Летящите холандци на езиковата универсалност

От няколко години в България всеки има право да изрази своето мнение. Естествено, за това ви е нужен само компютър и достъп до интернет, като при това имате шанс да изразите своето съгласие или несъгласие с богат набор от теми, от политиката на страната до възмущението си от ниското качество на пресните пролетни домати. И вече е така лесно, няма нужда от митинги, няма нужда от мръзнене по площадите, няма нужда дори и от това да търсиш сподвижници.
И ако сърфирате из българското пространство, няма как да не забележите една петиция, посветена на един изчезнала точка от закон.
„Чл. 16, т. 4 от действащия сега Закон за народната просвета гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език.
В Законопроекта, предложен от правителството, е записано тази точка да отпадне. Параграф 2 на законопроекта разпорежда: „В чл. 16 т. 4 се отменя.”
Една малка точка разбуни скандали, гневни изказвания, изказвания на навъсени учени и политически лидери. Вече има над 170 000 подписа под петицията, като всеки от тях алармира, дава авариен сигнал, размахва заплашителен пръст...но какво се случи толкова с езика ни, „родната реч на мама и татка”.
Накратко казано, ако ви мързи да тълкувате, отпада възможността да има изисквания за владеене на езика към съответните класове, изпити, матури – тоест, явявате се на матура, можете и да не пишете на български, а на турски, английски, да нарисувате нещо...те ще ви разберат, задължени са да го сторят.
Всъщност, това е една история, започнала преди много години...
Можете да се смеете или да го помислите за виц, но преди години във Варна съществуваше будка за закуски, на която бе изписано „Vinagi topli banitsi i mekitsi”. Помните ли, кирилицата бе почти забравена, бе Свободата, бе времето на латиницата. Тържествуваха думи като sex, dolari, biznes, Mercedes, mutra. Задължително изписани на латиница, защото така изглеждаха доста по-внушителни.
Някъде по това време се появиха и отделни идеи, че е по-добре да станем щат на USA, да заменим лева с dolari, ако е възможно и да станем amerikanci, поне по етикет.
В следващите години научихме, че езикът е не само думи, а и политика. Появиха се новините на турски.
Появиха се вестници и списания на турски. Заговори се за ромски език, като все още не е ясно има ли го, няма ли го, защото авторите на граматиките се скараха един с друг. Хубава работа, ама...
Появиха се маймуницата или шльокавицата, zahstoto detsata ne mogat da pishat na kirilitsa, a na latinica idi 4e im tursi gre6ki. Беше вече дошъл интернет. Няма как да не замесим и разпадащата се от 20 години образователна система, която вече не обучаваше никого на нищо, защото в учебника за трети клас по музика има песен, възпяваща мутрата Вълчо, мутресата Лиска и нейния мерак да стане...миска.
Авторите на учебника по български език за VIII клас на издателство "Просвета" пък са избрали да цитират Христо Стоичков. С легендарното "Айнс цу цвай цу драй цу дрън" на Камата от САЩ '94 е илюстрирано лингвистичното понятие "макаронически израз". Според авторите на книжката това означавало "свободна амалгама от наши и чужди думи".
Чуждите езици бяха и етническа кауза, с която ДПС прокара турските новини. Вероятно обучението по турски език ще стане под формата на ЗИП, за да може и държавата да го заплаща.
С идването на Европа или с нашето отиване там станаха реалност и тези абсурдни идеи от началото на 90те, но вече с нов адресат - Обединените Европейски Щати. На вратата ни чукат омбудсмани, евро, европейски изисквания. Историческото „дрън” на бате Ицо се оказа, че съвсем не е в наша полза.
И ние се оказахме като кирилицата – екзотични, трудно разбираеми и вместими в някакви шаблони.
Не се учудвайте, че можете да намерите английски надписи навсякъде- от Министерския съвет до еко-тоалетните в най-забутаното село. Чуждо-езиковото обучение си остава задължително и е от толкова ранна възраст, че децата даже не могат да напишат имената си, но смело и уверено пеят „Jingle Bells, Jingle Bells, Jingle All The Way”.В по-нататъшното им обучение бе направено всичко, за да осъзнаят, че да научиш родния си език не е чак толкова задължително, защото той става само за разговори у дома.
Вазов и Ботев станаха uncool, а «Под игото» се търси вече в Vbox на клипчета.
И какво от това, какво стана наистина с нашия български, роден език ? Можем ли да си отговорим на този въпрос, ако гласуваме в петицията, при това даже и по няколко пъти, по навик от наддаването за Белоградчишките скали...
Странното е, че премахването на тази точка от закона влиза директно в конфликт със самата Конституция. Конкретно визирам следните членове:
Чл. 3.
Официалният език в републиката е българският.
Чл. 36.
(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
Ха сега, уважаеми политици. Какво правим сега? Как весело и леко и незабележимо минават законите днес, дори когато са в разрез с Конституцията в Република България.
С отпадането на точка 4, ние печелим пригодност, но губим своята уникалност. Даваме широка възможност на учениците да предоставят своите знания под каквато те искат форма, като в същото време поставяме доста под съмнение въобще наличието на тези знания. Ставаме европейци, но вече не сме българи. Цитираме свободно Шекспир и прочутото му „ To be or not to be”, но се чудим кой беше написал „По жицата” и дали това е първият гайд бук по нет-комуникативност или просто разказ за забогатяването на някой прекупвач от пункт за старо желязо. Губим историята си, за да придобием user-friendly interface на една туристическа дестинация с топло море, tip-minded персонал и сравнително евтини цени. Губим лицето си, за да имаме пък повод да си развеем безличието като знаме и да бъдем признати, че сме едни от «тях». Нашата родна реч е на път да изчезне, защото тя се оказа прекалено кирилска в един почти изцяло латински свят. Дали си струва въобще да се запази тя и спомените ни?
И къде оставаме ние, без да имаме този «омаен и сладък» език?
Попълних петицията, макар и да знам, че няма да има никаква полза от това. Интернет базираната гражданственост е просто една от широко рекламираните илюзии на нашето време. Вероятно истинската борба би изисквала доста повече усилия от това да натиснеш ENTER. А ако търсите привидно успокоение, и само ENTER става. Goodbye, see you next time, dear Bulgarians !