на почивка, като на война

Да отидеш на почивка някога е било просто нещо. Хващаш влака от София за Сталин /някогашна Варна/, пред теб са безкрайни и чисти плажове, зад някой хълм може да се преоблечеш и да тичаш към морето. Възможно е и даже да се влюбиш, както във филма „Любимец 13” и една такава лятна любов да промени живота ти. Днес Българското черноморие е „предпочитан курорт за стотици хиляди почиващи”.
Зад тази куха фраза, извадена от чекмеджето на някой партиен секретар, се крие една многомилионна индустрия, от която и ние ставаме част през лятото. И всяка есен се връщаме по работните места, помъдрели и почернели, събрали опит и преживявания. Постепенно ставаме все по-внимателни за това какви места да избираме за почивка, на кои курорти да не ходим...
Но лесно е да обобщим евентуалните капани пред хората, които искат да си вземат джапанките и после да тичат, да тичат, да тичат към морето. Докато не се спънат в някоя количка, оставена от многобройните строежи.


01. За бога, братя, внимавайте с интернет резервациите.Предни години стотици хора изреваха със резервирани стаи за несъществуващи комплекси и хотели. Влизаш в сайт, в който спретнато хотелче, мили стопани, чиста и евтина стая ти привличат вниманието...Няколко електронни писма се разменят, след което плащате сумата, за да резервирате стая. При пристигането си обаче разбирате, че хотел „Х” не съществува, всеки ви вдига рамене, никой не може да ви каже къде се е преместила сградата, остава само да ...пиете една студена вода. Внимание, по морето тя е минимум 2 лева. Затова наблегнете на няколко минути дълбоко дишане и ЗАЩО не поискахте фактура за платените пари или да ви издадат някакъв документ? Защо не пуснахте едно търсене в някоя търсачка по име на хотела и да видите дали има въобще такъв хотел в курорта? Сега вече е късно, уви...но вие, читателите на този материал, все още можете да поправите грешката, ако тепърва ви предстои да я допускате.

02. „Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.”

Как да не се разпеете с цяло гърло, обзети от романтично настроение. И какво очаквате, тиха и хубава почивка? Чакай, че минава циганин, който крещи „ Кукурузен, мамули! Гимнастика за зъбите и йога за съзнанието!”. Всъщност, на морето няма грам „ синя, добра тишина”. И ако я търсите, крайбрежието на Черно море не е мястото. От много години. Зверски надути децибели от колите, ревове на пияни западняци, открили водката от 5 лева шишето, чалгата от дискотеките.
И ако някой ви предлага „тишина” като бонус, защо не му се изсмеете в лицето.

03. След купчина лъскави каталози в някоя туристическа агенция, след стотици снимки на луксозни бани, усмихнати готвачи, секси аниматорки и усмихнати пиколота, секунди преди да платите вашата седмица престой, ще мога ли да ви подшушна един въпрос....Тихо, да не ме чуят туристическите агенти, я се наведете. / съвсем тихичко/ „ абе, ти една снимка на морето видя ли в тези каталози?”
Морето съвсем го няма, да си признаем. От началото на хиперзастрояването през 90те то бавно е доведено до положението на укротена стихия, добре регулирана и разграфена на парцели, където е удобно да се цопнеш, но ако мръднеш наляво, може да се озовеш на някое капанче, а в дясно те подпира сергия за сладолед. И ако излезеш извън хавлията си, вероятно няма да има къде да отидеш.
Място няма, има бетон, алуминий, рекламни табели. Така че, ако отивате, за да общувате с морето, вероятно по-добре си потопете краката в леген с вода на терасата. Ще имате повече пространство за шаване на пръстите на краката.

04. Колко ли пъти съм гледал по Discovery как гущерите ведро излизат от водата, за да се заселят на сушата? Така е, нашите прадеди са излезли от морето. После имало труд, имало еволюция, появили се маймуни, които с напредъка на труда станали хора. Популярното обяснение за това явление все още е спорно за науката. Но безспорен факт е, че в България ...гущерите са излезли без пари от морето, ама ако искат пак да влязат, абе, има такса. Да приемем, че добре възпитан пра-пра—много пъти пра-внук на гущерите с жена си и двете деца решава самоволно да се топне обратно в морето.
При неправилно позициониране, това може да му струва и над 40 лева, защото несговорчиви роднини на орангутаните ще му забучат слънчев чадър и ще го принудят да си плати, защото той трябва да е защитен от слънчевите лъчи. И докато плажовете са обществена собственост, ти що не си си платил чадъра, ало, на теб говоря? Я бързо давай парите, да не те „правя на Мата Хари” /популярен израз сред младите борчета, който означава „да те пребия”/

05. Гнусливи ли сте? Проблеми със стомаха? За бога, братя, не се заглеждайте...
От години е явен факт, че хигиената в курортите и в ресторантите от всякаква класа е ПОД ВСЯКАКВА КРИТИКА. Там ХЕИ не вирее от години, или са се отказали или са ги отказали.
Няма да коментирам отделните слабости, само ви казвам да мижате и да ядете. Зърнали сте готвачката, която облечена в анцунг пържи риба, а внучето потно реже салата ли? Абе, я да си затваряте очите, какво сте се зазяпали, това да не ви е атракцион. Сви те стомаха ли?
И търсиш храсти ли? Храсти няма. Но нека ви представим още едно шокиращо откритие....

06. Под напора на вкусната вечеря вас вече ви обливат поредни студени вълни, на път сте да свършите работата в гащите.Няма как, тичате към ...абе, тоалетната.
Да не ви стряскаме, но в курортите ни почти няма тоалетни с лесен достъп. Ако много сте напорист и можете да изчакате километричната опашка пред някоя обществена тоалетна, след като изръсите 50 стотинки и ви дадат дежурната салфетка, която по размер е колкото лична карта, влизате в миризливо, влажно и преупотребявано помещение. Запушвате носа си, молите се онова в краката ви да е просто изпражнение и да не се размърда. Свършвате си работата и бягате. Отпред опашката е станала още по-голяма, арендаторите бясно режат салфетки, те тази вечер са заети.

07. Помните ли киселите кадри на Балкантурист, които облечени в черно и бяло внушаваха страх и респект, защото от тях зависеше толкова много. България сякаш не можа и не можа да случи на обслужващ персонал. Дали ще се случиш на навъсен чичо с поглед на птеродактил, който бодро плюе преди да ти донесе каквото и да е, защото му пречите да съзерцава морето?
Или някое моме, което едва едва е изкретало училище, но вече е тук, прикрило гръдта си с потник и нахлузило чехли и къса пола, носи салата след салата в някое фургонче с маси отпред.
Или някой младеж, който свойски ти казва „ Ю гуд, гуд фуд, мляс мляс” и ти сочи заведението си.
Когато му благодарите, той леко поруменява, но си признава, че чужденците обожавали шоуто му.
И само тук е най-вкусно...да влезете да опитате ли? Един път питах един такъв младеж да не би случайно той да черпи, ако има повод, че тогава да вляза. Невинната ми закачка го накара да си прибере главата в яката и да продължи да крещи „ Да бест булгериън китчън ин Несебаааар!”
Как да го поправиш такова момче, че не се казва kitchen, а cuisine? Още две-три години и ще се научи...

08.Решили сте да отидете с кола на морето. Абе, вие да не сте луди? Това да не ви е София или Пловдив? За любителите на шофирането имам няколко изненади. Влезнете ли в курорта, всяко паркинг място се заплаща. Да приемем, че 10 лева на ден „за гости на хотела” е добра цена.
Ако не сте гости, цената е вече по 20-40 лева на ден. Ако решите вечер да отидете някъде с колата, рискувате да попаднете в такова задръстване, че да си скъсате нервите за половин час, в който чакате, докато някой голям с голям джип реши да си премести колата, за да могат дребните риби да минат спокойно по пътя. Рискувате да ви блъсне някой амфетизиран младок, напомпил мускули с грамче „дискотечна енергия”, който е взел колата от родителите и е твърдо решил да я блъсне днес.
Защото му е кеф. Таксита ли? Вероятно не сте плащали по 10 лева на километър.
Да предпочетем Сандал Травъл и Джапанка Турс.

09. Старите гларуси твърдят, че на морето има много секс. Достатъчно било да отделиш източно-германката от групата, за да легне с теб. Рускините обичали дъвките и искали дребни подаръци.
Полякините и чехкините, като едни принцеси от социалистическия лагер, сами си избирали мъжете. Шведките си падали по космати мъже, а англичанките харесвали ...абе, я да поспрем.
Ако не си водиш партньор, морето е все още място, където можеш да забиеш гадже за един ден.
Любовта по дюните и горичките вече отдавна не е актуална, такива просто няма. Водиш я в хотела, а на сутринта ти представя сметка, като изплюта от касов апарат – това, онова, трето, а онова....става общо стотина евро. И ако откажеш да платиш, не се знае дали не работи заедно с „отбора по джаз балет” на някоя местна охранителна фирма. Не всяка жена, която ти се хвърля на врата и моли „мили, отведи ме оттук!” има лоши намерения. Но няма да е лошо и да внимавате...
Жени, това се отнася и за вас. Невероятно романтичната връзка от морето може да предизвика течение от постоянно отворената ви банкова сметка. Не им се сърдете ,та така живеят. Вие внимавайте да не изстинете.

10. Очите на четири, моля! И не си показвайте парите, не парадирайте с пълен портфейл /което при сегашната инфлация не е кой знае какво/. Парите могат и да ви стигнат за малко, а после пак трябва да зареждате. Те могат да привлекат нездрав интерес, най-малко пиколото при рецепцията ще ви увещава през цялото време да купите „лозето на дядо му, което през 2019 ще влезе в регулация” и „каква далавера ще направите!!!”.
Английски бизнесмен си купил къща с изглед към морето, като броил сто хиляди паунда. Когато дошъл да се нанесе, установил, че къщата вярно е обърната към морето, но е изцяло заобиколена от други къщички, като във пчелна пита. Растоянията между къщите били по 1 метър, колкото да се провреш, ако си по-слабичък. Нашенец емигрант купил декари земя, които му обещали, че ще ги изкупят за луксозен хотел с басейн. Оказало се, че купил място, на което никога нищо нямало да се построи, защото било свлачище. И сега бавно земята му изчезва в морето.
Така че, един момент невнимание, цял живот собственик на „печеливша инвестиция”


И така, да поставим дилемата – „на море или на море?”. Аз май избрах, „на море”.
Да ви подсетя, резервациите са вече почти запълнени, аз избрах септември месец да посетя Несебър.
Просто преди да тръгна, ще си прочета пак тази статия и ще взема плажно масло и таблетки против стомашни разстройства. Със сигурност няма как да минем без тях. И има с жена ми да търсим места без чадъри, ще е едно голямо обикаляне. Но в това има и чар. Хайде да потърсим сянката, а на капанчето черпите вие. Две студени бири и сок за жената и сметката е за господина.