Ако ти е тъпо, криво и уморено...

добър вариант е да си смениш иглата на грамофона. Малката кутийка с новата игла е правена някъде около 1982, а ти си я купил през 90те и си я пазил грижливо, почти като фетиш, точно за този момент, когато ще откриеш, че старата вече не става. Отлепяш тиксото, което държи кутийката затворена, а въздухът вътре е от времето, когато бях едва на 9 годинки. Вдишваш жадно, с лек труд я напъхваш и плочата вече нормално свири. Слагаш старата игричка в току-що отворената кутийка и я слагаш в някое чекмедже, за да я забравиш и да я намериш някога, когато ти потрябва. Пътьом изхвърляш поне две торби със стари бележки, записки, документи, странни неща, които вече не ти трябват. Диша се по-леко.