргинална среда – маргинални похвати!
Те са бедни на думи, но мускулите и брадясалите им лица стряскат и най-разпуснатия отпускар.
И ако се опитате да легнете между чадърите, за да не платите, не се чудете, ако минавайки ви ритнат или ви напълнят очите с пясък. Те знаят, че сами трябва да стигнете до извода, че трябва да си платите. Иначе, работата им като възпитатели би била напълно напразна, а вие няма да си изкарате добре.
На Бара :
Да не забравяме, и че никой не иска да го цакат с топла бира. Към всеки плаж си има и бар с барман, където студената бира, коктейлите, пържената цаца и другите удоволствия се отправят уморените от слънчето летуващи. Такива барчета е имало от много години, просто през десетина години са вдигали звездите и категорията. Започнали в бараки ,където бирата е вряла от жегата, сега по плажовете има доста приветливи заведения, където могат да ви нахранят, напият и въобще да забравите, че сте на плажа. Но винаги там се крие и бармана, средна възраст около 20-25, често от дълбоката провинция, който върти коктейлите, сервира бирите, реже картофите, но и грижливо събира стотинките от бакшишите. Често бих ви препоръчал да го гледате предимно в очите, не в ръцете, за да не се наложи да ви става лошо от липсата на елементарна хигиена.
Те умеят да ви завъртят, да ви продадат сода с лимон и сламка за 4 лева, като забравят да ви върнат и едно левче ресто, а вие нямате как да си го поискате, за да не сте “uncool”. И докато барманите вършат своята работа тихо и кротко, на фона на транс музика, която се лее от колоните, навън някой пак крещи.
Циганите с казана:
Замислих се, че за този бизнес ви трябват просто един казан, здраво гърло и ...нищо друго. На път към плажа обирате някое поле с царевица. Докато на импровизиран огън край плажа рано сутринта варите царевицата, единият стои до огнището и зубри думата „царевица” на всички световни езици. Другият набързо краде солница и салфетки от близко заведение и ето, към 9 имате първи курс.
Кукурузен, Мамалигарен, Корнен, Мамулен.. – необятна е ромската езикова фантазия. Но тарифата е твърда, а въображението на захлебилите чуждите левчета търговци вече достига нови върхове...
„ Тооооооооооопла царевица, игра за зъбите, радост за очите”.
„ Яяяяж мамулите!”
„ Гимнастика за зъбите, тооооопъл кукуруз.”
„ Голямата загадка на България, топла топла...”
„На Памела Андерсън зърната, само за вааааааааааааааас!”
С точни и ясни рекламни послания към определения таргет, търговците изпразват казана и са на път за нов, когато с ритници биват изгонени от „арендаторите”. Следва кратък спор, който е решен в полза на доброто. Някой яде царевица и прибира няколко лева в джоба, а циганите още по-окрилени крещят и тичат да напълнят отново казана, за да си избият рушвета.
Гларусите:
Но да не забравяме за какво сме на плажа, нали...? Слънце, море, позитивни емоции, игра на карти. Чакай, да се махнат колегите, ще си признаем. А вие сетихте ли се?
Сексът е това което тресе млади и стари, мъже и жени, сред толкова разголена плът. И няма как да не е това, след като и от двата пола определено количество представители са на едно намигване отстояние от това да плюят на всичко и да се скрият в близките храсти. Мъжете гларуси са издънки на стар и достоен род морска фауна, която е имала взимане даване с жени от всички националности, печелейки ги с галантно поведение и балканска потентност. Новите гларуси съвсем не са така всеядни, не всяка Гертруда може да се събуди в техните обятия, не може да се разчита на прословутата им галантност.
Вечер по дискотеките, ядене, пиене, а после секс и после и може и никога да не го видите. Една морска легенда разказва за такъв младеж, легнал си с 60 годишна британка, която после в течение на 5 години го издържала защото вярвала, че той е студент. След пет години решила да го посети, защото се очаквало да завърши и искала да види дипломирането му. Изведнъж всичките му телефони замрели, не бил се вяскал на адреса си от много седмици, в университета не били чували за такъв студент. Няколко десетки хиляди паунда назад и предпоставка за трайна омраза към офертите за Черно Море.
А нима дамите са в по-различно положение? Заголили сочни гърди, пред тях стои трудният избор на платежоспособен самец, който с портмоне да отвори всичките врати на недостижимите комплекси.
Но как да го изберете, след като на плажа всички са само по гащи. Отделни дами се опитват да гадаят по марката на банските, по напитките които се пият, по цигарите които се пушат, по епилацията или по марката на слънцецащитния крем. Но да си признаем, след обличането на бермудките, пред разочарованите дами често се очертава вечер в някой шубрак, зяпайки звездите през стъклата на някой изтърбушен Голф с облепено с лепенки табло. Но нали понякога трябва да има и чувства, а на спа изкушения може да ни заведе някой друг, още утре, нали?

Плажовете денем са населени с широк асортимент от постоянно присъствие, което рядко те оставя да се усетиш сам, нищо, че дори и си плащаш за това. И ако трябваше земноводните да се появят на земята тъкмо от този плаж, вярвайте ми, нямаше да го направят, просто би ги дострашало. Но вечер имате настина шанса да се насладите на самотата си, на общуване с морето, на съзерцание, докато не ви стресне шумната драка на чистачите, които спорят на кого се падат чифт забравени плавници, недояден пакет чипс и 3 лева на стотинки, пресяти през пясъка. Но стига с това съзерцание, време е за купон, нали все пак е лято? А ти, какво си се зачел, я марш на плажа!