Двойна игра

„Обичам те, усещам нещо специално в теб” ...
Много рядко можеш да чуеш такива думи след няколко разговора, които водиш с напълно служебен тон, докато описваш новопристигналите дискове или четеш нещо по новинарските сайтове.
„Обичам те, там ли си ? Искаш ли да се видим?”
Вече знаех, че тя е с размерите на трикрилен гардероб, че е досадна и че обича да и обръщат внимание. Вече бях отбил и два опита за виртуален секс, след които тя си призна, че на 32 години е девствена и не е правила нищо повече от целувки и прегръдки.
Мразя виртуален секс, що за глупост е да седиш цяла вечер и да си представяш нещо, което може би да е така леснодостъпно, само да се напънеш и да не си играеш да си го представяш. Отвратителен бе и навикът и да презвънява на телефона ми, за да я набера обратно и да си приказваме.
Втръснали ми бяха и и разказите за работата на село. Да си призная, бях я изтрил. Но тя упорито пълзеше в кю-то ми и искаше среща. На която аз да бъда „първия” и да се гушкаме.
Честно, замислих се. А може би тя ме обича. И може би това е истинската, просто е в кофти житейска ситуация? И може би ако я обичам и аз, ще се получи чудото.
В този момент се реших и на проба. Вързах се на втория ми компютър, ново кю и нов ник.
Как ли го избрах – Pulgasari. Героят на прочутата северно-корейска фантастична сага, който ядеше желязото и символизираше капитализма. Подготвих и снимка от някакъв сайт за запознанства и ...атакувах.
И колко странно, тя ми шепнеше същите неща, тя пак се „влюби в мен”.
А аз бях просто Васко от Пловдив, който с 4 изречения я нави да спи с него. Милото дебело девствено момиче. Дълбоко в себе си тя бе така отчаяна и копнееше за секс, че бе готова на всичко, само и само да легне с някого.
Все пак исках да попитам дали си няма някого, дали не е влюбена в някого...
Исках сигурно /подсъзнателно/ да чуя за себе си, как някъде има Ивайло. Тя коравосърдечно отрече да има някого или нещо. Време бе за удар.
Имахме среща вече, за осми септември, хотел Шератон, в 21.30. Аз, васко от Пловдив, с моя мерцедес А2727 и тя, която ще избяга от село, за да се видим и да останем заедно.
В това време, като Ивайло я попитах дали е свободна на осми септември, за да се видим.
Била заета, имало да прибират картофите.
Много важна и семейна задача.
Накратко, никой не отиде там. Тя отишла, но с час закъснение. Чакала Васко, а според по-късното ми обяснение, той вече летял с верния си мерцедес към Боровец, където го чакали приятели.
Следващата ни среща бе на 15ти септември. В това време аз /като Ивайло/ няколко пъти я подпитах дали наистина е уверена в чувствата си, така бе уверена и в тези си към „васко”.
15 септември, 19.30 часа, пред Зала Христо Ботев. Аз в това време пиех кафе в Стара Загора, но към 21.00 получих отчаян смс, че иска да си пишем.
Върнах се, тя още бе в кю-то, включих и Васко, който я „скастри за лекото и закъснение”, като и направи нова среща – 22.00 на светофарите на Техническия университет.
Съществуват ли въобще подобни неща?
Както си приказваше с Ивайло за картофите и прибирането им, така се „случи нещо важно и трябвало да излезе”. Чак ми стана жал, че така нагло и безогледно ме лъжеше, само и само да се добере до другото ми аз, оня, който и обещаваше една вечер секс и пред който криеше, че мен ме има. И пред него криеше, че мен ме има. Типичните нагли женски лъжи.
Такива бяха и час по-късно, когато ревейки ми звънна, за да ми разкаже „как хулигани разбили колата на приятеля на сестра и тя ходила да помага”. Един равен и уверен тон, а си я представях как чака на светофарите и чака да дойде мерцедеса на човека, който и е обещал да я чука и тя да загуби най-сетне девствеността си.
Утре смятам да и разкрия за моята двойна игра. Надявам се да разбере, че поведението и не е коректно спрямо никого, най-вече спрямо нея.
Както и че „обичам те” не е просто игра на думи, за да ти обърнат внимание.
Дали постъпвам грозно? Или необходимо жестоко? Все още се колебая...