Вече е 1.45 сутринта, а не ми се спи.
Имах толкова смотан ден, ама толкова смотан, че чак няма да ми повярвате.
И той завърши когато изпих 2 тъмни бири с кола, любимият ми коктейл от месеци насам.
После в къщи пих малко мента с кола, друг фаворит, наречен из народа "търкулка".
Доста освежаващо действа.
И сега седя и не ми се спи никак.
Чудно ми е, като не спя вечерите, защо пак се силя да ставам в 6 часа.
Вероятно защото утре ще имам километричен ден, ама наистина километричен, ще размотвам едни левове из магазини и институции, ще пращам един 8 килограмов колет до магазин На Тъмно, гр. София, абе, пълна със задачи и глупави занимания дейност.
Днес видях в рейса Бероеца. Така го знам още от ранното си детство, като се замисля, той винаги ми се е струвал възрастен. За първи път го видях някога през 80те, когато се мъчеше да си купи вестник от една будка, тъкмо пред новото ми училище.
Децата му викаха "Берое", а той крещеше до полуда. Беше "бероеца", с изкривено лице и налудничави очи.Облечен в анцуг и зелена шапка, леко начупена коса, изкривено от някаква странна мимика лице.
Не чувах много за него през тези години. Някога беше подарил цяло агне на любимия си отбор, когато те спечелиха шампионата /1986/.
Друг път го виждах да се кара на автобусните шофьори от дистанцията на бордюра до Верея, винаги сам и винаги в зелено.
Днес се качи в рейса, застана до мен.
Боже, колко беше остарял.Лицето му беше все още в тази странна гримаса, смесена с пукнатините на преклонната възраст. Гледаше ни странно и леко стреснато, от него се носеше лека смрад.
Зачудих се, как ли живее този човек, станал една от емблемите на Стара Загора?
Защо и как е изпаднал в любов към зелените?
Минаваше контрольорката, той само повдигаше крайчето на зеленото си якенце и го потъркваше, гледайки я в очите. Дали не си внушаваше, че е като служебно лице там, една от живите легенди на град Стара Загора, човекът, превърнал Берое в свой начин на живот.
Загледах се на някъде, след това той изчезна. Дали някога ще го видя отново? А дали и той ме забелязва така и ме мисли?
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
rahenna writes:добър си, батенце, когато не си сантиментален :D
ОтговорИзтриванеА сега го видяхме и ние. Трогателно е това с агнето; незнам защо точно това ми се вижда толкова мило. Но да не изпадам в сантименталност! :cool:
ОтговорИзтриванеА аз си спомням как в зората на демокрацията на селския стадион в с. Мирково местният отбор играеше срещу отбора на Божурище. И един Дон от околийска величина оставяше на тъч-линията по 10 лева и казваше, че са за следващия мирковчанин, който вкара гол. И така 5 пъти... Много пари бяха тогава това за мен. И татко викаше за Берое. Ама май вече не им "верва".
ОтговорИзтриване50 лева са си 50 лева, нема шега...:)Аз никога не съм бил футболен фен, даже напротив, мразя да гледам футбол по тв или да ходя по мачове. Обичам фитнес и бойни изкуства, ама да ги практикувам, другото е ала-бала...:)
ОтговорИзтриване