неделя, 4 ноември 2007 г.

Ден 1

От днес Ваня... ...
живее у дома. Колко ми е странно, за пореден път да опитам да почна нещо и да имам усещането, че ще се получи. Подреди ми дрехите в шкафа, размести всичко, усеща се, че има жена наоколо.
А утре ще се наложи да стана рано и да я оставя сама, а вечерта ще се върна и ще има някой в къщи.
Странно усещане, да бързаш, защото някой те чака у дома. Да ми е честито и да не тракам много, че тя май заспа зад гърба ми. Гмуркам се и аз в леглото.

5 коментара:

  1. Да ви е честито и на двамата и умната,този вид съвместно съжителствуване изисква доста жертви и от двете страни....но май си заслужава......

    ОтговорИзтриване
  2. мноооого странно усещане е. това да бързаш заради някой. като потеглих от сз онази вечер не улучих входа за магистралата и някакси се озовах в чирпан. после на магистралата ужасно ми се спеше, обаче бързах. бързах, защото някой ме чакаше.:)

    ОтговорИзтриване
  3. Интересно,че започнахме и втората седмица.Днес започна работата и, трудно и е, но няма как.Ще получава добра заплата, за което си струва да стискаш зъби.А аз май все повече се ориентирам към напускане на училището. Вероятно дори и норматив няма да имам за тази година. What the fuck...

    ОтговорИзтриване
  4. Странно, как само минава времето.Минало е почти месец, а аз едва съм го усетил.Времето е хубаво, аз карам много колата, разбивам се от работа, понякога даже и има и за какво.Но вечер съм зверски уморен и да искам да пиша, няма кога.Но скоро идва коледа и нова година. Колко тъпо, че ги очаквам...Аз, човекът, който редовно бърка Коледа с Великден.

    ОтговорИзтриване
  5. baba Vera writes:стегни се Тончев :-)

    ОтговорИзтриване