Как открих Библията и как скоро след това окончателно я закрих

Открих Библията в ранна възраст, някъде около 81-82 година. На тавана на дядо и баба имаше един огромен шкаф, пълен със стари книги. Като всеки вманиачен на тема четене хаха от 80-те години, всеки ден си правех план каква невероятна фантастична или приключенска книга ще намеря, втурвах се да ровя, ръцете ми целите в прах, но винаги измъквах по нещо. Да, не винаги според очакваното, така и така не разбрах какво иска да каже Айрис Мърдок в "Под мрежата", но повечето находки си струваха труда. Докато един ден не намерих и Библията.
Малко се изненадах, но ми се стори добра плячка от качването ми на тавана и слязох с нея при баба ми. Тя ме видя и я втресе, но станалото, станало, появяването на Библия в един нормален дом през 80те винаги предизвикваше много въпроси, но кой съм аз да зная това.
Измих си ръцете, отворих книгата и започнах. Няколко страници и ми доскуча ужасно.
Айрис Мърдок беше нещо разбираемо, но Библията беше пълна досада, при това в стихове.
Явно е било събота, а часът преди 12, защото внезапно ми хрумна блестяща идея - АМИ ДА Я ПРОДАМ? Антикварната книжарница беше на 100 метра, работеше до 13.30, а ако можех да я заменя за някаква фантастика,  още по-добре.
Баба ми явно се беше отказала да ми противоречи, както и вече беше загубила всякакво притеснение, а аз увих Библията в една торба за хляб и бегом, да не изпусна книжарницата, въпреки, че имаше повече от час работно време.
Много лош навик, още от 80те- години, да бързам, да припирам, защото кой знае какво ще му хрумне на човека отсреща. Сто метра, ама метри, като километри, а аз тичам с Библията до сърцето, а в главата ми планове, не е ли все пак по-добре пари, а дали ще я вземат?
Ми въобще не я взеха в антикварната книжарница. Книжарката се ококори, огледа се няколко пъти и каза, че тук Библии не взимат да продават, няма търсене.
С което наистина ме разочарова, стара Библия, издаване преди 1944 година, но търсене явно нямало. Що за парадокс, за Тарзан има търсене, за Библии няма.
Връщам се увесил нос, а баба ми сигурно е умирала от смях. Разказах и за моя опит да утилизирам Библията в нещо по-така, който се провали. Тя ми предложи да отида при попа в църквата, да я разменя за няколко пакета жито. Одобрих идеята, като дете много обичах варено жито с орехи и пудра захар. И бегом до Църквата, където започнах да се въртя, докато не мина попът. С целия си акъл, мислейки, че той поне ще я оцени на повече, аз започнах отдалеч, че съм я намерил, че нямам какво да я правя, че ако иска, можем да я разменим за няколко пакета жито. Свещеникът немееше, сигурно се е чудил дали не съм някое лудо пионерче с мисия. Учтиво, но и доста хладно отказа и ме отпрати.

Баба ми взе Библията и я прибра, като каза, че тя има връзки и ще я продаде. Не се усъмних, все пак, няколко дни след това имаше цяла купа от любимото ми жито, което беше доказателство за мен, че е успяла.
Минаха много години. Въобще не се сещах, че Библията ми е минавала през ръцете.

Около 1991 имах акустична китара, която исках да продам. Опитите ми да стана китарист бяха напразни, а в нея имаше едни 15-20 лева, които можеха де се оползотворят. На много ми обяви никой не откликваше, докато една привечер лятна до нас дойде един циганин с лека ризка, сандали, къси панталони, брои 30 лева, подрънка и каза, че трябва да съм много горд, защото с тази китара "той ще слави Исуса". Парите бяха вече в джоба ми, което ме успокои. Изпя ни една песен, а след това ме попита дали съм чел Библията.
С чиста съвест отговорих "Преди години опитах, но ми се стори скучна."
Това е, който каквото и да ми казва, все още предпочитам Тарзан. Поздрави за всички приятели, които пък предпочитат Библията пред Тарзан, въпрос на вкус. :)