My Mind Is Like A Plastic Bag

Лятото на 2007 е вероятно лятото на неразбориите. И на отхвърлената дружба. ...

Току що отсвирих по телефона една госпожица, която като миризма на готвено нахлу в моя кю свят, след 2 служебни разговора / такива в които се съгласявам с всичко, докато гледам тв в хола, а хората остават с мнение ,че слушам и знам за какво иде реч/ заяви, че иска всичко да получи от мен, при това с много секс. Уговорихме и среща. Ей така, сигурно за купона, тайно си казах аз.
Не може да е така зле. При това, тези които чукат дебели жени, отиват първи в рая.
Нещо като ранното пенсиониране на миньорите.
Видях и снимка, трикрилен гардероб. Набожен. Преживяващ от години раздялата с някого.
Спомних си за ранното пенсиониране на миньорите. По кой ли член го правят?
Тя настоя да се чуем. Не искам да звъня и отказах. Представих си, че като се възбуди, защото искаше да си говорим, докато тя е в леглото, може и да отхапе телефона си, все едно е кълка от печено пиле.
Тя започна да презвънява, на което аз и отговорих със следното:
„OT: ivailo
zashto kato iskash da masturbirash,pone ne si zarejdash primata?mislia che shte te nakara da se uvajavash malko poveche.leka nosht.”
Сигурно бе ужасно, защото ми се обадиха за да ми съобщят, че съм простак.
И че не съм аз този, който знае колко има в примата. Явно истината боли, защото разговорът беше в категорията „до 30 секунди”, с пръст на копчето за изключване.
Може ли едно прекъсване??? МОЖЕ ЛИ.....
Напоследък отсвирих шумно голямо количество гравитиращи кукута, падаха се по 1 на ден. Или повече.
Много ме заболя за един от тях, честно. Познавам го от 20 години, но напоследък така пие и така ужасно става, че едва издържах. И когато и мен ме обвини, че заговорнича срещу него, в някакъв странен компромат, в който всички да разберат, че той пие...баста...Напоследък ми звъни, но аз не вдигам. Няма и да вдигна. Не искам.
И още десетки. Твърдо. Доста по кю-то и в скайпа отидоха на кино.
За тях не ме боля. Никак.
Но ми стана чудно, че понякога се живее по-добре, без да има шпалир от мрънкащи, оплакващи се, търсещи съчувствие хора. Гласът на Поли Стайрън ми е по-добра компания понякога.
Или пък пушещите трева бивши мои ученици, които ме канят да дръпна, пък аз отказвам и благо се подрусвам в тъмното към спирката. Всъщност, живота е да се живее, не да мрънкаш.
Мрънкаш ли, моля те, мини в друг коловоз, тук ми пречиш.