"Господина падна"

Една невероятна, но случила се история за счупен стол, видео клип и изпуснати нерви на един дългогодишен преподавател със стаж. Модерна форма на Престъпление и Самонаказание, разиграла се на фона на почти успешната образователна реформа.

Митко Митков бе даскал от старата школа. Обветрен от хиляди образователни ветрове, промени, заповеди, той смело минаваше през тях, вадеше една подвързана с твърди корици тетрадка и от нея смело четеше на учениците за тайните на етиката и философията. Много обичаше есента, защото можеше да си увие дълъг шал и да пие чай след чай в свободните часове на двора на училището и да се оплаква.

И зимата обичаше ,защото седеше вътре, гледаше снега и пак се оплакваше. Сигурно най- много обичаше пролетта, защото сред разцъфналите дръвчета обожаваше да хване някой, я доставчик, я родител на ученик и да му разкаже  за драмата си.  Принуден да работи като учител, той искаше да направи кариера като художник.
И докато четеше на поредното поколение ученици записките си от студентските години, умът му блуждаеше из световните музеи, където излагаха и откупуваха картините му. Сънят свършваше , а той оставаше сам в стаята. Учениците не го обичаха, беше им прекалено скучен и безизразен, както и често той четеше тихо, а те играеха карти, разкарваха се, чоплеха семки и ровеха из телефоните си.
И така, година след година, Митков  бе станал легенда в училищния фолклор и прицел на всякакви подигравки и номера от страна на подрастващите.
Учебната година бе вече започнала,  течеше пореден час, господин Митков четеше от тетрадката и си мислеше , че  ако сега някой откупи поне 1 негова картина за много пари, веднага ще напусне. Замисли се, че евентуално и някоя телевизия ще го отрази, ще  му тръгнат и другите картини за продан, стана му хубаво, отпусна се на стола и....падна. Столът се счупи, учениците избухнаха в бурен смях и дюдюкания, а учителят им се вдигна бързо от земята, грабна металния крак  и се разкрещя срещу тях, махайки с   цялата си възможна сила във въздуха.  Тетрадката му лежеше разпиляна на пода, страниците се пръснаха, а той стъпваше отгоре им и наричаше учениците с  каквото му дойде на ум. В междучасието получи голяма доза съчувствие в учителската, оплака се и на директора, който му обеща съдействие,  за да накажат учениците, успя  и да подреди листовете си. Денят все пак не бе така лош, вероятно щеше и да забрави за инцидента, ако на другия ден не се случи нещо наистина неприятно. Целият двор  бе пълен с ученици, които си разменяха по телефоните клип с неговото падане. Някой бе подложил капан и го бе заснел.  Клипът с име „gospodina padna” вече бе хит в училището, някой го бе качил и в Вбокс-а, където само за няколко часа бе имал хиляди зрители.  Всички се смееха, Митков го прие като хвърлена ръкавица, на която трябва да отговори.  Седна в канцеларията, демонстративно звънна на познат адвокат, сезира шефа на инспектората, звънна и на познат от полицията. Директорът стоеше онемял, защото никога не го бе виждал така ядосан.  Митков тръгна по коридора, влезе в стаята на виновния клас, изгони своята колежка и декларативно заяви, че иска режисьорът на видеото да излезе и да си признае. Сред смълчаните ученици се изниза един. Митков си знаеше, че ще е някой като този – вечно шумящ, нагъл, груб, който го прекъсва, задава провокативни въпроси и  му се хили на отговорите, макар да бяха проверени и сверени с поне няколко енциклопедии от времето на неговото следване.  Ясно му беше, че иска да го унижи, затова го е направил – счупил е стола и го е заснел. Силата бе на неговата страна, затова Митков заповяда на ученика да му покаже клипа. Искаше да изпита удоволствие от това да накаже ученика сам, да му внуши, че е над него, че силата е с него, че лесно може да осъди родителите му, да го смачка, а после да го предаде на полицията, директора, на адвоката, които вече сигурно пътуваха към училището.

Видя се в малкото екранче, как чете и мънка, от време на време разтърсва глава и после пак забожда поглед в тетрадката.  Около него се разхождаха ученици, играеха карти, ядяха закуски. После Митков от видеото излезе до тоалетната, като остави учениците сами. Ето как бяха подменили стола, сети се той. След това видео героят на клипа се върна, седна, избърса ръцете си в панталоните и в косата си, пак отвори тетрадката и започна да мънка. По едно време зарея поглед в прозореца, леко се облегна и падна. Дори и Митков се стресна от продължението, когато на клипа той облещен, озлобен и с метален крак в ръката стоеше пред притихналата класна стая и ги псуваше с думи, които никога не бе посмявал да произнесе даже и в казармата, където бе попаднал в съвсем не-творческата атмосфера на Строителни войски и по-точно една бояджийска бригада, откъдето бе започнала и любовта му към четката. От екранчето го гледаше един озверял, налудничав и рошав човек, който с метален крак за стол заплашваше да убие цял клас  и „ да го излежи”. Последната фраза го стресна особено много.
На клипа се виждаше един див звяр,  който напада деца, които го гледат зяпнали. Какво щяха да кажат всички, ако видеха клипа? Полиция, медии, директор...по-добре да останеше по телефоните на децата, където щеше рано или късно да бъде изтрито.

От притихналата стая той излезе напълно променен. Само преди секунди бе потупал автора на клипа си и му бе пратил своите поздрави за родителите му. Бързо слезе до канцеларията и повторно звънна на всички, за да им се оплаче, че е станал жертва на шега на колеги и клип няма и е много добре, като натърти на последното с  желание да го чуе и чак директора отвъд стената в кабинета си.  И той наистина го чу и е се показа зяпнал на вратата си.

„Няма нищо, господин Директор, няма нищо!”  промълви Митков и се изниза гузен от канцеларията. „Пошегували са се дечицата,  добричките ми, а аз така да им се карам”, „ Гадни столове, не са като едно време”, „ Направих си експеримент,  за да им покажа какво прави човек в състояние на афект, ще им е полезен в бъдеще” и още куп оправдания си повтаряше,  докато пиеше горещия чай и дори не търсеше някой с който да поговори. Очертаваше се дълга и трудна учебна година, а децата ставаха все по-изобретателни и трудни за работа.