Please, don’t tell me about the death of pop или как умря поп музикатав България

Мамо,мамо, тези чичковци с шарените гащи и
светлинките и каката с червената рокля клоуни ли са?
Не, маминото, те са поп музиканти и се готвят за Евровизия...
Значи не са клоуни, мамо...Жалко... И какво е Евровизия?
Я си яж закуската и млъкни, че ей сега ще излязат от екрана...
/из НЕподслушан разговор между дете на невръстна възраст и майка му/


С триумфа на тъжен парад на Победата, с ръка на бутончето, което трябва да изстреля илюминациите, които обаче знаем, че няма да озарят небето, защото бюджета е малък и това е определяло избора им, нека да заявим, че сред изобилието от поп състезания, идоли, съвместни разпевки и евровизии...поп музиката в България умря. Умря очаквано, с дълги конвулсии, уредени от знайни и незнайни неволно коравосърдечни спонсори. Нека да представим няколко подробности от смъртния акт, съзнателно смекчени, за да не се стряскат хората със слаби нерви или просто тези с добри сърца...
С помоща на богати чичковци, харесали си по някое миловидно моме да им краси колите, естрадната музика буташе упорито по стръмния склон на Музиката. Чичковците бутаха, бутаха, после се отказваха, идваха други на тяхно място, но буйната и шумна тълпа на музикантите си вървеше нагоре със скорост 2-3 хита годишно. И подобно на кола се спираше понякога, наливаха се няколко лева и с мощна мръсна газ се даваше НАПРЕД на първа, за да се стигне до някъде. С тазгодишния напън стигнахме до прословутата DEEP ZONE & BALTHAZAR - DJ, TAKE ME AWAY
When the night falls down, I want you!
Deejay, please take me away.
And when the lights go down, I need you!
Deejay, please take me away!

- I'll take you away!
- Take me away.
- I'll take you away!
- Take me awaaaay!
И защото това е единствената българска песен, завъртяла се като „нов хит” за последните няколко месеца, редно е и да и обърнем внимание. Лично за мен това е една универсална песен, която в други времена и нрави би имала заряда на хит от типа на „ Mile Voli Disko” на Лепа Брена, но ...сега е 2008.
Да приемем, че можем да забравим наглите въпроси за авторството на песента. Защо постоянно завистниците на нашата поп музика ни натякват, че това или онова звучало като подобно парче някъде...
Абе, ей, черни души...я да се спирате. Едно парче извадиха хората, друго няма, и него ли да очерним?
Песента завладява със сложния си многопластов текст, в който преобладават образите на DJя и влюбеният в него индивид, който предвидливо и хитро е унисекс представен. Но нека да боравим с конкретните български думи и изречения, намерени из някой от сайтовете в интернет...
Когато пада нощта, аз те искам!
DJ, моля те, вземи ме!
И когато светлините угаснат, аз се нуждая от теб!
DJ, моля те, вземи ме!

Ще те взема!
Вземи ме! (х2)

Влюбеният мъж/жена си иска DJ-я и това е. Готов на всичко, той/тя го иска, когато падне нощта и няма светлини. Това вероятно не е намек за кризата за енергийни източници, а една от милите фрази, с която се подканваме към съвкупляване.
Вторият куплет директно ни хвърля във взаимотношенията им, в които подобно на народна песен / Ша ти дам, няма да ти дам.../ се описва как DJ-я идва и си я взима. В тези две изречения бурно се възражда фолклорната традиция на надиграването пред воденицата, в която най-гиздавата мома печели майстора. Вярно, тук няма много уговорки и условности, те веднага се взимат, но какво от това...Затова можем да твърдим, че песента има и лек национално-патриотичен дух, въпреки, че музиката била крадена от PRODIGY…абе, я да млъквате!
Интересно, защо в главната роля на изкусителя не е някой учител, инженер или защо не таксиметров шофьор? Ако беше третото, това щеше да е чалга. Ако беше първото, това щеше да е прекалено перверзно. Ако беше второто, тогава щяха да напомнят Rammstein.
DJ-ите са такова племе, което с майсторството си изкушава всеки да ги поиска. Те са призвани да веселят народа. Наскоро бях на една сватба, в която техен представител поздрави някого и направи връзка между професията му /дърводелец/ и професията на Исус Христос, който за него пак бе наследил занаята на баща си ...” И да не забравяме, че и Исус е бил дърводелец!”. С тези прости думи от ресторанта се изля мощно хоро, което се разтече по двора, умело водено и вдъхновено от него, DJ-я.
Затова и тази професия е възпята от автора на песента, затова и завиждат другите браншове.
Просто всеки иска да е cool, никой не иска да е в нощта с програмист, например. Има да ти чатка с копчетата на клавиатурата. А DJ-ите са чиста работа, оставят си парапатките в ресторанта и след душче им остава само да харчат парите от поздравите, нагънати в джобчетата.
Важна бе и предварителната визуална подготовка на шоуто, на която нашите балтазари много разчитаха.
Тъй като те нямаха реална представа за публиката си, решиха с всички възможни средства да заложат на многообразни стойки и чалъми. То не бяха извъртания на брейк танцьор, не бяха реге препратки, не бяха добродушни чичковци с китари и очила ала Buddy Holly, певицата смело показа добра фигура и една очарователна червена рокля. С умело подбран сет от регионални маймунджалъци песента протече по екраните.
Да не забравяме, че можеха да включат и майстор на пиците да върти пици във въздуха в ритъма на песента, а докато текат бавните пасажи да ги маже с доматен сос. Нека да ги извиним, че нямаше огнегълтач, машина за пуканки, чичко с дрелка да разбива около брейкъра, защото „той кърти”.
Незнаен китайски дизайнер се бе трудил ден и нощ над коланчетата със светещи надписи на катарамите.
И след тази цялата експанзия на звуци, светлини, визия...нашите се провалиха. Не трябваше да пускаме самолетите на НАТО над България, сега сърбите ще си го върнат тъпкано.
С поп музиката можем да свържем и двата конкурса - Мюзик Айдъл и Пей с мен. Вместо като сито за таланти, за момента те са една нескончаема сапунена драма с наднормени килограми, иронични забележки за външен вид, кавъри след кавъри, няколкостотин хиляди смс и тонове телевизионна помия, която се излива от екраните, за да нахрани гладните за такъв вид храна. И майките започнаха да плашат децата си с Фънки. Дори и да излъчат победители, след 15те си минути режисирана слава те ще бъдат забутани в някой медиен шкаф, за да ги вадят само по ретроспекциите по Нова Година.
И като теглим чертата, един неуспял хит, два ялови конкурса, няма нито един нов албум, нямаме дори и секс символи вече в поп музиката.И това продължава вече 6 месеца, май наиста е време да отпечатаме и некролозите?
Идва лято, то е по принцип неблагоприятно за творчество, даже и композиторите отмарят по плажовете.
Певиците с ухажорите си обикалят по курортите и по бутиците, певците обикалят за някой автомобил на старо, музикантите бачкат по капанчетата, даже и продуцентите седят и си пият коктейлите, бройкайки монокинките, за да преценят от кой заек ще излезе следващия голям храст, ох, хит исках да кажа.От радио ефира се лее добре позната претоплена естрада, но и това е нещо. А есента казват, започвал нов конкурс, вероятно там пак саби ще сблъскат аранжьори, текстописци, мастити композитори, певици и певци,спонсори, за да излезе нов български хит. Дано той нещо промени, но засега, срам не срам, ще се оставя на DJ-я. Ела ме вземи, хайде де...Даже и лампата загасих, ама явно го е срам. Не дойде.