Бързолет

Музиката на 60те, събрана в безкрайните гаражни компилации, е това, което отваря очите ми тази вечер. Първата у дома, от много време. Очите ми се затварят, сигурно заради литрите обезболяващи, които си самоналях или ми наляха, докато си ремонтирах един проблемен зъб.
Това лято се очертава така лудо, че няма накъде. Бях на цигански фестивал, занимавах се с гости от Испания и ми се случи да се запозная с бързолета.
Бързолетите са птички, които летят бързо. Или нека да започнем историята с един кратък профил.
К, на 26 години, фанатична последователка на Бялото Братство, с която имах кратка любов.
Мисля, че беше доста кратка, макар да продължи с месеци. Мисля, че беше любов, макар, че нищо не вървеше. И сексът беше ужасно зле, както и темите бяха ужасно скудоумни, защото винаги лопваше мандалото на религиозната и култура и цитат от типа „Библията е най-великата книга” беше достоен венец на разговорите ни, който аз потъпквах в калта.
Да си призная, аз съм атеист. И не го крия. Обичам за вярвам в невярването, като не го кръщавам Мики Маус и не обичам да му създавам култ. Но този Дънов, дървените му постулати, както и изкукалите му последователи ми дойдоха много. Писна ми да чувам за „35 годишния брат, с който паралелно излизала, но който една на втората среща я запознал със семейството си и било много хубаво, но подарил и бели цветя”. Писна ми и да ставам свидетел на странни разговори, със случайни хора, които ни срещаха по улиците. Хора, които видимо носеха воденични камъни в съзнанията си, дискутираха с нея астрални образи и бъдеще преселения на душите.
А после охкаха по ежедневен проблем, който беше някой апокалиптичен момент от живота им, който те като фиде бяха разточили, добре раздължили и още се хранеха с него.
При това, изобилно гарниран с мистика, окултизъм и постна манджа.
Типичното дъновистко поведение, защото човек трябва да е безкрайно тъп, за да не се усети.
Да живее култът към Патока Донълд, един истински герой, който поражда усмивки.
К. беше крайно критична към тази моя идея, защото аз не бях от посветените. А да си посветен означаваше да ядеш череши на някой събор, докато пеят хитовете си, въртейки се в кръг.
Миналата събота имахме среща във фитнес залата, пореден опит да се държим нормално, въпреки, че много вода изтече. Чаках я почти 3 часа, при което никой не дойде.
На другия ден и звъннах да я чуя, при което получих смс със следното съдържание „извинявай, но намерих една болна птичка пред входа, водих я на лекар и съвсем те забравих”.
Птичката била бързолет и била на земята. Тя я вдигнала и я занесла на куп лекари, като никой не и обърнал внимание, освен Зелени Балкани, където я оставила, за да я лекували.
Представяте ли си, как един защитен вид малка птичка каца на земята, защото те това правели когато мътели. И идва добрата дъновистка, вижда я на земята и я измъква, за да я спасява.
Побеснях, репликат ми беше нещо от типа на „абе, да те XXX в бързолета” при което затворих телефона, изпаднал в истеричен смях. Мисля си, че Уди Алън би направил милиони от тази история, стига да не го подгонят защитниците на животинските права.
При това той би наместил очилата си, както и аз направих, след което ме боля зъб, имах гости от Испания, купих си кола, която се оказа пълна трошка, но която бавно ремонтирам.
Въобще, лято 2007...