Десет прости факта за рекламата в България

Рекламата е това, което те кара да купиш нещо от някого. Според дебелите книги, тя идва от латински reclamo - букв. "викам" и ad-vert-o - "въртя, насочвам към". Тя е убеждаваща маркетингова комуникация, чрез която се представят нелично стоки, услуги, идеи, която е заплащана от установен рекламодател и е разполагана в различни медии. ...
Внезапно спрял влакът на комунизма. Изтърчали от него Брежнев, Живков, всичките кадри на разните правителства, затюхкали се, какво да правят. Влакът не върви, не могат да намерят повредата. По едно време спрял Рейгън с една луксозна кола и от дума на дума, хайде да помогне.
Гледал, гледал по мотора, а после по другите части и ухилено съобщил на събралите се водачи.
-„ Другари, от години сте карали по инерция, имате конструктивен дефект, цялата енергия от мотора е отивала към свирката”.
Нека да проследим как се движи нашият рекламен влак, как се надува българското рекламно пискало и каква е ползата от неговата мелодия.


Рекламата в България е предназначена за хора, пристрастени към мобилните оператори.
По незнайни причини, хората тук са зависими от мобилната телефония. Преди години лудите във всеки град се познаваха по това, че влачеха слушалките на старите си телефони и говореха по тях насред улицата. С падането на цените на услугите и на апаратите, това стана масов спорт. Да оставим настрана чисто практичната нужда от връзка. Телефоните са нещо много повече, те са билет за допускане или да изгонване от определени места. По телефона те посрещат, по телефона те изпращат. Рекламата те притиска да имаш по-нов и по-нов модел, защото на тези с новите модели им обръщат внимание всички. А по-старите са uncool, те задължително трябва да се подменят. Дали наистина не живеем в страна, в която хората имат по 4 ръце и по 4 уши, за всеки оператор по едно ?

Рекламата в България е като преглед на новините, като ни спестява четенето или слушането им.
Замисляли ли сте се, че колкото по-зле става тук, толкова по-шарени и грандомански стават рекламите. В страна, в която болшинството от хората едва кретат и преживяват с 250 лева на месец, рекламите налагат стереотип на живот, който би притеснил финансово и петролен милионер. Много е ясно, че не можеш да си купиш всичко. Но как да превъзмогнеш драмата, че не можеш да си купиш нищо? Много просто, вероятно като помечтаеш за него.
В това време, няма нищо по- интересно от това да проследиш как ще се отрази онази трагедия във влака на рекламите, как рекламните гурута ще превъплатят тази абсурдна ситуация в нови реклами за шоколад и телефони, още по-лъскави и свежи. Което ни подсказва и един от следващите факти.

Часовият пояс на рекламната машина в България мирише на кръв.
Не, не се стряскайте, не подскачайте. Стара, стара медийна тайна е, че хората в България вече не вярват на хубавите новини. Хората от гилдията го знаят и успешно пласират черната хроника като най-добрия тайминг за българската реклама. Вероятно има малко страни, в които ритуалното отрязване на уши на наркопласьор става водеща новина. А може би навсякъде вече е така. От време на време ми домилява за новините, в които огромни комбайни пореха полетата и чичковци бодро рапортуваха, че реколтата е прибрана.
Хората са пасивни. Доброто не им пасва на ежедневието. Затова пък как добре контрастира някоя кървава новина с реклама на дъвки. Или как пред поредното показно убийство се изреждат всичките реклами за деня. Дали от големите корпорации не плащат на наемните убийци, за да има какво да кара кожата на хората да настръхва точнонавреме за рекламните послания ?

Рекламата е билет към един по-добър свят. След като очевадно този тук не струва и пукната пара.
Не мога да забравя една моя колежка от следването. Възможно най-земният, смачкан до земята човек. Живееше на квартира без баня, ходеше на обществена баня, хранеше се на стол задължително и вечер помагаше в местната евангелска църква. Но като тайното си парче шоколад за деня тя пазеше именно рекламите по телевизията. Всеки ден ни преразказваше новите реклами, като си избираше поредната героиня от тях, в която си мечтаеше да се превъплати. А след това мачкаше вестник, пред очите ни, без да се срамува, по стар селски тертип, за да го употреби в тоалетната на университета. Никой от нас не обича острите ръбове. Милиони хорица копнеят за мекия свят на рекламата, шарен и усмихнат. Още една история. Някога баба ми /лека й пръст/ бе магазинерка в един голям магазин, на щанда за парфюми. През 60те години, по някаква странна логика на плановата ни икономика, в така наречения „Магазин на слепите”, получили малка пратка парфюми от чужбина. На кутията имало рекламен плакат на жена, която лежи на пясъка и се пече на слънцето. Разпродали парфюма набързо за наши хора, но останали рекламните плакати, които магазинерките си разделили и рамкирали, като картини. С тази картина на стената израстнах и аз, като често се чудех коя е жената и коя е причината тя да е на плажа. Преди година две се загледах и видях, че картината от моето детство, за която бях така мечтал, бе просто реклама на продукт, отдавна изветрял от историята на козметиката. Дори и справка в google не даде информация за търговската марка. А като дете бях изкарвал цели следобеди, гледайки жената и морето....

Сексът продава целия ни тъжен бит
Като няма хляб и пасти, остава ни секса. Май така се получи, че болшинството от рекламите в България разчитат на голи женски тела, за да продават най-възможно несексапилните неща, като маркучи и съоръжения за капково напояване. Голите жени са особено популярни за рекламните годишни календари на фирмите, от които на всяка страница ни гледа по една разгонена мръсница. С влажен поглед ни зяпа и намига : „ Нямаш парички нещо ли, палавнико ? Не си си купил от нас нищо, а как безсрамно ме зяпаш...”. Ръцете сами напипват и раздиплят парите от джоба, определени за нещо друго. Но по-важно е да не се излагаме пред голите жени, пък били и те чужди. Да, те са предимно чужди модели, които тук намират втори живот в рекламата на продукти, за които никога не са и чували. В родния ми град от години Памела рекламира хамбургери, сгънала два между гърдите си. Дали получава отчисления ?


Рекламите ни обичат малките „троянски коне”. Децата ни.
Вероятно би прозвучало доста мръснишки, но където дори и греховните тела на порнозвездите се провалят, протегнатата детска ръчица уверено бърка в джоба на мама и тате.
Малките, наивни гласчета пеят нестройно песничката за кремчето от кисело мляко, при което на родителите им се свива стомаха. Щастливите деца са довод, който разбива и най-сигурните аргументи. Децата не трябва да се мъчат, както се мъчат родителите. Хайде на новите продукти. Две на цената на три, три на цената на две, колко е трудно понякога да усетиш тънката разлика.

Рекламата в България е навсякъде
Иде ми да се скрия от нея в асансьора. Където, разбира се, чета „при нужда от асансьорен техник...телефон...”, написан неграмотно до изтърбушеното копче, с което би трябвало да известяваш за проблеми или просто ... че си заседнал. Брошурите могат да се намерят на всеки под, с тях практично можеш да си го застелеш, ако случайно заседнеш между етажите. Може дори и да ги попрочетеш. Рекламата е позитивна, тя вярва, че ти ще се измъкнеш от тази ситуация. Остава само да звъннеш на техника и да го повикаш. Чувал съм, че работят само ако им обещаеш, че имаш пари в брой и им ги покажеш през процепа. И после да не казваш, че рекламата не е ефективна.

Тук всеки разбира принципите на рекламата и сам твори такава.
Хич не се чудете, защото услугите на рекламните гурута не са по джоба на всеки. Затова и изобилстват недомислените реклами, пълни с груби правописни грешки и абсурдни послания.
Отваря се ново барче, собственикът цял ден маже, ремонтира, подкупва инспекторите от ХЕИ и приема стоката. Вечерта се сяда на питие, приятно ухае на боя и препарат за почистване на тоалетна.
Важното е да се измисли нещо закачливо. На помощ се викат приятели. Собственикът Драго търси идейната поанта на заведението си, което има три маси и разчита на телевизия Планета, за да привлече мирно пиещите по околните скамейки квартални алкохолици. Скоро идва идеята. Драго става Драгия, за да се римува с основния продукт, който ще се продава. Само как звучи „При Драгия, дето се лее ракия”. Добавя се „бай” и „ блага”, за да прозвучи по-атрактивно, в ноща се раздава плесник, с който младежта се разбужда, за да го отпечата на принтера и ето, готова е новата табела. Това не се е случвало, поне в този описан от мен бренд. Ако желаете, заповядайте, той е ваш. Стига да сте бай и Драгия.


Известните хора продават. Ох, какво ли не продават ...
Азис - енергийна напитка и средство за отслабване. Ники Кънчев - електроуреди. Поп-фолк дивата Ивана - вино, Гергана – мултинационални вафли. Поп-фолк певица и Павел Попандов си разменяха мигачи, като целта му беше, като на всеки стар майстор, да пие мастика, а нейната - да не закъснее за другия ангажимент. Драго Драганов пи кафе, с което уж се отслабвало. Певицата Мария стана даде мощен бюст под наем на Ариана, да го ползва като отварячка.
Спрете за малко, бе хора. Или поне ми продайте 100 грама вяра, независимо каква.
Очаквам Устата да стане рекламно лице на клиника за орална хигиена, а Милко Калайджиев за средство за боядисване на мустаци. Понякога ми се иска и да се засмея тъжно, след като се сетя чие рекламно лице бе Максим Стависки.

Съществува алтернативна система за разпространение на рекламата – говорим за нея
Колко и да е неочаквано, хората в България понякога забравят имената на децата си, но не и глупавите рекламни послания. Те ги повтарят, потретват, дискутират всеки ден. Те приемат рекламата като приказка, която трябва трайно да се запамети. Умилени от говорещата рибка, чешещата се маймунка, която яде шоколад, зрителите обичат да повтарят всяко движение. А децата им като под индиго заучават всичко, защото от тях ще растат бъдещите потребители. По кафенета и по всички тези места, където все пак трябва нещо да се каже, често се чуват дискусии за едикойси продукт, рекламиран от едикойси.
Абе, някой помни ли, че имаше и въпрос „Всъщност, как си, добре ли си?”
-„Редовната употреба на ХХХХХ може трайно да подобри настроението ти”, - сигурно ще е отговора.

Питали Радио Ереван кой копае Волго-Донския канал.
Радиото отговорило, че от едната страна са тези, които разказват политически вицове, а от другата - тези, които ги слушат. За разлика от вицовете, рекламата е демократичен формат. От продуктите и се възползват и рекламодателите и рекламоприемателите. Предлагам ви да се сбием за едно блокче шоколад, което е от истинско планинско мляко, направено от механична крава.
Късно е. Вече е мое.