На матура, като на война

Има едно време на деня, в което дори и колата ми се дави и не иска да тръгва, така не и се нарушава състоянието на покой. Едва 6.20 сутринта е, а аз бързам за матура. Не, отдавна не съм на възрастта на учениците, отдавна съм от другата страна – квестор и преподавател.Но и мен ме вълнува тази пуста матура, която ме е накарала да стана толкова рано. Градът ни още спеше, улиците бяха напълно празни.
Бях предупреден, че трябва в 6.45 да бъда на място за инструктаж, беше ми връчен лист с указания и се подписах. И така, добре дошли на Матура 2009...
6.45 –Начало на инструктажа. Предупреждават ни още в самото начало, че в училището има камери, за да не допускаме издънки. Разпределят ни по стаите, изчитат за пореден път инструктажа, подписваме се за пореден път и сме вече в стаята.
7.10 – С колежката четем инструктажа и се мъчим да го разберем. Има някакво разминаване между първоначалния ни инструктаж и този, който получаваме на място. Както винаги, защо ли се учудвам.
Но тя трепери цялата, защото никога не е била на матура и я е страх да не обърка нещо. Това е една дума, която ще спомена поне още няколко пъти...страх. Дадени са ни два сини химикала, един черен маркер, разпределяме листовете по чиновете, пак четем инструктажа.
7.30 – Учениците са вътре, трябва да им проверим документите, да сверим снимките, да сверим данните от служебните бележки, да видим дали всички имат необходимите документи и бележки. Прочитам инструктажа и молим всеки да се подпише. Предупреждавам ги за камерата и ги моля да оставят мобилните си телефони на последния чин. Останали без любимите си мобилни устройства, учениците изглеждат някакси дезориентирани и уплашени. Страх, споменах ли го вече...
Мъчат ги едни и същи неща с нас.Сигурно защото това е първият сериозен изпит в живота им, на който пред вратата на училището има полицейски патрул. Мъчи ги и тежката бюрократична процедура на инструкции, подписи, номера, имена. Време е да започнат да се учат, това ги чака. И камерата, както и абсолютната неизвестност.
8.10 На дъската вече има изписано Вариант 1. Пред всеки ученик има луксозно оформен лист за теста и друг за свободните отговори, както и три листа чернова. Всеки е откъснал внимателно контролния отрязък, попълнил е за пореден път данните си, четливо и с печатни букви. Идват и първите издънки.
Някой има дълго име, но не и достатъчно място да го впише в отрязъка. Друг ученик забелязва, че в техния инструктаж се иска да се пише с черен химикал, а в нашия е позволен и синия. Хм...
За тяхно пояснение се указва, че „работите ще бъдат проверявани автоматично”. Познавайки типичния български начин на работа, мога и да гадая за какви суми е било разработвано устройство, което да чете отговорите от теста и да се декларира, че „то пести усилия и пари”. И дали има такова устройство въобще или то присъства само в пожеланията на министерството...?
Във въздуха се усеща страх, за пореден път. Винаги съм се чудил защо всичко в България трябва да става по такъв начин, като се вменява внимание към някоя тема единствено с внушаване на страх и нерви. Един ученик е на път да се разплаче, защото е написал ръкописно В в името си. Дали машината в София ще го разчете? Успокояваме го...
8.31 Учениците вече пишат, другия квестор трепери от нерви, а аз зяпам камерата. Такова чудо трябва да се появи във всички училища до края на 2009. Възлагат му големи надежди, но дали...
На училище ще се отделят средно по 8 000 лева за поставяне на камери. Доста крупна сума за един отрасъл, което вечно се оплаква от безпаричие. Но от специален екран в министерството ще могат в реално време да бъде наблюдавано всичко. На камерите ще бъдат записвани всички часове, проведени в стаята, ще се следи за нарушения на дисциплината. Колко ли струва работата на тази система в реално време за един месец? Тайно поглеждам към камерата, като се чудя дали самият Даниел Вълчев не зяпа гърба ми, пиейки сутрешното си кафе. Първото сгрешено кръгче с отговор, ученик вече псува матурата.
Успокояваме го, че не е фатално, дават по една грешка да се коригира. Допълвам, че за повече претенции и за директна връзка със София да погледнат нагоре. Успявам да ги усмихна.
А после пак обратно към листовете. Никой не прави и опит да препише, което е само облекчение за нас.
Не ни се гони никой, разправията след опит за преписване е огромна. И сигурно и обяснения ще ни изискват.
9.35 Първият предал.И първият голям гаф. Залепила е малкия и големия плик, без да се подпишем вътре на отрязъка в малкия. Като разбира, че е сбъркала, ученичката се разтреперва и е на път да се разреве.
Страх, казах ви вече. А наше задължение е да приемем работата, да сверим данните, на око /подчертавам, на око / да сверим идентичността на баркодовете от листа с отговорите и контролния отрязък и едва тогава да се подпишем и да залепим. Пращам вест до комисията за провеждане, че имаме проблем. Хюстън, наистина имаме проблем. Отнема няколко минути да се сменят двата плика, с много леко мърморене.Само минута след това пак викаме Хюстън. Друг ученик е допуснал механична грешка и въпреки нашите успокоения е на път да се разреве. Явно оценката му трябва, а дали машината ще разчете отговорите му ? Всичко засега е наред.
10.35 В статята има само една ученичка останала, а ние с другия квестор тихо си шепнем, като два уморени бора, сплитащи клони. Аз и казвам, че ми е втръснало от хабене на нерви в системата. Тя ми казва,че вероятно от септември няма да е учител, защото не могат да съберат деца в тяхното училище.
Приказваме тихо, хем да не пречим, хем да не ни чуе Вълчев от камерата.
11.30 Въпреки нареждането, че не трябва да напускаме района на училището преди да е свършила матурата навсякъде, вече имам нужната служебна бележка и мога да си тръгна. На излизане научавам тъжната новина, че две учителки са пред дисциплинарно уволнение заради допуснато нарушение на предната матура – учениците са писали отговорите на черновата само, а не на листовете с баркода.
Така вероятно машината в София няма да може да ги провери. Горките...
11.35 Вече шофирам към фитнес залата и се чудя. Добре де, каква е тази идиотска мания за инструкции и подписи след всяка, след като често се разминават една с друга, противоречат си, а са написани така, че трудно може да разбереш какво се иска от теб. Защо в крайна сметка изпадаме в такъв унес пред Документа/Формуляра, а не се сещаме, че пред нас са децата ни, които е нормално да допускат грешки, които не са фатални.Необходимо ли е да е така стряскащо всичко и да има толкова похабени нерви, за да се отчете нещо, което уж трябва да е някакво начало в живота, а се равнява просто на няколко часа животински страх да не намачкаш плика или да не излезеш извън квадратчето. Достатъчен ли е страхът от камерата, за да мотивира дисциплина в час и желание да учиш? И грешка ли беше, че част от учениците писаха със син, а други с черен химикал. Какво ще каже „машината” за това...
Сигурно няма как да отговоря на тези въпроси. А вие, господин Вълчев....?