Къси летни пасове

Усещали ли сте, че под жарките летни лъчи хората вече не са същите? От сиви зимни прагматици и от пролетни романтици, лятото ни обръща в слънчасали истерици, които копнеем да се доберем до сянката, а по пътя си правим безброй бели. Лятната жега разкрива пред нас един необятен и трудно опознаваем свят на лунатици с напечени глави. Да му се насладим с едно-на-ум, повече течности и си стойте под климатика. Рязкото излагане на високи температури е опасно.

Нашето магаре
Никак не е трудно да привлечеш нечие внимание на село. Хората си седят по дворовете, но щом забележат някакво движение наоколо, бързат да скочат и да се включат в разговор с теб или просто да зяпат, като са готови по всяко време да излеят към теб поток от думи и съвети. И докато смело разтребвам една плевня, изведнъж през оградата се показа един мъж на видима възраст около 70. Облечен в шушлеков анцунг с накриво залепена емблема на Адидас и бяла риза с очеваден китайски произход, след две минути той беше вече в моя двор и се ровеше из купчините стари боклуци, за да си вземе „нещо полезно”. Договорихме се за 2 лева да вземе един стар и разкривен кошер. Не сте ли забелязвали, че по селата има мания да се събират всякакви боклуци, защото може да потрябват някой ден. След като го прехвърли през тела на оградата на своя територия и явно доволен от сделката, загледан в голата ми глава и камуфлажния панталон, той отвори уста с коментар...
-„Абе, ти май не си от нашите, а си от Бойковите хора. На генерала. И няма да ме лъжеш, аз знам всичко. Като те гледам какви ценни неща хвърляш, веднага те усетих.”
Едва седмица преди изборите ми беше изнесена доста сериозна лекция по партийна пропаганда с мътно червена украска. Но нека да ви представя светът наоколо според бай Недялко и няколко цитати от неговия дълъг монолог, изнесен докато с единия си гол крак си чешеше прасеца на другия.
„Светът си отиде с падането на комунизма, а сега оня Черния /известен американски топ политик, бележка на автора/ ще ни довърши, защото ни завидя за имането и за добруването. Това още Ванга го е казала пред Брежнев /тук цитираше жълт вестник със статия на подобна тема/.”
„Аз съм доволен от пенсията си. Имам си да харча, имам и да спестявам. Масларова и Станишев ми я удвоиха и по-голяма щеше да стане, ако не беше тази измислена криза. Далавери на социалния министър ли? Че кой не краде? Но аз лично нея много я харесвам и като политик и като жена /това последното по-тихо, за да не го чуе съпругата му, която копаеше подозрително около кошера, надавайки ухо към нашия разговор/. Два пъти съм и целувал ръката, мека, интелигентна ръка, ухае на хубаво, уважам я и хубаво прави за нас, пенсионерите. И на село дойде да ни види.”
„ Това от БСП да крадат не е вярно. Другите крадат, а после ние излизаме виновни, защото сме все добри и меки с тях. Но да вземем още един път властта с оръжие в ръка. Но жалко, че моите деца избягаха в чужбина, за кого строих този рай тук /и с широко движение описа къщурката си и двора с насадените домати/. Казах им, ще спечелим пак властта и ще стане рай. Връщайте се! А те ми пратиха този анцунг и риза в колет. АДИДАС! Истински, от Испания!”
„ Ти няма да гласуваш ли? И по-хубаво, не ни трябваш. Толкова ценни неща изхвърли от двора, само пилееш.
А са събирани с толкова труд и усилия. Не цените нищо вие младите, не цените. /тук вдигна стара пластмасова фуния от земята и се опита през нея да погледне слънцето, а после и жена си, която се мъчеше да довлече кошера до къщата. А после я прибра в широкия джоб на оригиналната имитация./”

„ И ако гласуваш, да гласуваш за бюлетина номер 6. БСП не греши. Никога. И моето магаре да сложат начело, ще имат причина да го направят. Но и аз ще гласувам за него, защото това е наше магаре. Разбираш ли ме, НАШЕ.”
Слънцето печеше жестоко, опитах се да продължа работата си. Усетих, че настана тишина. Бай Неделчо си беше отишъл и от неговата страна на оградата обираше нашата слива. Като видя, че го виждам, махна ми и извика „Бюлетина 6” и се запъти към неговата къща, плюейки костилки из доматените си насаждения.
Село Гита, седмица преди изборите за Парламент, обедно време, когато слънцето пече неистово силно.


Шехерезада в работно време
Замисляли ли сте се, че във всеки сапунен сериал, спрямо страната производител, има различно по количество и качество тъга. В Аржентина тъгата е лека и феерична, като танго. В Мексико тъгата е като в опера от съветски композитор, високо наситена и драматична. Но ако следите вълната от нови турски сериали със сапунена насоченост, не можете да не отбележите сгъстената и черна тъга, която струи от всеки кадър на коментираните и гледани поредици. Пикантна и агресивна, като подпетени обувки на бегач на къси отсечки, тя души, унищожава, заглежда, кара те да съпреживяваш и да трепериш за Онур и Шехерезада и за всеки завой на необятния сценарии. Дори и когато си на работното си място.
Лятото в училището нямаме никаква работа. Малкото нещастници без отпуска блуждаем из коридорите, пишем картони и се правим на адски заети. В летните жеги търсим спасение или в учителската стая, където има телевизор и климатик и удобни дивани или в околните кафета. Вдигнати от кафето и неистовата жега, влизаме в хладната учителска стая, където върви една от многото серии на „1001 нощ”. Аз и колега обсъждаме дрехите на Каппа, обърнали гръб на сериала, когато от дивана се чу плач. Съвсем ясен, в тон с кахърната мелодия на филма, не много силен, но достатъчно отчетлив, за да се стреснем.
Зад чупката на секцията, в мекия диван, облегната на малка възглавничка лежеше колежка и зяпаше сериала, а от отворените и очи се лееха бавни и равномерни сълзи, които тя придружаваше с леко виене.
Пореден залп на кахърната музика, пореден житейски шамар за главната героиня и колежката вече не можеше да се удържи. Тялото и трепереше, а ръцете и търкаха ли търкаха сълзите, които течаха по бузите и.
Опитът ми на стар преподавател и педагог ме насочи към единственото вярно за момента решение – да продължим за Каппа. Но докато обсъждахме евентуалните проблеми по митниците, зад моя колега като призрак се беше изправила Госпожа ......., нашата колежка. От червените и очи все още течаха вадички, тя вдигна ръце и намали финалната мелодия на филма, за да зададе само един въпрос, който я беше мъчил в последните 30 минути, докато ние бяхме говорили за конфекцията на известната марка...
„Защо вие мъжете сте такива свине? Нямате ли сърца”
Без да изчака отговор, тя легна на дивана отново и се загледа в тавана. А после пак усили звука на телевизора и си запя песничка от популярна реклама. Отивайки си, тя пъхна възглавничката в торба от популярна верига магазини за стоки за бита. В далечината силуетът и бързо се разтопи сред следобедната горещина. А и тя бързаше за новата серия на сериала. Сигурно сме свине, нали? Вярно ли е, че Каппа имат безплатна доставка из цяла Европа, но без България. Очертаваше се дълго лято на работното място.
Из незнайно училище в поредния горещ седмичен работен ден


Да продадеш колата си
Искате ли да се запознаете с паноптикум от нови и интересни хора? Просто пуснете обява, че продавате колата си. Да продам возилото на моите първи шофьорски опити, Опел Кадет, 1986 година ми отне около 3 седмици. Започна се с начална цена от 1500 лева и няколко обяви в подходящи сайтове и вестници.
И изведнъж се отпуши водопад от обаждания и интерес. Ту очевадно надрусан тийн с прякор Ди Джей Транс ме питаше дали мога да я закарам до Ямбол, за да я види, ту „ей сега” идваха с капарото, но се оказвах с празни ръце. Цената падна до доста по-реалните 1000 лева, което предизвика нова вълна от интерес, но и този път никой не се навиваше за покупка. Постепенно и аз загрубях, не се опитвах да убеждавам всеки, че колата си струва, а ги отпращах да си купят „кола от 1995 за 1000 лева”, както те ми споменаваха, за да падне цената. Ненадейно се появиха и реалните купувачи на колата. Пенсионер с мръсен панталон и подпетени обувки, придружен от жена си, която вървеше до него с три торби от Билла. Под предтекст, че иска да ми покаже нещо, съседът по гараж ме предупреди, че това са прекупвачи. И да внимавам.
Направихме едно кръгче с колата из квартала, а после чичото легна под колата, гледа, сумтя и накрая предложи да му я дам за 500 лева и да му направя добро. Добросърдечно се засмях и му предложих да каже и друг виц. Процедурата на пазарлъка вече бе започнала. Един такъв искрен пазарлък, отчаян, като за последно. Шестотин лева, защото ей сега го чакат в друг квартал да вземе подобна за 500 лева.Седемстотин, защото е в добро състояние, а той няма кола, а може да се наложи да ходи до болница. Разменихме си телефоните на около 800 лева, за да мисли всеки. Още вечерта ми звънна, за да предложи да я вземе за 750 лева. Бързи и конкретни разговори – 850 лева и веднага да ми плати. Жена му не давала повече. След няколко такива разговора се договорихме за 900 лева и се разбрахме в 2 часа да му дам ключовете и да взема парите. Преди това обаче имах среща с циганин, който също искаше да я види. Представи се като Методи, на когото му трябва кола за багаж и повече от 600 лева не дава. Отсвирих го, а в 2 часа дойдоха пак бабата и дядото, наброиха парите, дядото я паркира пред блока им и се качихме в моята кола. Палейки, изкоментирах какъв късмет са имали, защото Методи не е платил повече...Чувайки името, дядото пребледня, заповяда ми да спра и хуква към блока си. Върна се треперещ като вейка, даде наставления на жена си на ухо и ни изпрати към нотариуса. По пътя жената се разприказва. Били прекупвачи, затова ходели те и с мръсни дрехи, за да купуват евтино коли, да ги боядисват, ремонтират и да ги препродават с някаква печалба. А Методи им бил конкурент, нов играч на свиващия се авто-пазар, който със свежи пари от сергията си с трикотаж на пазара купувал коли, миел ги и ги препродавал с печалба. Сега дядото щял да скрие колата в гараж, защото Методи с неговите хора вечерта щял да и нареже гумите и да я повреди. Усетих се участник в конфликт, за когото никога не бях подозирал, че може да съществува. Бабата бе притеснена, което пролича и от треперещите и ръце, в които все още стояха торбите от Билла. При опит да вдигне телефона си, двете торби паднаха и от едната се изтърколиха куп документи и дебела пачка оборотни пари. А от другата торба се показа една добра и дебела бухалка, която едва ли служеше за чупене на орехи.
Опашката пред нотариуса занемя, а после хората се разхилиха. Бабата притеснено прибра парите и сложи бухалката под мишница, за да е готова да отбранява семейното имане. След сделката ме помоли да я закарам на друга улица, за да не я проследят хората на Методи или някой от опашката. И след това изчезна в хорското множество, все така стискайки двете си торби, готова да удари, ако посегнеш. Нищо лично, просто бизнес със стари автомобили в един свит пазар.
Една седмица през Юни, 2009