10 прости факта за движението по пътищата в България

В България от години тече необявена война. Тя е необявена, защото не е ясно кой срещу кого и защо се бие. Не е ясна и каузата, кой е прав и кой е крив. Но пътувайки из шосетата, на всеки километър мрачно ни гледат надгробните камъни на загиналите, некролози и цветя...
Пътували ли сте между Стара и Нова Загора? Няколко десетки километра, обсеяни с лобни места...
Много десетки...Това особено впечатлява чужденците, на които е трудно да се обясни, че има толкова жертви, защото ...Всъщност, защо има толкова много жертви по пътищата? ...
- Тъжен и неприятен факт е, че шофьорските книжки се раздават „ с кроасаните”, както се изрази един таксиметров шофьор. Цари непонятна анархия в обучението на младите шофьори.Често се дават координати на хора, които за 200 – 300 лева ти доставят документите до вратата и дори не се налага да ходиш на изпит. А и самите изпити са празни от съдържание и практическа насоченост, двубой между искащите книжка и бюрократите от ДАИ. Колкото и да си играем на думи, 30 часа кормуване не правят никого шофьор. Листовките са стари и неудачни.

- Мъдри хора казват, че щом си взел книжката, тогава най-важното е да оживееш. Веднъж натиснал газта, скоро си обречен да разбереш, че никой не кара по правилата. А ако ти го правиш, най-вероятно ще загазиш първи. Започваш да виждаш, че хората наоколо спират насред пътя, карат без фарове, никой не спазва ограничението от 50 кмч градско кормуване.
Опиташ ли се да го спазиш, започват да ти свирят от всяка кола, бързат за някъде, натискаш газта, напред и ...нарушаваш първото си правило. А след него е вече лесно.
По някакви странни причини всеки зад кормилото забравя елементарните правила за безопасност. Колите избиват комплексите ти. Извън нея ти си малък и жалък. Вътре в нея ти си господар на 100 коня, които са твои и изпълняват командите ти. И в колкото по-голяма кола си, толкова повече нехаеш за околните. Резултатите не закъсняват. Караш като в компютърна игра и умело се забиваш в някоя стена. А после дълго време съжаляваш...

- Голям процент от колите по пътищата ни са движещи се морги. Българинът няма пари за нови коли, затова пък наши са автомобилните гробища на Обединена Европа. Докарани тук, леко изчеткани и парфюмирани, те веднага намират своя нов стопанин. Всяка кола върви със своята легенда. Явно повечето стопани на колите от Западна Европа са „срамежливи пенсионери, които никога не са излизали от градчето си, нали ги знаеш какви са смотани германците...”.
Мощна кола на преклонна възраст се продава с легендата, че „ дядото починал, а бабата от малкото немско село години държала колата му в гаража и редовно поддържала всичко в памет на съпруга си...но младите продали колата”. „Скромният дядо Ханс бил механик, поддържал колата си като часовник, но не я карал, защото нямал приятели”. „Млади хора, купили я, после скоро и нова си взели и ето ти я, почти нова”...Джамбазите потриват ръце и съчиняват поредната история за да продадат поредната трошка. След 100 метра от автокъщата се оказва, че чудото на немската прилежност и акуратност просто издъхва на пътя, като те оставя в ръцете на сляпата съдба.
Дядо Ханс май не е бил чак такъв добър механик, щом е карал със стар акумулатор Искра. Дори и не се запитваш как кола Опел има български акумулатор, откъде го е взел този дядо механик, пиеш една студена вода и бъркаш в джоба. Няма да ти е за последно.

- Няма по-фалшиво и по-неистинско нещо от „Годишния технически преглед”. От ръка на ръка и от ухо на ухо се предават имената на сервизите, където срещу 30 лева просто ти дават документите. В моя случай аз попаднах случайно на един такъв. След 30 минутно слушане на сръбска музика, която се лееше из цялото помещение, собственикът излезе, взе 5-6 документа и взе бодро да попълва, докато очите ми почиваха на гърдите на помощничката му. И когато възбуден от прилива на кръв към главата ми, съчетана с наивността на младия шофьор, го попитах кога ще качим колата на стенда, той много се смя. Попълни ми документите последни, а после качихме колата и бавно и прозявайки се ми изимитира преглед. Поразгледа ми пак парите и бодро си ги прибра в джобчето, свирукайки. А Лепа Брена сякаш на мен пееше „Ти си мой грех...”


- Много ми се струваше странно, че всеки познава някой, който се е измъкнал от ПТП без никакви последствия за себе си, нищо че е бил виновен. Чувал съм за хора, убили или прегазили човек с превишена скорост, които са се измъкнали без никакъв проблем, благодарение на познати полицаи. Помните ли Стависки? Присъдата му беше като на селски крадец, обрал нечии курник...
Затова и не ми се струват толкова невероятни разказите на хората, че от убийство или инцидент на пътя можеш да се измъкнеш лесно, даже и не излизало скъпо.

- КАТ ? Те са като разпилени непослушни деца, които дебнат хората по пътищата и само чакат да те хванат, за да те глобят. Всеки нов закон за движението по пътищата измества старите разпореждания, което създава само още по-голям хаос и печелят добрите чичковци в униформа, които на едно излизане на пътя правят месечната си официална заплата. Забранили им да носят повече от 10 лева във себе си, като ги проверявали. Колко интересно, ответната реакция било да крият парите по крайпътните камъни и да ги прибират след дежурството. Шофьорите си знаят, даваш, за да не те глобят. Не че глобата е страшна или голяма, не...
Страшното е, че попадаш в голямата бюрократична машина на КАТ, километричните опашки, безкрайните уговорки и върволицата от гишета. Наскоро регистрирах кола. Отне ми два дни, безброй почерпки и нерви. А почти нямаше хора. Редих се на 8 гишета едно след друго, за да ми вземат парите и да ми сложат номера. Признавам, прередих другите, защото бях на работа.
Тежа ми известно време, а после го забравих. Важното е, че се бях оттървал. Само с два дни влачене по опашките и тъпо чакане някой да ти отговори на въпросите.

- Карали ли сте някога по път без дупки? Не знам как се получава това, но асфалтовите пътища на България са винаги в ужасно състояние. Няколко километра в по прехвалената магистрала Тракия в посока морето / след Пловдив/ и скоро ще усетите, че и там настилката не е както трябва. Безброй пияни бригади явно са си играли на заравняване, което не се е получило, защото е победило обедното слънце над уморените глави в шапки от вестник. Пътищата вътре в градовете ли? Дупки, улеи, неравни участъци...всичко това се ремонтира, за да зейне в още по-страшен вид след часове. В няколко от най-централните улици, на които карат хиляди коли всеки ден, по странен начин стърчат капаците на шахтите...20 сантиметра над асфалта. Колите внимателно ги заобикалят, за да не разбият нещо. А наоколо тичат бодро пенсионери, което не може да не ме наведе и до следващият много важен факт за движението.

- Пешеходците са абсолютните стопани на пътя. След като паркиралите коли завладяха тротоарите, те решиха, че пък могат да завземат пътищата. Огромен процент от жертвите стават заради хората, които се движат като ударени по платното и не им пука от нищо. В една есенна вечер се движех сам по платното, когато видях в тъмното една жена да седи по средата на пътя.
Намалих и когато стигнах до нея, видях че просто си говори по телефона. Примигах и с фаровете и бавно започнах да я заобикалям. Тя ми махна и продължи да си говори. След мен идваха още доста коли, а тя продължаваше да си лафи. Пенсионерите бодро крачат, без да гледат. Младите родители си пият кафето, а децата им тичат без надзор. Вярно е, взехме ви тротоарите. Но поне внимавайте, като пресичате...

- Тук до момента не е ставало дума за пари, да ги намесим смело. Шофьорите от всички категории са постоянна дойна крава на държавния резерв. За удоволствието само да има кола, човек се бръква с 400 лева минимум годишно – гражданска, винетка, данъци. Когато на някой отгоре му скимне, ще се наложи да сменим и още един път табелите, като в десния ъгъл има европейско знаменце. Хайде по още 100 лева на табела. Циганите крадат и продават кило мед за няколко лева и са щастливи. Държавата ти продава няколко стотин грама желязо за сто лева и не пропуска да те унижи, отнемайки ти седмица, за да ти го даде в ръцете. Какво ще кажете да подменим още един път книжките, като на всеки му впишем и предната кола, която е карал. Какъв блестящ финт от някой държавник, който намира довод за това и към хазната потичат милиони...
- Карайки курсовете, при едно от поредните кормувания, инструкторът ме предупреди да внимавам и да намаля скоростта. Бяхме на оживен път, където изведнъж пред мен се изпречи СТОП, който седеше сред нищото. Чинно спрях, огледах се, макар че от двете ми страни имаше само огради на фабрики и продължиш, сподирят от дюдюкането на хорските клаксони.Какво се оказа? Преди много години тук минавала ЖП линия, от която сега няма и следа. Но регулярно подменяли знака, защото в картите на маркировачите този знак трябвало да седи. И тук късали почти всеки 2ри курсист, който решавал да не спре, а да премине. Наскоро минах пак от там, знакът си седеше, за да плаши бъдещите шофьори. Градовете изобилстват от подобна неадекватна и нелогична маркировка. Стоп знаците са често изкривени и не става ясно кой път е с предимство и къде трябва да се спре. Маркировката по кръстовищата? Ужас, ама това е като китайска загадка, два автомобила тръгват един срещу друг, трети ги пропуска, за да мине след тях, при което четвърти и пети вече свирят с клаксони, за да минат и те. И представете си, ако изгорят крушките, което се случва ежедневно...

И въпреки, че имаме 2 пъти по-скъп бензин от САЩ, при 10 пъти по-ниски доходи, улиците ни винаги са пълни с коли. Учудващо многообразие от марки, има за всеки по нещо и по нещо за всеки. И всички са участници в безсмислената война, която отнема по 10-20 човека всяко денонощие, колкото един реален военен конфликт. Не знам с кого или защо се бием, но не искам да бъда една от жертвите. Нито един от убийците. Вероятно трябва да се ощипя, вече плещя глупости. И аз не мога без колата си.