Откакто съм в новия апартамент, едно и също нещо се случва в летните вечери.
Съседът от първия вход, на около 50, прошарена коса. Към 15 часа вече пие, под сянката на орехите. Към 20 слиза на площадката и сяда пред входа си. Докато има хора, седи спокойно и мълчи. А с падането на ноща започва да крещи. Нещо неразбираемо и негово.
Докато не излезе дъщеря му, за да го прибере.
Синът му починал преди години, катастрофа. Жена му от рак.
Дъщеря му се "провалила", така твърди съседката ми.
Не обича да говори с никого.
Току що спря да крещи. Навън крякат жаби, време е за работа.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Много тъжно... А тъй като каза че обичаш фантастика, ще ти припомня още един разказ - на Айзък Азимов. Казва се "Падането на нощта." Разказва се за една планета, досущ като Земята, която обаче се движи в сложна орбита около няколко слънца. В следствие на което жителите й не познават нощта. Те си мислят, че там винаги е ден, докато не се оказва, че веднъж на много хиляди години, поради астрономични причини, пада нощ. И макар жителите на планетата от време на време са влизали в пещери и познават тъмнината, нищо от това, което си представят не може да се сравни с изживяването на тази единствена нощ. Когато тя пада, от цялата земя се надига вой на ужас, самота, страх, страхопочитание и настъпва масова лудост. Така, веднъж на хиляди години, цялото зряло население на земята бива заличено, физически, в масови ритуални самоубийства или психически и остават само пияните и лудите и пеленачeтата и всички онези, които вече или още нямат причина да се боят от нищо и целият цикъл на развитие започва отначало. Ние никога няма да видим нощта така, както ако се случваше веднъж в живота. А може би твоят съсед я вижда...
ОтговорИзтриванеМного любим мой разказ!!Да, понякога е хубаво да свързваш ноща с понятието "4-5 часа повече, за да си свърша работата навреме".При мен е така.При него май не е...
ОтговорИзтриване