Партиите в България са елегантен инструмент за трупане на пари в банкови сметки, деликатен начин за усвояване на пари от нищото, като продават насреща илюзии за растеж и личен просперитет, прикрити под силни фрази. Но нека да преминем от думи към дела...
„Обединение на българските националисти „Целокупна България” е създадено на 3 март, 2006, за да може да участва в президентските избори. Предизборният им лозунг е „НЕ на фикусите в политиката! В Европа с нов морал!“. След 7 месеца след началото на партията те печелят 19 857 гласа или 0,714% от гласувалите. Партията взима участие и във вота за местните избори, като се коалира на места с партии със сходни платформи.”
Би ли се представил на читателите на вестника?
Казвам се Николай Тодоров Атанасов, преподавател по история в Професионална Гимназия по Електроника „Джон Атанасов”, град Стара Загора. На 27 години съм.
Дойде време за нови избори и доста хора се чудят за кого да гласуват и дали има въобще смисъл от това. На миналите избори ти бе градски секретар на партия, която се появи, събра определено количество симпатизанти, съответно и определени гласове и...просто изчезна. Какво се случи?
Партията излезе 7 месеца преди изборите, като целта беше да се обхване военния ресурс на държавата или бившите военни, които са вече в запас. Акцентираше се върху националните идеали на България, които се смяташе, че трябва да са съхранени най-добре в душите на военните. Имаше изненадващо добър успех, като се работеше най-вече на база на контакти на самите партийни членове, хората от запаса. Някои от тях приемаха идеята радушно, други отказваха предварително всяко съдействие, но оставаха членове. Водачите на партията бяха местни бизнесмени, които бяха съпричастни на идеята, за да могат да спечелят от това. Когато се наложеше да се дават пари, те отказваха по-нататъшно съдействие. Но се появяваха нови, които все пак ставаха спонсори. Парите се даваха от членския внос или от доброволни пожертвования на партийни членове.Имаше изградена национална мрежа, като в градове като Бургас имахме огромен брой последователи. Бързо се предаваха длъжностите в партията, за да не се изтощават емоционално хората. През 2-3 месеца се подменяха основните постове в организацията, нови хора се издигаха на висок пост в структурите, а това нямаше как да не зарадва симпатизантите, които с трепет очакваха голямото партийно назначение.
Очакваха и голямата „хапка”, но нещата се оказаха други.
Водеше се активна агитационна и пропагандна дейност. А след изборите...партията изчезна.
И каква бе идейната платформа на партията?
Идеята бе да се изгради национална доктрина и да се възвърне българщината в сърцата на хората.
Допълнително бяха изградени и няколко икономически доктрини, като повече се нападаха другите партии или правителства, а като цяло нямаше нещо ново или различно като идея за развитие. Но много умело се играеше с националната идея, както и с чувствата на бившите военни. А другото бе просто общи приказки, без някакво покритие. Появяването ни съвпадна с появяването на Атака, от които успявахме да отбием разочарованите БСП симпатизанти.
Добре, имаме партия, имаме идея, а кога и как партията и идеята се превръщат в мотор и гориво за едно чисто икономическо предприятие/ бизнес?
Трудно е да се посочи точният механизъм на финансиране на една такава партия. С него тук бе запознат само един човек, който бе и основател на самата партия на местно ниво. На най-високо ниво в София всеки получаваше предизборно определена сума пари и при постигането на определен процент те се усвояваха, иначе трябваше да се връщат.
Става дума за около 200 000 лева. Естествено, тук не добавяме членския внос и спонсорството от партийни членове и симпатизанти, на които няма как да водим отчет. На високо ниво се коментираха и други суми. Имаше и доста хора, които решиха да вложат пари, залагайки на бъдещ лобизъм и възвращаемост. Огромна роля за мотивирането на тези хора даде легендата, че един от кандидатите е много близък до структурите на Президентството.
Около партията се завъртяха доста пари, които изчезваха в незнайни посоки, а ние работихме на гол ентусиазъм и лични пари.
Лично аз смятам, че на нашата партия се присъждаше задачата да сътвори определен вид „градивен национализъм” и да отнеме гласове от опоненти на БСП. Нещо, което струва доста пари, но носи още повече при нова изборна победа. Или просто партия фантом.
Как премина предизборната кампания?
Разчиташе се на хора от партията да доведат близки, познати, както и на пропагандата /ораторските способности на лидера. На самите избори имаше застъпници, които трябваше да получат определено възнаграждение. Обещаваха се доста неща. В крайна сметка, след неуспешното развитие на изборите, всички останаха излъгани.
А каква бе членската маса на партията? И каква бе тяхната мотивация за участие?
Тя бе много разнородна,но както вече споменах, предимно хора от бившите военни структури, техни близки и хора, които бяха повярвали в идеите ни. Не случайно сред учредителите й са 16 генерали и 76 полковници от резерва. Естествено, няма как да се погледне в душата на всеки и да видиш каква е истинската му мотивация, но би ми се искало да вярвам, че повечето бяха съвсем безкористни. При нас идваха определени ромски лидери или старейшини на села с турско население, които явно бяха мотивирани по определени начини да гласуват за нас заедно с цялата група хора, зависими от тях на регионално равнище.Естествено, разговорите с тях се водеха на много високо ниво. Но те са необходимият пълнеж за провеждането на всички избори в България.
Стряскащо е, че ако се вгледаме по-добре, можете да познаете в тази партия всяка една партия на съвременния политически небосклон, защото всички те се правят по определен шаблон, изобретен още някога в зората на 90те и следван много успешно от всяка партия и сега.
И какво стана след изборите?
На изборите не успяхме да минем необходимите проценти. Преди и по време на изборите бе натрупана една много силна идейна инерция, която ни събираше още известно време след тях. Но не беше трудно да се досетим, че лидерите вече имат други интереси. Една по една се разпаднаха организациите, всички които бяха дали лични пари или имаха очаквания бяха жестоко разочаровани. Така се разпадна и местната организация, като видяхме, че след като си бяхме изпълнили задачите, никой нямаше нужда от нас.
На фона на новите избори и призивите да се гласува за този или за онзи или въобще да се гласува, накъде клонят твоите пристрастия?
Трябва да се гласува, това е ясно. Проблем лично за мен, а и за много други хора е, че не виждам за кого мога да го сторя. Добра идея е да се гласува, за да се спре чуждоземното влияние в България. Но от друга страна, и нашите родни партии не са стока. Избирайки по-малкото зло, често се чудя защо всичко ми е така познато. Не бих се учудил, ако и моята партия е по изборите, в някоя коалиция, отново трупайки членска маса, обещавайки чудеса и Земята на млякото и меда, но след победата.
Но във всеки случай, трябва да се гласува, но е трудно да се избере за кого, всички са еднакви, създадени по един калъп. И често хората могат да се окажат горчиво излъгани, както бяхме ние. Но нека да се опитаме да повярваме, за пореден път. Или за последен.
Няколко дена преди изборите...Според мен господин Атанасов не е подходящ... На него не му пукаше за учениците на които преподаваше (поне така изглеждаше от страни) , а какво остава да е активен член на някоя партия. Аз лично не бих го подкрепил. И стилът не е неговия.. сигурно сте барнал част от мненията :)
ОтговорИзтриванеДа де, но партията, описана тук , въобще не се появи на тези избори. И по-добре.
ОтговорИзтриване