Десет прости факта за Българската поп музика

Синглите са основния музикален формат, който се издава в България.
„В музиката сингълът е кратък запис, който за разлика от албума съдържа еднo или няколко самостоятелни музикални произведения на даден композитор, изпълнител или музикална група.” ...
Но нека да добавим, че те никога не предхождат нечий албум. Тук „сингъл” се нарича песен, която веднъж записана, се върти по няколко радиота, след което отстъпва мястото на някоя друга, но често бива записана в биографията на изпълнителя като успешна – „хит сингъл”.
Средствата за една песен, да я рекламираш, след като я запишеш, да платиш на някой за музика, текст и аранжимент, ако имаш повече пари и за клип, всичко това е като скъп тото фиш, който попълваш, за да удариш джакпота.


Да, в България почти не се издава музика в формат „албум”.
Нормално е за млад изпълнител да изчезне след един – два сингъла, защото просто средствата от продажбата на семейното жилище са свършили или мама и тате са скръцнали със зъби. Колкото и да е парадоксално, залезът на един от най-успешните дуети за последните 10 години КАРИЗМА започна именно с записите на албума им, който поседя, поседя по магазините и изчезна в някаква посока. Това е сякаш една превратна точка, около която доста хора поразмислят, че няма кой знае какво да кажат и решават да се спрат.


В България всеки е звезда...но в собственото си небе.
Българските изпълнители са звезди. Но уви, звездите не са български изпълнители. По въпроса се работи усилено, като се подготвят редица конкурси, на които да бъде поправена тази грешка. Шегата настрани, за никой не е тайна, че всяка медия определя своите любимци по напълно произволен и хаотичен начин. Което не пречи на наградените да закичват наградите по себе си, като Брежневи ордени. Които са като значки от пушкаджийница отвъд всяко от КПП-тата ни.
Георги Христов твърди:
„- Говори се, че вие ще спечелите Евровизия....
- Правилно се говори! Не искам да обиждам нито един от моите колеги, но аз съм най-подготвеният от тях, освен това парчето с моя италиански партньор отговаря на всички международни критерии за касов хит. За това е нормално да съм фаворит.Заслужавам да спечеля Евровизия!”


Любов. Любов. И само любов.
В пълното с омраза съвремие, с ежедневните стрелби, мизерия и кръв, естрадните ни изпълнители застъпват идеята, че „всичко е любов”. И докато това е звучало сладко и до голяма степен адекватно в „Една луна от захар” при ДоРеМиФа в 60те години, 40 години по-късно, захарта избива в пудра захар. Не знам къде живеят тези хора, в някой Estradaville, където текстописците им възпяват идиличен свят, с пърхащи пеперуди и романтични срещи под вечнозелените липи.
”Не, не спирай
цяла нощ си мой
Не, не спирай
само ти и той.
Не, не спирай
гледам твоя вид
и възбуда в моя вид.
Самичък си без мен
затворен сякаш в плен
от ласки уморен
в прегръдки удушен.”

Говорейки за любов,
идваме до най-омразния за мен мотив на естраден текст - жената се гърчи от болка на сцената, че мъжът и изневерява, но тя е готова да му прости, стига пак да я обича.
„Ти си тръгна, отдавна те няма,
И светът ми без теб опустя.
Променен си завръщаш, любими,
Искаш пак да простя всеки грях,
Подари ми любов, подари ми,
Но, любов без измама и страх.”

Добре де, ако той ти изневерява, каква любов да дарява? Той иска само секс, какво се чудиш...
Не го проумявам, моля жени, не ме бийте с текстопойките си по главата... Всъщност, ако мъжът или жената-лирически герой иска само „едно здраво ч*кане”, тогава критиците ще скочат, че това е чалга. Няма оправия.

А чалгата е лоша. Наистина ли?
Всъщност, играта е проста, като гонене пред блока, на стражари и апаши. Уви, апашите са от лошите, но те издават албуми, правят национални турнета, гонят ги за автографи. Но истинският поп изпълнител знае, че рано или късно нещата трябва да се променят, което го прави подобно на екзорсист, който се мъчи да изгони дявола от умовете на потенциалните фенове.
Проблемът е, че дяволите тука носят Прада.

Забавният жанр в България от години не е забавен.
Отдалечени напред в естетиката на екзистенца и в непреходните стойности на любовта, изпълнителите не могат да повторят успеха на песни като „Една българска роза” и още куп подобни, които веднага изникват в съзнанието ни. Дали хората вече не им се слуша музика? Или пък самата музика вече се е отдалечила прекалено много от хората?
„Не обичам боза ша-ла-ла-ла
Пия само вода-газирана
Не обичам боза, просто така,
Пия само вода - газирана!”

Нашите поп изпълнители вярват и очакват Евровизия.
Месеци преди тя да се случи, тълпи от тях заживяват с идеята, търсят по стар навик връзки, шият костюми, търсят спонсори, звънят на мастити песнописци и композитори с надеждата, че формулата на успеха се крие някъде там. Елица и Стунджи направиха една страхотна песен, с която и мен ме спечелиха. Но и там не успяхме да победим. Под сурдинка се заговори, че са ни провалили по политически причини, заговориха, че едни ни мразят, от други сме по-добри, от трети пък по-лоши, но други играели срещу тях, пък съответно това означавало - за нас.
Засега Елица и Стунджи са вече на международната сцена, но за другите това едва ли важи.
Кой знае, ще видим в Евровизия 2008, стига пак да не ни подлеят вода по политически причини, както ни се иска да вярваме.


Абе, защо на английски пеете? Да не се срамувате нещо?
Не знам кой въведе английския език като почти универсална предпоставка, че ще те харесат навън. Често българските изпълнители пеят с ужасен акцент, неадекватни текстове, заучени на фонетичен принцип, без дори самите те да разбират за какво пеят.


Факт е, че явлението българска поп музика все още го няма. По ред причини.
Сигурно защото бъдещите творци получават музикалната си култура от торента и мп3ките там и живеят в удобния свят на кварталната лан мрежа. Клик – песничка. Клик – още една.
Или защото след добрите години на българската естрада започна един застой, който съвпада болезнено със застоя навън, сред нас. В крайна сметка, на кого ли му пука?



Have Fun или както може да се каже с малко повече думи :

„Ние пак сме тука, сигурно и ясно,
И със тази песен ще ви хванем пак натясно,
Групата е Ice cream, всички ни обичат
Да слушат нашата музика отвсякъде се стичат.
За нас обаче важно е купона да тече,
Парите гадно нещо са и нас не ни влече.
А някой пак ще каже: Братче как ще се яде?
После ще ядем,човек, сега ни е добре.
Родени сме, живеем и ще умрем, не ние срам.
С този ритъм ти вървиш напред и пак и пак.
Тази музика е в нас, тази музика творим.
Ще пеем ще танцуваме докат се ВЗРИВИМ.”

Или може би - докато досадим ?