Седях на масата, като смазан. Маргото остана там. В шарена нощница, забиха и авокад на ръката и започнаха с анестезията. Време беше да си тръгна. Издирих такси, което ме отведе до гара Юг. Бях забравил как се казва тази гара. От нерви. ...
Треперейки ударих печат на 4 командировъчни, за да може Мишо да осчетоводява.
Седнах на кафето, треперех от умора. А ме чакаше цял ден работа, нерви и нагли ученици, които настояваха да бъдат чути. Но това още не го знаех.
И тогава по радиото пуснаха песен от филма "Коса". И докато треперех, тази мелодия ме отнесе съвсем надалеч, далеч от мръсната автогара, от абсолютно безвкусните солети, от болката в ставите ми, с които бях клякал с 100 килограма щанги. И се надявах и се молех Маргото да е добре, не знам на какво и на кого, не съм вярващ, не съм от хората, които вярват даже и на късмета си, просто си мислех, че трябва да мине всичко добре.
И още една песен от филма "Коса". Мислех си, че остава само да мине и Belinda Carlisle с Just Another Manic Monday,за да повярвам, че наистина искам да е неделя.
Не знаех, че ме чакат още 10 часа работа, че ще подпиша договор, с който ми вдигат заплатата със 13 лева, не знаех, че ще се сдърпам с ученик, който ще си слуша музика във час, за да го изгоня от час минути след това.Не очаквах, че ще видя и това изобретение:
Горд триумф на малкия човек, открил делението на атома, опознал просторите на далечния Северен континент и забил помпичка на капачката на буркана с мед. Що за изобретателски порив е родил това.За какво ли мечтае този човек и какво ли сънува, когато навън падат листата?
Не знаех и че ще припадам от умора и глад, но ще продължавам да говоря глупости на групата ми от първо ниво. А на бюрото ще седят 2 палачинки, които няма да ям, защото не е културно да ям, пред тълпа от учещи възрастни хора. Въобще, прекрасен ден. "С кур да го сочиш", както казва Наталия.Ще искам да заспя и да си почина, слушайки музика. Не мога друго да измисля. Просто един налудничав понеделник. Щеше ми се да е неделя.
Чух Маргото, не звучи никак добре. Притеснена и ми се струва, че проплакваше. Ей така, лекичко. Тъкмо са и сменили дренажите и превръзките. Много съм притеснен. Ама много. Чак петък ще я изписват. Ако успее всичко да заздравее навреме.
ОтговорИзтриванеНадявам се всичко да е наред. Обикновено доста разстройващо въздействие има самата обстановка в болниците, за съжаление. Стискам палци!
ОтговорИзтриванеТя е в частна клиника,обстановката е супер, но днес много плака. Явно я боли, притеснена е и е сама. Май ще ходя да я видя. Не може така...
ОтговорИзтриванеТя е в Пловдив, в петък ще я взимам и ще изкара поне 10 дни в Стара Загора. Ще ходим през 2 дни в клиниката на преглед и превръзки. Май операцията не е успешна. И това я е съборило. Лекарят каза, че всичко е ок. Но тя казва, че единият от имплантите не е хванал. Не знам какво става.В петък ще разбера.
ОтговорИзтриванеПетя writes:Всичко ще се оправи, в началото, след операция, обикновено е така - притеснително и боли. После минава.Отиди при нея, вземи си отпуска, ако трябва.Стискам всички палци по-скоро да се оправи.
ОтговорИзтриване