Счупеното не винаги носи щастие или нещо за моето училище.

Даниел Вълчев, министър на образованието и науката в правителството на Сергей Станишев
"Аз самият харесвам мислите си, но не винаги ги помня всичките...Когато казвам неща, които невинаги са очевидни, все пак се надявам да допускате, че зад тях стои някаква мисъл." - в-к "Стандарт" ...
Счупеното не винаги носи щастие или нещо за моето училище.


Даниел Вълчев, министър на образованието и науката в правителството на Сергей Станишев
"Аз самият харесвам мислите си, но не винаги ги помня всичките...Когато казвам неща, които невинаги са очевидни, все пак се надявам да допускате, че зад тях стои някаква мисъл." - в-к "Стандарт"

Звънът на училищния звънец, китката цветя за учителя, миризмата на подвързията на новия учебник, хладката мръсна вода в кофата, където за пореден път пъхаш гъбата, за да изтриеш дъската.
Понякога е трудно да залепиш едно до друго парчетата от счупената цветна мозайка, която в момента наричаме „образователна система”, поради липсата на други думи или кураж да ги произнесем. Вероятно и част от тях са вече безвъзвратно загубени, други дори и не помним дали въобще ги е имало. Всичко е само сън, вероятно. Нужна ни е кана кафе, за да се събудим и да отворим очи широко.

Журналист: Нали още миналата седмица си бяхте стиснали ръцете със синдикатите, г-н Вълчев? Какво се случи днес?
Даниел Вълчев: Не, днес не сме се пипали.

Политика или как разбираме света около нас.
Ученикът ми Р. хич не е прост. Идва от Чирпан, от бедно семейство на баща военен и майка домакиня, но е винаги добре облечен, винаги е на вълна последна дума на модата, тайно му предричам солидно бъдеще като новобогаташ, ако не му срежат някъде нахалните криле. Опрели сме се на едни метални колове, които държат да не падне покрива на барчето на нашето училище. Р. е разпален и смело защитава своята теза. Думите му оттекват из празното дворче, кънтят и се връщат, за да го надъхат още повече...
„ Слушай, какво да се лъжем, ако ви вдигнат заплатите, ще е заради мен. Седя си вчера аз на заведение, гледам отиват господата и госпожите на митинг. И аз да не изпусна, отивам и аз.
И започнахме да крещим. И те крещят и аз крещя, ама по-силно. По едно време един дебел от трибуната взе да ни нахъсва да крещим още по-силно, аз като отворих едно гърло, види се, хареса му, маха ми с ръка. Види се, някой шеф ще е. И ако ти вдигнат заплатата, заради мен ще е...
Една жена и тя крещя от високото, ама нея по-малко я слушаха, ама аз и на нея и виках силно.”
Беше...дни преди стачката на учителите.
И как да му обясня на Р., че „дебелият” е нашия синдикален лидер Желязко Христов, който искрено се е радвал на народната подкрепа. Че там е била и Янка Такева, която е плакала за участта на учителите и е обещавала успех. Не се наложи и да му обяснявам.
Р. не възприема света по начина, по който ни се иска на нас. Мечтата му е не да учи, а да запише музикален клип с телефона си, чрез който да стане богат и известен. Изпуснал е Music Idol, но планира да си прати клипа на Милен Цветков в Нова ТВ, за да го види цяла България.

"Животът е по-богат от моето въображение."
Даниел Вълчев

Хората в рейса.
14 януари, 2008. Ден, който ще остане в спомените ми с голямата поледица, която бе покрила цяла България.Понеделник. Около 1 час ми отнема да се спусна километър под блока ми, за да взема рейс. Няколко сантиметра лед са блокирали на 100% и обществен и частен транспорт, по улицата с часове не минава нито 1 кола. След няколко часа чакане във вихрушката се появи първия рейс.
Във втория успях да се натъпча и аз. Отвън една жена с бой разблъска хората пред вратата и успя да се изцеди вътре. Вратата се затвори с усилие зад гърба и, а тя по инерция от свадата вън продължаваше да повтаря , че е учителка, че бърза за първия учебен ден от 2008, че децата не могат без нея. Автобусът бавно потегли. Хората мълчаха, солидарно отказвайки да платят билетите си за рейс. И учителката отказа, като продължи да повтаря, че закъснява, че ще уволнят.
А после спря и се загледа безизразно в падащите хора по улиците. След няколко спирки слезе и влезе в един магазин. Автобусът забуксува и не можа да тръгне по нагорнището. За минути тя се беше преоблякла и седеше зад щанда, като все ми се искаше да вярвам, че отбягва нашите погледи. Някой зад мен процеди през устните си ...
-„Учителка!”
Моторът се закашли за пореден път и тръгнахме.

"Радвам се, че заместник министрите ми се връщат от отпуска. Защото близо месец бях принуден сам да давам команди и да си ги изпълнявам. Да си казвам - хайде, в ляво, и да вървя натам." –
Даниел Вълчев по време на отчета му за две години от началото на мандата

Детството.
Т. е на 8 годинки, едва втори клас. Майка му ми даде да прочета съчинението, което той е написал за своя рожден ден. Съчинение, което е довело до ужас класната му. Не с разкривените букви или с многото правописни грешки. А със съдържанието си. Ето как минава един рожден ден.
„ Имах рожден ден. Бяхме у дома. Изпихме ракията, а на нон-стопа ни продадоха още 2 патрончета. А после слушахме рап и хвърляхме картофи по хората на улицата. Един се качи да ни бие, но ние не му отворихме и се правихме, че ни няма. А после пак пуснахме компютъра и играхме игри, а после се целувахме с Р./негова съседка, с която той си играе пред блока/”
Емигранти.Б. има родители, които живеят в чужбина, вероятно Англия. Преди година майка му се връща в България, за да може да го наглежда, нещо, което баба му явно вече не може.
Той от години е на амфетамини, можете да го усетите по празния му поглед, резките смени на превъзбудено с летаргично състояние, пълната апатия в поведението му. Вече е вероятен бъдещ предмет за работа на някой психиатър, но майка му упорито иска той да успее да научи английски, за да се махнат от „тази скапана държава”. Всеки ден явно го кара да учи, а той явно просто седи и медитира пред учебника, преди майка му да е разбрала, че той отваря друг учебник, а тя не се е досетила, че той няма учебник по моя предмет. Смачкани десет лева в ръката и, сълзи в очите и, майчина молба. Иска да си плати да мине, за да завърши все пак. Страх я е, че ще направи най – страшното. Връщам и парите и пиша дежурната тройка – по състрадание. Не знам дали не греша.

Валентин Никифоров, КНСБ: Ходихме до Румъния да вземем техния проект за стачно споразумение. Тичали сме, на моста ни го дадоха.
Даниел Вълчев: С риск да ви разочаровам, в наши дни има и други начини да получите документи.

Наркотици.
В самото начало на историята бе Ж., наречен от съучениците си и от клиентите си Жмела. Десети клас, той имаше първия телефон с камера в училището и бе предмет на завист у всички. Често вадеше пачки левове и демонстративно броеше. Зад огромните черни очила той криеше кървавите си зеници и още детския си поглед. По една случайност живееше в един блок с баба ми, която като всяка пенсионерка не пропускаше да се оплаче от баща му, който бе успял да пропука стените на съседния вход със строежа на своята подземна заложна къща. Пред входа и спираха луксозни джипове, Ж. често се хвалеше, че баща му, бивш полицай, нееднократно го е спасявал от арест, звънейки на свои колеги. Всъщност, 16 годишният му син продаваше торби с трева всяка седмица, с подсигурен „гръб”. Предричах му „светло и успешно бъдеще”, когато баща му го вкараха в затвора, съвсем ненадейно. Продадоха апартамента, заложната къща и изчезнаха.
Понякога го виждам на централната улица да продава очила, все със същите големи черни такива на очите си.
А сега имаме групички от момчета и момичета, които се крият в тъмните ъгли на двора, говорят си тайно и пушат трева преди всеки час. Играят хек, затворени в себе си, говорят по техен си начин, разбираем само ако си вътре сред тях. Понякога се събират в дома на някой от тях, взимат „бонбони”, както казват на модерните амфетамини и прекарват ноща в слушане на рап и разговори за модерни дрехи и други луксозни артикули, които никога не могат да си позволят.
Понякога хлътват в дребно дилърство, което рано или късно им създава култов статус сред съучениците им, както и първи запознанства с органите на реда. По-късно ги губим от поглед.
Все се шегувам, че се надявам да не ги видя по криминалната хроника в някое полицейско шоу.

Такева: Къде са спестените 243 млн. лв. от съкращения на учителите през последните 3 г.? Отишли са за държавни мерцедеси, знам!
Даниел Вълчев: Човек винаги има какво да научи от вас, г-жо Такева.
Лукс.
Днешните ученици са обзети от идеята за лукса. Те не го разбират по друг начин, освен вечната надпревара за по-хубав и по-скъп телефон. С часове стоят и се взират в екрана на телефона, където ровичкат из менютата или си играят игри. Разменят си телефоните, като всеки си представя, че за малко поне е с телефона на другия. С камерите се стремят да отразят света около тях. Дали когато някой е паднал, при това към него се насочват не ръце за помощ, а мобилни телефони, които заснемат как той или тя се мъчат. А после клиповета обикалят всичи, предмет на разглеждане и дълги коментари. Телефонът ми – това съм аз.


"Няма да коментирам никакви стачки. Няма да се замервам с цифри."
Даниел Вълчев по време на тържествата за откриване на учебната 2007/2008 година, 15 септември 2007

Интереси.
Те обичат да слушат приказки. Често те са единствения начин да ги укротиш, защото ако си добър разказвач, те оценят това. Никога явно не са им чели приказки, но и самите те не са чели нищо. Плашещо е, че те завършват училище, сблъскали се с 1 – 2 книги от някой летен задължителен списък, които даже и не са довършили. Не им трябва, те често мразят да мислят, но обичат да мечтаят. За какво ? Не съм много сигурен, че и те знаят за какво си мечтаят, освен това, че им става топло, имат пари и са над всички. Дори и не могат да решат какво да правят с много пари. С. е отличникът на класа и харесва кеч. Но не с оня детински интерес, с който хлапетата се кефят как един набил друг. Той тайно се вживява и пресъздава цели сцени от предаванията, при това на перфектен английски. Съучениците му умират от смях, а той даже и не ги забелязва.
Понякога си мисля, че вероятно се усеща мъничък и незначителен и желае нечия подкрепа.
Никога не съм виждал родителите му.

Вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев обяви преди началото на правителственото заседание, че преговорите с учителите ще продължат. „Границата на възможното вече е достигната", добави той.
Свара.
Знаете ли какво е „свара” ? Игра на карти, при която те си играят на пари. Страшно е да си помислиш, че стотици левове всеки ден сменят притежателите си, губят се цели детски състояния и се печелят нови, като те седят по карета и никой не обръща внимание на нищо друго.
Хазартът е единственият начин да се спечели състояние, което да им даде всичко в живота.
Напразно припомняме написаното в бележника, което забранява хазартните игри. Много от тях дори и нямат бележници.

"Децата ще изкарат съвсем спокойно изпитите, след това спокойно ще влязат в университетите и да са живи и здрави и да вървят нагоре", каза Даниел Вълчев, като увери, че матурата ще бъде много обективна.

Болести.
Ние имаме болнави ученици. Част от тях са болни постоянно, другите само по няколко дни месечно. Ето как става това. Купуваш за левче подпечатана официална бележка, някой приятел ти я подписва и всичко е наред. Колко странно, че преди тези неща бяха углавно престъпление. А сега дневниците са пълни с бележки от учениците, класните извиняват една след друга, даже и без да проверят коя е истинска и коя не. Няма смисъл, почти нито една не е.
Коментират как лекари за една такса пишат бележки, даже и без да прегледат никого. Честно, сякаш не ги обвинявам. Учениците ни са разбрали порочността на системата ни, както и са намерили удобните дупки, в които да се промушат. За да си купят спокойствие.


"Г-н Вълчев, не ви ли омръзна да сте нарцис?"
Д.В. : "Не ми е омръзнало да съм Нарцис, тъй като в момента аз съм Зевс."
Вьпрос на синдикалист към Вълчев по време на учителската стачка


Министерството на образованието.
Мистична институция, която всява страх у всеки учител, само със споменаването си. Напоследък нашумя покрай стачката на учителите и позицията на Даниел Вълчев. Представям си я като една огромна пишеща машина, която бълва документ след документ, а някъде вътре в нея живее един тестов клас от деца с няколко учителя, по които се преценява всичко. И отново иде документ след документ, който трябва да се изпълни сляпо и безпрекословно. Без да се осъзнае колко често са абсурдни и противоречащи си.


П.О. : "Дай да разваляме седянката."
Д.В. : "Да я разваляме."
Разговор на Даниел Вълчев с министър Орешарски

Трудно е да слепиш тези парчета в едно, за да получиш една приятна и хубава картинка. И няма и как да стане, защото те отдавна живеят свой живот. Нощта често ражда чудовища.