Свински Грип

Висока температура, втрисане, главоболие, изпотяване, диария – симптомите на едно заболяване, които влудиха България и поставиха страната в почти военно положение, началото на една масова истерия, която по типично български-неподражаем начин промени по неузнаваем начин реалността в която живеем. И когато огънят приближи до нашия мравуняк, лудостта скочи до неузнаваеми нива, за да даде на Емир Кустурица нов материал на абсурден филм на балканска тематика.Но нека ден по ден да проследим развитието на този пожар, така близо до нашия мравуняк...
Ден 1: Грипът е тук. Вестниците и телевизията са пълни с информация за първият заболял.За момент няма други важни новини, освен тази, че за пореден път страната е поставена пред катастрофално бедствие, от което за пореден път няма как да се измъкнем. Тежките години на всякакви преходи от всичко към всичко са възпитали една желязна прослойка, която не вярва в нищо, дори и в това което вижда или чува пред себе си. Първите обратни коментари бяха от тях - за поредната „еврейска измислица” за да се източат пари от гражданите. Заподозряни бяха евреите, международното положение, Обама, маймуните в Африка и комунистите. Изброените виновници и „зловредните извънземни” са обичайните заговорници за всяка промяна с негативен знак – от поскъпването на хляба до студеното време. Те не повярваха в грипа...А ние, простолюдието, луднахме....
Ден 2: Утрото се оказа по-тъжно от вечерта. Аптеките нямаха запаси от противогрипните препарати. Поредната административна неуредица, която изправи на кътни зъби хората. В съседните страни раздаваха безплатни дози, при нас се говореше за бъдещо евентуално закупуване, ако бъде променен член от закона. Набързо свършиха и маските, с които всеки се закичи. А който нямаше купешка маска, пригаждаше шалове или кърпи. И тъкмо да си помислим, че сме успели да прецакаме епидемията, дойде страшната истина – че то не помагало много, че трябвало нова маска на всеки половин час и хайде, пак разходи. Започна буйно и бурно самолечение с подръчни средства – ракия и чесън.Народната медицина се изчерпи също така бързо, както и официалната.
Ден 3: Обявена е грипна епидемия и бавно започват да се затварят училищата в определени райони.
Бавно и мудно, с много протакване цели области затварят учебните заведения за радост на децата и учителите. Вторите се радват само няколко часа, докато не разбират, че въпросната епидемия им смуче от платената отпуска. Слаби и нестройни протести, които преливат в някакви синдикални спазми, които замират в нищото. И всеки където му е мястото – учениците по всички възможни места, където има събирания на групи от хора, учителите пък подготвят зимнина или се радват на неочакваната ваканция.
Ден 4: Първи смъртни случаи. Поредната доза странно поведение – ние се самолекуваме.Пием чай, ръсим маските си с ракия, аспирин и аналгин, вярваме, че ще се оправим. Иначе, чака ни 2.40 лв такса, обяснения пред доктора, обяснения пред началника защо сме закъснели, отработване, никой няма да те пусне в отпуска, пък ако и да те пусне, губиш, осигуряван си на минимална заплата.
И въобще, по-добре е да стискаме зъби, пък вирусите ще оценят нашето усилие и ще ни подминат.
Ден 5: Една част от България лежи по леглата и трепери. Друга не излиза от дома си, за да не се зарази.
Всичко бавно блокира, болниците се препълват с пациенти, опашките пред личните лекари са километрични. Ученици започват да продават маските, които са получили като помощ от Червения Кръст. Важното е да се изкарат пари. Народните лечители потриват ръце и кашлейки, пробутват рецептите си на желаещите да повярват. Топло време, рай за бацилите. В тази почти военна обстановка едната от големите енергийни компании затвори всичките си пунктове за разплащане заради договор с Български Пощи. В резултат за дни през пощенските клонове минаха хиляди клиенти, кихайки, кашляйки, наредени на сантиметри отстояние един от друг, в наистина километрични опашки.
Какво да правим, здравето си е здраве, но трябва да си ценим и клиентите.
Дискотеките изобилстват от ученици, учителите са изкупили евтините зеленчуци и вече явно скучаят.
Време е за някаква рязка промяна.
Ден 6: Бойко, Станишев и Първанов са новина номер 1. Олеле, боли ме главата, но как да не прочета, че ще съдят и Масларова. С треперещи от температурата пръсти бавно разгръщаме страниците на вестниците, заковаваме с дистанционното на един канал, жадно зяпаме битката да политическите динозаври. Журналистите бързо сменят леко изветрялата тема, за да представят в стил „кеч” конфликта между големите в държавата. Болят ни главите, но ококорваме очи, защото падат имунитети на личности, за които не бяхме и предполагали какво са вършили. И докато населението лежи по леглата започват да се мерят идеологически мускули. Някой хитър стратег знае, че е добър подход да се отвлече вниманието от наболял проблем, като се създаде друг. Някой пък друг се присети за предизборни думи на Емел Етем, че България е готова за епидемията от грип. Хоп и бившата министърка попадна под ударите на жадните за мъст ГЕРБ-ери.
Ден 7: Добре запознати експерти по масови манипулации предсказаха, че наближава краят на грипната епидемия. С първите студени дни учениците ще се върнат по училищата. Който киха и кашля си седи у дома, пие чай и лекарства. Който не е кихал и кашлял вече започва да се съмнява, че е имало епидемия.
Никой не ходи с маска, вече има в изобилие по аптеките, но никой не ги купува. Шофьорите заплашват с бунт заради новите цени на Гражданската Отговорност. Успяха ли да внесат лекарства или не?
Май никой не разбра, пък и вече на никой не му пукаше. Новата масова мания се оказа и новия джакпот от три милиона лева, който трябваше да бъде спечелен. Народът лудна по новата масова истерия „Спечели милионите”, напълни пунктовете, в напразни надежди за да промени начина си на живот. Стари дядовци пишеха числа, зяпайки фолк мацките по календарите по стените. Млади хора гледаха самолетите в небето, насочени към топлите страни и пак мечтаеха. Страната се размечта и грип нямаше.
Ден 8: Днес в рейса много кашляха и беше претъпкано с болни. Кашляха и сухо и влажно, без да си слагат ръката пред устата. Непозната жена заяви информирано, че са прекъснали епидемията, за да има възможност да направят втора, през януари, 2010. Ако сега не са я били прекъснали, нямало да има пари в бюджета за допълнителни възнаграждения. А епидемията сега била в разгара си. На работа се коментираше, че са прекратили епидемията по лично нареждане от Бойко, за да не се попречи на изборите. А мен ме заболя главата и ме изби студена пот.
Ден 9: Не знам какво ще стане, а вие как сте? Аз пия чай и се надявам да не е свински грип, нищо, че официално такъв вече няма.
От заразената зона, специален кореспондент, кихащ и кашлящ, Ивайло Тончев