На фона на Лили Иванова и оперни арии, народът се тълпи за подпис върху книга. Поне 60% от тълпата е сигурна, че подписващият автор не е написал и страница от въпросния труд, но пак е интересно. На Пингвините две майки търкат билетчета, а напук на всичко, по улицата се изряза един моторист. Цари безвремие с огромен летен потенциал. Вероятно винаги може да бъде "малко след 18.30". Майките станаха и хвърлиха билетите в кофата. Животът е кутия с шоколадчета, никога не знаеш какво ще ти се падне.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
понеделник, 22 юли 2019 г.
петък, 19 юли 2019 г.
Един специален петък...
Върнах се у дома. Хванах последните минути от предаването на Ути. Напълни една наденица с кайма, а около него се скупчиха жителите на едно градче. Той опушва и пече на слаб огън, а те милите - мляскат и гледат жално. Не разбрах дали въобще са яли. После от новините разбрах, че си купихме самолети. Че за какво? Да, наденицата може да ни вземат, нека имаме друго самочувствие. Пък Горанов каза, че са ни взели данните. Но проблем НЯМА. Как да има, няма! Животът в България е сочен, специален и проблеми просто няма.
сряда, 17 юли 2019 г.
Днес видях как НАП...
Днес видях как НАП се появиха в едно магазинче и животът сякаш спря. Не се усмихват, скубят коси, нервни. Възможно ли е само от една пропусната касова? Не ги виня, работата си е работа.
събота, 13 юли 2019 г.
За инцидента с израелските туристи
Много хора коментират инцидента с израелските туристи. В духа на обичайните заподозрени, те са едни от трудните групи навсякъде, премиум клас като изисквания и агресивно изискващи правата по уговорка, че и отгоре. Просяците не случайно пеят "Хава Нагила" покрай казината. Бакшишите си струват. Да скачаш в жалки опити да сриташ такъв турист е скок в океана с еднотонно блокче бетон на шията. Гледах коментарите му, този човек няма качествата на управител. Гледах и написаното от него в Трипадвайзър, отново самоубийство. Ако това е лицето на бизнеса на Слънчев Бряг, къде ли е онова, което е обратната страна? Не вярвам да е много далеч.
събота, 26 август 2017 г.
Приликата между биткоин/криптовалутите и гоблените
Понеже често се говори със страхопочитание за биткоините, реших да направя един прост паралел между тях и гоблените. Ако не намирате връзката, приемете го с чувство за хумор. Ако сте инвестирали много в тях, поставете си ги на стените и си ги гледайте. За гоблените май говоря :)
- Знае се, че са страшно скъпи, колко точно скъпи, неясно е точно, но са скъпи.
- Влага се много труд, защото знаеш, че много скъпо ще го продадеш.
- И за двете научаваш от приятел.
- И с двете можеш да се хвалиш, а всички ще се впечатлят. Не, че ще ви разберат, но...
- Никога няма да ги продадете, защото са "страшно скъпи и всеки момент си вдигат цената".
- Знаете, че някой ги купува и дава луди пари, но не знаете точно кой е, но вярвате, ще ви намери някога.
- Ако има земетресение, тях ще спасите с приоритет.
- Не познавате много хора, които са ги продали своевременно, но ги гледате с леко съжаление и насмешка. Не ги питате за цената, за да не се разочаровате.
- Често ги забравяте, че въобще ги притежавате.
Просто 9 общи неща между гоблените и криптовалутата. Ако намерите още, обаждайте се. Ако не откриете нито едно, и това е късмет.
- Знае се, че са страшно скъпи, колко точно скъпи, неясно е точно, но са скъпи.
- Влага се много труд, защото знаеш, че много скъпо ще го продадеш.
- И за двете научаваш от приятел.
- И с двете можеш да се хвалиш, а всички ще се впечатлят. Не, че ще ви разберат, но...
- Никога няма да ги продадете, защото са "страшно скъпи и всеки момент си вдигат цената".
- Знаете, че някой ги купува и дава луди пари, но не знаете точно кой е, но вярвате, ще ви намери някога.
- Ако има земетресение, тях ще спасите с приоритет.
- Не познавате много хора, които са ги продали своевременно, но ги гледате с леко съжаление и насмешка. Не ги питате за цената, за да не се разочаровате.
- Често ги забравяте, че въобще ги притежавате.
Просто 9 общи неща между гоблените и криптовалутата. Ако намерите още, обаждайте се. Ако не откриете нито едно, и това е късмет.
сряда, 23 август 2017 г.
Нощни разходки из град Стара Загора
Обикаляме с детето из градинката, познати хора, усещам се жив. Много странно усещане, леко приповдигнато.
Имах познато семейство /преди 20 години/, които живееха на центъра. И двамата пиеха, при това малко над нормата за нормалност, но имаха много добро поведение, докато имах поглед върху тях. Млади хора, интелигентни, които вечер си наливаха по едно и не излизаха никога. Често им идваха гости, а какво да правят /и аз съм ходил/, стоим и гледаме видео. По няколко часа вечер, пред екрана се въртят всякакви филми, после обсъждаме, допиваме по нещичко, те са вече пияни, оставаме ги да се оправят и след няколко дни пак се обаждаха да ги посетим.
В един момент спряха, сякаш се затвориха изведнъж за всички. После изчезнаха, апартаментът много време стоя затворен и с черни стъкла.
Бях на 23-24 и приемах поведението на тази двойка за почти нормално.Затваряш се в хола си, пиеш, гледаш, дори и завесите са пуснати. После работят нещо през деня, за да се напият пак вечерта, кога с приятели, кога сами. Но задължително с екрана на телевизора включен.
Не ми се гледа телевизия, разхожда ми се из града, безкрайно ми е интересно, екзотично усещане за шарена плеяда от герои, всеки с ролята си, които се въртят по улиците. И много познати лица, малката все ме пита "Откъде ги познаваш?". Често не се сещам, но си кимаме и продъжаваме.
Нещо съм на социална вълна, приятели. Да го знаете.
петък, 28 юли 2017 г.
Гаранционно обслужване на бойлер Теси Билайт - ходене по мъките и отвъд тях
31 юли, 2017 година, 19.26:
След много силна обратна реакция в социалните мрежи и над 2000 прочитания на този пост в моя блог, ТЕСИ се свързаха с мен. За първи път от няколко седмици не ги търся аз, а те инициират контакт. След няколко разговора ми бе предложено да получа обратно парите си, ако не съм доволен от бойлера. Поговорихме си доста, което ми хареса. С честни думи.
В крайна сметка, моето решение бе да запазя бойлера, защото представителят на марката ми гарантира, че в срока на гаранцията /5 години/, те застават зад добрата и безопасна работа на уреда. Би било страхотно, ако поработят малко върху качеството на гаранционните си сервизи, които не навсякъде са /явно/ на достатъчно добро ниво. Ценя честността. Надявам се да успеят да сътворят нещо добро и в тази посока.
Както вече научихме по собствения си опит - TESY - IT'S IMPRESSIVE.
Преди да ми се наложи да купя бойлер за новия ми апартамент, Теси бяха една от марките, на които ми се струваше много удачно да се доверя. Тях ми препоръчаха и майсторите, които правиха всичко по ВиК елементите. По тази причина станах горд собственик на бойлер Теси Билайт, който се представи чудно на теста, след което бе спрян за няколко седмици, докато се нанесем.
Дойде добрият ден, когато трябваше да започнем да живеем там. Няколко часа мъкнене на багаж в жегата, но ни чака топъл душ в новата баня, така си мислехме. Настана момента да пуснем и бойлера. Съвсем неочаквано, вместо тихия уред от теста, Теси Билайт започна да хърка. Като на умряло, което ни изпоти и мен и съпругата ми.
Събота е, по никое време се е повредил. Бърза справка в нета и мнения на потребители - така стържело от котления камък. Какъв камък, като няма и 10 часа употреба???
Претръпваме, имаме 2 дни до понеделник, няма как да останем без топла вода.
Хъркането буквално ни стряска. Спалнята ни е точно до помещението с бойлера, спим на затворена врата и пак се чува. Не сме от най-леко спящите и пак е неприятно, особено ако не знаеш дали няма да стане по-лошо в някой момент.
Идва понеделникът и звъня на тукашния сервиз на Теси - за консултация.
Нещо нещата не са както трябва, веднага го усещам, което описвам и в първото си писмо към централата на компанията.
Писмо 1, 21 юли:
Здравейте!
От близо седмица съм собственик и ползвам ваш бойлер Теси Билайт.
Бойлерът бе монтиран преди около месец, загря вода и напълно нормално си работеше. Спряхме го, защото апартаментът бе празен. Миналата събота се настанихме най-накрая в новото ни жилище, пуснахме бойлера и...силен шум, свистене и тракане.
В първия работен ден /понеделник/ позвъних на обявените в брошурата гаранционни сервизи.
На първия Сириус Сервиз ми казаха, че "не се занимават с обслужване на Теси"???!!
Препоръчаха ми да позвъня на Добрев Клима.
Вдигна ми жена, която с голям интерес изслуша обясненията ми и ми заяви "Ами, те шумят. Моят у дома също шуми силно. Какво искате, нали работи..."
Помолих я за специалист да дойде, защото аз не искам шумен бойлер, нищо, че работи.
С вече лека досада, жената ми заяви, че щом работи, ще чакам - евентуално сряда или четвъртък - да ми се обади специалистът и да дойде.
Взех си отпуска в сряда, за да бъда у дома и да мога да съдействам. Дадох и адреса си. До момента /петък, 12.38/, аз обаждане от този специалист нямам.
Какво ще ми препоръчате да направя:
- да се опитам пак да напомня за себе си на Добрев Клима? малко унизително, но сигурно са забравили за мен
- да приема, че бойлерите Теси са шумни и трябва да се примиря, че вероятно има проблем технически, който може да бъде опасен за мен и семейството ми, но "нали работи", както ме успокоява служителката
- да не приема нито едно от предните 2 за нормално развитие на нещата и да потърся правата си през КЗП
Ще помоля за адекватно разрешение и предложение как мога да бъда компенсиран за неудобствата от лошото ви сервизно обслужване.
Ивайло Тончев, Стара Загора
08хх ххх ххх
Мдам, но вместо очакваните фанфари и бърза реакция...Минути след това ми позвъни вялата жена, която отрече да е твърдяла, че щом работи няма проблем. Уговорихме се за нова дата, 24 юли. Да, бойлерчето си работи, но хърка и ни притеснява.
Последва второ писмо към компанията, 25 юли, 2017
Здравейте!
Както предполагам знаете от колегите ви в Стара Загора, ние продължаваме да се чудим за причината за шума.
Гаранционният ви специалист ме посети вчера /доста бърза реакция след писмото ми, жената бе леко гузна, но твърдо настоя, че тя не е казала нищо за "сряда или четвъртък", да приемем, че "сигурно съм се объркал"/.
Да, бойлерът шуми при нагряване, като това се оказа, че е типично за всички бойлери Теси.
Взе гаранционната карта, за да говори за евентуалните възможности за компенсация, доколкото разбрах. И сега чакам отговор...от тях и от вас, респективно.
Ще се надявам да решите казуса в една добра посока, така, че да не остана огорчен от марката Теси.
Бойлерът ми е не е от най-евтините, би трябвало да получа и адекватно отношение.
Благодаря предварително, Ивайло Тончев
Пропускам да уточня, че специалистът няма фенерче, не вижда номера на бойлера, симпатичен възрастен господин, с едно сандъче с инструменти, който замерва всичко, също твърди, че така си шумят, абе, няма проблем, но ми прибира и гаранционната карта...
Неочаквано, на 26 юли идва писмо от Теси.
След много силна обратна реакция в социалните мрежи и над 2000 прочитания на този пост в моя блог, ТЕСИ се свързаха с мен. За първи път от няколко седмици не ги търся аз, а те инициират контакт. След няколко разговора ми бе предложено да получа обратно парите си, ако не съм доволен от бойлера. Поговорихме си доста, което ми хареса. С честни думи.
В крайна сметка, моето решение бе да запазя бойлера, защото представителят на марката ми гарантира, че в срока на гаранцията /5 години/, те застават зад добрата и безопасна работа на уреда. Би било страхотно, ако поработят малко върху качеството на гаранционните си сервизи, които не навсякъде са /явно/ на достатъчно добро ниво. Ценя честността. Надявам се да успеят да сътворят нещо добро и в тази посока.
Както вече научихме по собствения си опит - TESY - IT'S IMPRESSIVE.
Преди да ми се наложи да купя бойлер за новия ми апартамент, Теси бяха една от марките, на които ми се струваше много удачно да се доверя. Тях ми препоръчаха и майсторите, които правиха всичко по ВиК елементите. По тази причина станах горд собственик на бойлер Теси Билайт, който се представи чудно на теста, след което бе спрян за няколко седмици, докато се нанесем.
Дойде добрият ден, когато трябваше да започнем да живеем там. Няколко часа мъкнене на багаж в жегата, но ни чака топъл душ в новата баня, така си мислехме. Настана момента да пуснем и бойлера. Съвсем неочаквано, вместо тихия уред от теста, Теси Билайт започна да хърка. Като на умряло, което ни изпоти и мен и съпругата ми.
Събота е, по никое време се е повредил. Бърза справка в нета и мнения на потребители - така стържело от котления камък. Какъв камък, като няма и 10 часа употреба???
Претръпваме, имаме 2 дни до понеделник, няма как да останем без топла вода.
Хъркането буквално ни стряска. Спалнята ни е точно до помещението с бойлера, спим на затворена врата и пак се чува. Не сме от най-леко спящите и пак е неприятно, особено ако не знаеш дали няма да стане по-лошо в някой момент.
Идва понеделникът и звъня на тукашния сервиз на Теси - за консултация.
Нещо нещата не са както трябва, веднага го усещам, което описвам и в първото си писмо към централата на компанията.
Писмо 1, 21 юли:
Здравейте!
От близо седмица съм собственик и ползвам ваш бойлер Теси Билайт.
Бойлерът бе монтиран преди около месец, загря вода и напълно нормално си работеше. Спряхме го, защото апартаментът бе празен. Миналата събота се настанихме най-накрая в новото ни жилище, пуснахме бойлера и...силен шум, свистене и тракане.
В първия работен ден /понеделник/ позвъних на обявените в брошурата гаранционни сервизи.
На първия Сириус Сервиз ми казаха, че "не се занимават с обслужване на Теси"???!!
Препоръчаха ми да позвъня на Добрев Клима.
Вдигна ми жена, която с голям интерес изслуша обясненията ми и ми заяви "Ами, те шумят. Моят у дома също шуми силно. Какво искате, нали работи..."
Помолих я за специалист да дойде, защото аз не искам шумен бойлер, нищо, че работи.
С вече лека досада, жената ми заяви, че щом работи, ще чакам - евентуално сряда или четвъртък - да ми се обади специалистът и да дойде.
Взех си отпуска в сряда, за да бъда у дома и да мога да съдействам. Дадох и адреса си. До момента /петък, 12.38/, аз обаждане от този специалист нямам.
Какво ще ми препоръчате да направя:
- да се опитам пак да напомня за себе си на Добрев Клима? малко унизително, но сигурно са забравили за мен
- да приема, че бойлерите Теси са шумни и трябва да се примиря, че вероятно има проблем технически, който може да бъде опасен за мен и семейството ми, но "нали работи", както ме успокоява служителката
- да не приема нито едно от предните 2 за нормално развитие на нещата и да потърся правата си през КЗП
Ще помоля за адекватно разрешение и предложение как мога да бъда компенсиран за неудобствата от лошото ви сервизно обслужване.
Ивайло Тончев, Стара Загора
08хх ххх ххх
Мдам, но вместо очакваните фанфари и бърза реакция...Минути след това ми позвъни вялата жена, която отрече да е твърдяла, че щом работи няма проблем. Уговорихме се за нова дата, 24 юли. Да, бойлерчето си работи, но хърка и ни притеснява.
Последва второ писмо към компанията, 25 юли, 2017
Здравейте!
Както предполагам знаете от колегите ви в Стара Загора, ние продължаваме да се чудим за причината за шума.
Гаранционният ви специалист ме посети вчера /доста бърза реакция след писмото ми, жената бе леко гузна, но твърдо настоя, че тя не е казала нищо за "сряда или четвъртък", да приемем, че "сигурно съм се объркал"/.
Да, бойлерът шуми при нагряване, като това се оказа, че е типично за всички бойлери Теси.
Взе гаранционната карта, за да говори за евентуалните възможности за компенсация, доколкото разбрах. И сега чакам отговор...от тях и от вас, респективно.
Ще се надявам да решите казуса в една добра посока, така, че да не остана огорчен от марката Теси.
Бойлерът ми е не е от най-евтините, би трябвало да получа и адекватно отношение.
Благодаря предварително, Ивайло Тончев
Пропускам да уточня, че специалистът няма фенерче, не вижда номера на бойлера, симпатичен възрастен господин, с едно сандъче с инструменти, който замерва всичко, също твърди, че така си шумят, абе, няма проблем, но ми прибира и гаранционната карта...
Неочаквано, на 26 юли идва писмо от Теси.
Здравейте, г-н Тончев,
Благодарим Ви, че сте избрали електрически бойлер TESY за своето домакинство.
Поднасяме нашите извинения за неудобствата, които сте срещнали при записването на посещение от оторизирания ни сервиз до Вашия дом, както и с употребата на новозакупения от Вас уред.
Шумът, който описвате, може да възникне при всеки водонагревателен уред и е част от неговата нормална работа. Причините за появата на звуци по време на нагряване са няколко: драстичното повишаване на температурата на постъпващата във водосъдържателя вода, когато тя влезе в контакт с нагорещения нагревателен елемент; химичния състав на водата в региона, където уредът се използва; отлаганията на котлен камък върху повърхността на нагревателя в районите с висока твърдост на водата; ниското налягане във водопроводната система на жилището (под 2 бара), както и др. Същото е описано и в инструкцията за употреба, която сте получили при покупката на Вашия уред. Прилагаме извадката от нея, съдържаща описаната информация в секция III. ВАЖНИ ПРАВИЛА:
Цялата инструкция може да откриете и на нашия уебсайт:
Разбира се, за да сме сигурни, че става въпрос за нормално функциониращ уред, а не за появила се неизправност, ние веднага реагирахме на сигнала, който получихме от Вас, и изпратихме нашите оторизирани сервизи да проверят. След посещението те се свързаха с нас, за да ни запознаят подробно с тяхната констатация относно състоянието на Вашия бойлер. Получихме тяхното уверение, че изделието функционира абсолютно нормално и не са констатирани отклонения от фабричното му състояние. Наблюдаваният шум по време на загряване не е повод за притеснение. Той е индикация единствено за нормалния процес на загряване на водата във водосъдържателя.
С пожелания за хубав и успешен ден.
Поздрави,
Моят отговор отива почти веднага:
Здравейте, г-н Миланов!
Със сигурност, благодаря за прекрасния отговор, който ми потвърди тезата, че чисто новите бойлери Теси шумят.
Учудващо е, защото няма и седмица от употребата на вашето изделие, а през ума ми преминаха толкова много неща, мисли и събития. Със сигурност, работата на компанията ви ми помогна да открия доста неща, част от които не ми трябваха, но се наложи да ги приема.
Разбирам мнението и на вашия специалист, който също ми потвърди горната теза.
Ще се радвам да ми бъде върната гаранционната карта, защото /все пак/ тя ми е официален документ, който ще ми послужи и в бъдеще /вероятно/. Може да се наложи и документи да подавам в КЗП.
Смятам да използвам нашата кореспонденция за отправна точка за статия в някой блог на тема "гаранционно обслужване на нов бойлер Теси", нямате нищо против, нали? Бих желал да получа мнение и от други потребители на Теси, както и да предупредя евентуалните желаещи да получат "тих бойлер", че това не е сред характеристиките на вашата марка.
В крайна сметка, както бе уточнила служителката в сервиза, "нали работи, какво толкова".
Пожелавам ви приятна вечер, а аз ще склоня глава до възглавницата и /понеже е лято и спим на отворени врати/, ще си представя, че шумът от бойлера ви е като разбиващи се морски вълни. Да, морето е бурно, но, какво ми е виновен късметът, че попаднах на шумящото Теси.
Можеше и да бъде тихичко, ама късмет...
Поздрави, Ивайло Тончев
Със сигурност, благодаря за прекрасния отговор, който ми потвърди тезата, че чисто новите бойлери Теси шумят.
Учудващо е, защото няма и седмица от употребата на вашето изделие, а през ума ми преминаха толкова много неща, мисли и събития. Със сигурност, работата на компанията ви ми помогна да открия доста неща, част от които не ми трябваха, но се наложи да ги приема.
Разбирам мнението и на вашия специалист, който също ми потвърди горната теза.
Ще се радвам да ми бъде върната гаранционната карта, защото /все пак/ тя ми е официален документ, който ще ми послужи и в бъдеще /вероятно/. Може да се наложи и документи да подавам в КЗП.
Смятам да използвам нашата кореспонденция за отправна точка за статия в някой блог на тема "гаранционно обслужване на нов бойлер Теси", нямате нищо против, нали? Бих желал да получа мнение и от други потребители на Теси, както и да предупредя евентуалните желаещи да получат "тих бойлер", че това не е сред характеристиките на вашата марка.
В крайна сметка, както бе уточнила служителката в сервиза, "нали работи, какво толкова".
Пожелавам ви приятна вечер, а аз ще склоня глава до възглавницата и /понеже е лято и спим на отворени врати/, ще си представя, че шумът от бойлера ви е като разбиващи се морски вълни. Да, морето е бурно, но, какво ми е виновен късметът, че попаднах на шумящото Теси.
Можеше и да бъде тихичко, ама късмет...
Поздрави, Ивайло Тончев
Бърз отговор от ТЕСИ:
Здравейте,
Свързахме се с колегите ни от сервиза в гр. Стара Загора и на база информацията, която ни предоставихте, проверихме случая със забавеното връщане на документацията на уреда.
Колегите ни увериха, че до края на днешния ден ще установят връзка с Вас, за да можете да получите обратно гаранционната карта на бойлера, както и протокола за техническо състояние, съставен от сервиза и удостоверяващ изправността на изделието.
Както вече обяснихме, шумът може да възникне при всеки водонагревателен уред. Появата му не е повод за притеснение и е част от нормална работа на продукта.
С пожелания за успешен ден.
Поздрави,
След което от сервиза ми позвъниха, за да ми кажат да отида да си прибера картата, ама в събота и неделя не работят. А...взимат я от дома ми, неправомерно, след което аз да ходя да си я взема, за да не се разкарват те??
Вече аз не издържах и позвъних на представителя отсреща, с който се разбрахме, че понеже ми е писнало и не искам да причинявам проблеми на възрастния мъж от сервиза, аз ще си отида да я взема на крака в понеделник.
Според Теси, бойлерът ми е нормален и както всеки уред, просто си шуми.
Според мен:
01. Бойлерът ви шуми. Не съм дете и използвам бойлер от 44 години. Това е най-шумният подобен уред, който някога съм притежавал. Спим до вратата на помещението, в което е той - буди ни нощем, когато започне да зарежда. Ние не сме проблем, но детето ни също спи там...
02. Гаранционното ви обслужване не куца, то се влачи. Купих един от по-скъпите бойлери, не за да влизам в режим на обяснения с техници, които нямат фенерчета или да си пишем километрични писма, в които вие да ми твърдите само това, което и аз ви казвам - шуми, при това, неприятно.
03. В комбинацията от предните 2, явно клиентите не са ви никак важни и можете да си позволите /както си искате/ да ги въртите. Добър, безценен урок.
04. В комбинацията от първите 3, как бихте ме успокоили, че проблем наистина няма и си е нормално да си хърка и да свисти при затопляне на водата, след като аз съм този, който със семейството си го ползва, а не вие. Рискът остава за мен. За вас вероятно остава удоволствието от "добре свършената работа".
Приятели, познати и непознати, моля, споделете този линк на стените си. Ще ми помогнете да покажем как стоят нещата с гаранционното обслужване на една добре рекламирана марка, която произвежда стока, която не отговаря на добрия стандарт.
Тук на снимката всички изглеждат учудени, време е било и аз да се учудя, че е възможно нещо подобно. Уви, TESY, IT'S IMPRESSIVE - няма майтап!
четвъртък, 27 юли 2017 г.
Защо всички в СССР мразят евреите? - виц
Случва се през 70те години в СССР. Ужасно студен ден, а от рано сутринта, пред универсалния магазин в Москва се е извила дълга опашка. Чакат за телевизори. Ясно е, дефицитна стока, опашката е километрична, някои хора са чакали цяла нощ.
На сутринта излиза управителят на магазина и просто обяснява:
- Другари, на евреи няма да се продават телевизори. Веднага да си тръгват, няма смисъл да чакат.
С дюдюкания тълпата изпраща няколкото евреи, които са се осмелили да се наредят.
Към 9 часа управителят пак излиза:
- Другари, освободихме се от евреите, но ако сред вас има безпартийни, моля ви, ще има само за членове на партията.
Тълпата сериозно оредява, а студът е жесток.
Около 10 часа:
- Другари, телевизорите са страхотни, обаче искаме да видим дали редовно плащате членския си внос. Който няма партийна книжка, попълнена надлежно от партийния секретар, да си ходи.
Опашката още оредява, студът е жесток. Към 16 часа пред магазина са останали най-проверените и доверени комунисти, активни, предавали стара хартия, научили поне по няколко песни, с блестящи досиета, участвали във всички бригади, ленински съботници, знаещи наизуст цели речи на Леонид Брежнев.
Стоят наредени и зъзнат, 30-40 човека. Студът е ужасен, вкочанени, подскачат, но чакат...ще има телевизори.
Пред магазина излиза управителят:
- Другари, само пред вас, най-проверените и активни комунисти, мога разкрия, че дойдоха само 2 телевизора, които обаче и двата не работят. Производствена грешка, върнахме ги за ремонт в завода. Няма други телевизори.
Тълпата е отчаяна, но няма стока, няма и смисъл, един ден на студа е бил напразен.
Един от чакащите със злоба изсъсква...
- "Ах, как мразя тия евреи!!!"
На сутринта излиза управителят на магазина и просто обяснява:
- Другари, на евреи няма да се продават телевизори. Веднага да си тръгват, няма смисъл да чакат.
С дюдюкания тълпата изпраща няколкото евреи, които са се осмелили да се наредят.
Към 9 часа управителят пак излиза:
- Другари, освободихме се от евреите, но ако сред вас има безпартийни, моля ви, ще има само за членове на партията.
Тълпата сериозно оредява, а студът е жесток.
Около 10 часа:
- Другари, телевизорите са страхотни, обаче искаме да видим дали редовно плащате членския си внос. Който няма партийна книжка, попълнена надлежно от партийния секретар, да си ходи.
Опашката още оредява, студът е жесток. Към 16 часа пред магазина са останали най-проверените и доверени комунисти, активни, предавали стара хартия, научили поне по няколко песни, с блестящи досиета, участвали във всички бригади, ленински съботници, знаещи наизуст цели речи на Леонид Брежнев.
Пред магазина излиза управителят:
- Другари, само пред вас, най-проверените и активни комунисти, мога разкрия, че дойдоха само 2 телевизора, които обаче и двата не работят. Производствена грешка, върнахме ги за ремонт в завода. Няма други телевизори.
Тълпата е отчаяна, но няма стока, няма и смисъл, един ден на студа е бил напразен.
Един от чакащите със злоба изсъсква...
- "Ах, как мразя тия евреи!!!"
вторник, 25 юли 2017 г.
Случка със сандвичи и гироси по Борис Виан
Поръчвам си нещо за обяд. В случая, сандвич, известен като гирос /гръцки дюнер/. С периферното си зрение виждам, че нямат ток и съответно, не ми издават касова бележка. Нареждам се да си получа сандвича. Момичето ме гледа с интерес. Сигурно стоя напразно, ако няма ток. Звучи логично, но защо ми взеха парите?
- Няма ли сандвичи сега?
- Ох, ама мога да ви направя такъв с две филийки хляб и зеленчуци и сосове.
- Добре де, ама аз защо платих за гирос, а вие ми давате нещо друго?
Да разреши ситуацията дойде управителката на обекта, която ми взе парите.
- Сега, вие последно какво искате, гирос или сандвич??
- Искам гирос, за което съм платил. Кой говори за сандвичи?
- Вие говорите за сандвичи??!!
- Добре де, аз питах дали правите сандвичи, защото нямате ток?
Пред мен вече стоят всички служителки в заведението и се мъчат да проумеят случващото се. Като умел мениджър взимам в своите ръце ситуацията.
- Явно не се разбираме. Дали е дюнер, хамбургер, гирос, какво ли не, то винаги е сандвич.
Все едно им казах, че нося бомба и желая да се взривя.
Поде се едно общо мрънкане, че не е така, че нямам право, че бъркам.
- Така ли, я да ви питам, вие за десерт като ядете торта, крем, плодове, какво ли не, то винаги се казва ДЕСЕРТ, нали?
Изваденият от ръкава аргумент закова и трите жени. Чак от кухнята излезе готвачката, за да вземе страна, но и тя замълча под силата на убедителното ми изказване.
Момичето взе питката и започна да приготвя гироса, който се оказа сандвич.
- Днес ми е първи ден, да знаете. Имате право на един сос само, да ви кажа.
- Добре, млечен. И домати.
Тя се заколеба нещо.
- Но маруля не искате ли?
- Искам половин кило пържени картофи, ако ще е до искания.
Разделихме се дружелюбно, чак лелята от кухнята излезе, за да ми пожелае успешен ден и "пак да идвам да ям...сандвичи" /не беше много сигурна какво продават вече/.
Вървях си по улицата като победител,но май трябваше да се усещам като странник в странна страна. Какво значение имат всъщност, сандвичи, гироси, дюнери, франклойдрайт и курсът на долара. Нещата на територията не вървят добре. Налях си 50 грама уиски с компот от грозде. Потръгна, но не повторих. Анестезията не бива да се превръща в навик.
- Няма ли сандвичи сега?
- Ох, ама мога да ви направя такъв с две филийки хляб и зеленчуци и сосове.
- Добре де, ама аз защо платих за гирос, а вие ми давате нещо друго?
Да разреши ситуацията дойде управителката на обекта, която ми взе парите.
- Сега, вие последно какво искате, гирос или сандвич??
- Искам гирос, за което съм платил. Кой говори за сандвичи?
- Вие говорите за сандвичи??!!
- Добре де, аз питах дали правите сандвичи, защото нямате ток?
Пред мен вече стоят всички служителки в заведението и се мъчат да проумеят случващото се. Като умел мениджър взимам в своите ръце ситуацията.
- Явно не се разбираме. Дали е дюнер, хамбургер, гирос, какво ли не, то винаги е сандвич.
Все едно им казах, че нося бомба и желая да се взривя.
Поде се едно общо мрънкане, че не е така, че нямам право, че бъркам.
- Така ли, я да ви питам, вие за десерт като ядете торта, крем, плодове, какво ли не, то винаги се казва ДЕСЕРТ, нали?
Изваденият от ръкава аргумент закова и трите жени. Чак от кухнята излезе готвачката, за да вземе страна, но и тя замълча под силата на убедителното ми изказване.
Момичето взе питката и започна да приготвя гироса, който се оказа сандвич.
- Днес ми е първи ден, да знаете. Имате право на един сос само, да ви кажа.
- Добре, млечен. И домати.
Тя се заколеба нещо.
- Но маруля не искате ли?
- Искам половин кило пържени картофи, ако ще е до искания.
Разделихме се дружелюбно, чак лелята от кухнята излезе, за да ми пожелае успешен ден и "пак да идвам да ям...сандвичи" /не беше много сигурна какво продават вече/.
Вървях си по улицата като победител,но май трябваше да се усещам като странник в странна страна. Какво значение имат всъщност, сандвичи, гироси, дюнери, франклойдрайт и курсът на долара. Нещата на територията не вървят добре. Налях си 50 грама уиски с компот от грозде. Потръгна, но не повторих. Анестезията не бива да се превръща в навик.
Източник на снимката: www.earlofsandwichusa.com
неделя, 9 април 2017 г.
Труден въпрос за парче изпросена торта, кайма и колбас
Вървим с малката по улиците и влизаме в магазин, за да купим вода, че е жадна. Някъде около рафта с хладилниците към нас се приближава жена на около 60, с патерици. С голямо усилие /видимо/ балансира с торта, пакет кайма и едно голямо парче колбас. Учтиво ме моли да и помогна да стигнe до касата. Вървя пред нея, с учудване чувам неочаквано ведрия и глас:
- "Днес сме тука със спонсора, добре че е той, да имам какво да похапна и да си играя с детето после."
Хм, това май съм аз.Но не би трябвало да става дума за мен, а на касата няма никой друг. Подавам на касиерката нещата и тихичко и добавям:
- "Нямам идея за какво става въпрос, не познавам жената."
Тя ги отмества отстрани и ми казва:
- "Не се притеснявайте, аз я познавам!"
В това време бабата вече я няма в магазина, чула е сигурно думите ми и си е тръгнала.
Не се опитах да разгадая историята, защото вероятният отговор щеше да е това, "че бабата е бедна и вероятно не е добре с главата, а това със спонсора е вид просия."
Дали трябваше да извадя последните ми 20 лева и да и купя всичко? Или пък да я питам от какво има най-много нужда? Лошо ли беше, че не и платих поръчката? И ако и я бях платил, нямаше ли да я хвърли и да се заеме да поиска следващите неща от поредния случаен купувач? Определено не гладуваше, изглеждаше добре облечена.
Дори забравихме да купим и водата от магазина, така неочаквано си тръгнахме.
Има ли лесен отговор на този въпрос? Май няма.
- "Днес сме тука със спонсора, добре че е той, да имам какво да похапна и да си играя с детето после."
Хм, това май съм аз.Но не би трябвало да става дума за мен, а на касата няма никой друг. Подавам на касиерката нещата и тихичко и добавям:
- "Нямам идея за какво става въпрос, не познавам жената."
Тя ги отмества отстрани и ми казва:
- "Не се притеснявайте, аз я познавам!"
В това време бабата вече я няма в магазина, чула е сигурно думите ми и си е тръгнала.
Не се опитах да разгадая историята, защото вероятният отговор щеше да е това, "че бабата е бедна и вероятно не е добре с главата, а това със спонсора е вид просия."
Дали трябваше да извадя последните ми 20 лева и да и купя всичко? Или пък да я питам от какво има най-много нужда? Лошо ли беше, че не и платих поръчката? И ако и я бях платил, нямаше ли да я хвърли и да се заеме да поиска следващите неща от поредния случаен купувач? Определено не гладуваше, изглеждаше добре облечена.
Дори забравихме да купим и водата от магазина, така неочаквано си тръгнахме.
Има ли лесен отговор на този въпрос? Май няма.
Приказка за роботчето, което счупило зъбите на вълка
Имало едно време един куклен театър, в който живеели много кукли. Между тях имало и един вълк, който бил много гладен и страшен. Всяка вечер го затваряли в метална кутия, за да не хапе другите играчки.
Една вечер забравили да заключат вълка в кутията и той изскочил и започнал да хапе куклите. На заека пухчето, на прасето ухото, на принцесата ръката, на царя шапката. От всички отхапал по нещо. Обаче, под куклите имало малко метално роботче, като костенурка. Вълкът решил да го изяде, за десерт. То било направено от много здраво желязо и като го захапал, всичките му зъби изпадали.
На сутринта хората от театъра видели, че всички били нахапани, а на вълка му няма зъбите, а само роботчето било здраво. Пратили повредените кукли в София на доктор, а малкото роботче станало герой.
И понеже вече 50 пъти я разказвам на Уляна-Мария, реших да я споделя с вас.
Една вечер забравили да заключат вълка в кутията и той изскочил и започнал да хапе куклите. На заека пухчето, на прасето ухото, на принцесата ръката, на царя шапката. От всички отхапал по нещо. Обаче, под куклите имало малко метално роботче, като костенурка. Вълкът решил да го изяде, за десерт. То било направено от много здраво желязо и като го захапал, всичките му зъби изпадали.
На сутринта хората от театъра видели, че всички били нахапани, а на вълка му няма зъбите, а само роботчето било здраво. Пратили повредените кукли в София на доктор, а малкото роботче станало герой.
И понеже вече 50 пъти я разказвам на Уляна-Мария, реших да я споделя с вас.
събота, 25 март 2017 г.
вторник, 14 февруари 2017 г.
Колко неподозирано може да бъде дълбока любовта - една случка от ежедневието...
От време на време попадам на много интересни истории, които сигурно само аз виждам. Отивам днес да купя кисело мляко и нещо за обяд от кварталния магазин. Пред вратата стои дядо /около 65 години, изтупан, с красив букет с целофан/.
"Ех, има любов" си казвам аз, докато влизам в магазина. Той влиза зад мен. С ъгъла на очите си виждам, че отива при собственика с букета.
- Къде е Мара? - попита той...
Собственикът се споглежда с жена си. Има нещо, което са говорили преди това.
- Мара я няма. Вече няма да идва.
Пенсионерът е като ударен с чук.
- Ама как така няма да идва? В отпуска ли е?
Собственикът дава доста лежерно обяснение, което ми се струва, че е лъжа, при това - дърта:
- В болницата е вече, лекарите са и казали да не става.
Пенсионерът отговаря с разбиране:
- Ааааа....
Собственикът му приглася, в същата стилистична среда.
- Аааа, Ааааа!
Пенсионерът:
- Ами тогава, да дам цветята на жена ти...
И галантно поднася цветята на съпругата на магазинера, която тъкмо в момента ме обслужва.
Тя поруменява и приема цветята. Хвали пенсионера:
- Малко са галантните мъже като теб.
Излизам и той се суети в магазина, нещо уж гледа. Изглежда ми смачкан. Бит и смачкан. Подозирали ли сте някога, че любовта може да е толкова дълбока?
"Ех, има любов" си казвам аз, докато влизам в магазина. Той влиза зад мен. С ъгъла на очите си виждам, че отива при собственика с букета.
- Къде е Мара? - попита той...
Собственикът се споглежда с жена си. Има нещо, което са говорили преди това.
- Мара я няма. Вече няма да идва.
Пенсионерът е като ударен с чук.
- Ама как така няма да идва? В отпуска ли е?
Собственикът дава доста лежерно обяснение, което ми се струва, че е лъжа, при това - дърта:
- В болницата е вече, лекарите са и казали да не става.
Пенсионерът отговаря с разбиране:
- Ааааа....
Собственикът му приглася, в същата стилистична среда.
- Аааа, Ааааа!
Пенсионерът:
- Ами тогава, да дам цветята на жена ти...
И галантно поднася цветята на съпругата на магазинера, която тъкмо в момента ме обслужва.
Тя поруменява и приема цветята. Хвали пенсионера:
- Малко са галантните мъже като теб.
Излизам и той се суети в магазина, нещо уж гледа. Изглежда ми смачкан. Бит и смачкан. Подозирали ли сте някога, че любовта може да е толкова дълбока?
неделя, 12 февруари 2017 г.
Какво се случва, след като отключиш "Заключената планета"
Има книги, които съм мечтал да прочета от години и никога не съм намирал. Говоря ви за мечти, започнали някога през 80те, когато нямах друго какво да правя, освен по цели нощи да чета. Заравях се в стари книги /стари бяха и тогава/, които ухаеха на библиотека, хартия, с твърди корици, които и тогава никой не знаеше и не беше чувал.
Това четене продължи дълги години, през които съм изчел толкова много книги, че чак съм забравил вече колко. В последно време отвикнах да чета, вероятно съм на мисловна диета. Имам силата да чета само събота или неделя следобед, малко преди да дремна за час-два.
Знаете, че обожавам старата соц-фантастика. Без да влизаме в спор, дали тя е боклук или не, обичам я безрезервно.
Наскоро попаднах на една от книгите, които от дете търся. "Заключената планета" от Георги Данаилов и Васил Райков ми беше в списъка на MOST WANTED, вероятно заради интригуващото заглавие, както и заради годината на издаване. Това в моите фантазии я превръщаше в култов sci-fi роман, с роботи, смели астронавти, битки с извънземни.
Благодарение на antikvarnica.bg, книгата се оказа в мен за броени часове. Цяла седмица отлагах отгръщането на първата страница. Днес я ударих за 2 часа. Не се шегувам, чета много бързо, вероятно това също го знаете, ако добре ме познавате. Да си призная, въпреки усещането за хартия, всички страхотни моменти в книгата /има подпис на Здравко на десета страница, какво ли е станало с него.../, романът е много слаб.
В далечното бъдеще /от гледна точка на 2017 обаче не е така далечно/, едно дете стои у дома болно, с настинка. Лекуват го само роботи. Идва чичо му, комуто детето казва, че на горния етаж в семейната къща, в стаята на дядото има сейф, в който има нещо много ценно. Чичото казва, че е отворил сейфа, а вътре е намерил дневник на катастрофирала космическа експедиция на планетата Епсилон. Там те живеят в ракетата, която е повредена / нещо в двигателя, все едно си в луксозен джип на пътя, всичко ти работи, ама се е скъсало нещо и ни метър не може да мръднеш/. По едно време се появяват туземни жители, които са болни от шарка. Нашите успяват да намерят лекарство, което да им повлиява и тъкмно да тръгнат към континента, за да открият повече за планетата, в същия ден се връща дядото...от космическа експедиция. Детето иска да научи повече за съдбата на експедицията, но каква съдба. Оказва се, че във въпросния сейф, дядото си крие пиячката, а цялата тетрадка е написана/измислена от чичото, който иска да забавлява детето, докато то болно.
Малкият е много разочарован, докато не разбира, че чичото заминава и той за експедиция, за същата планета и вероятно е описал очакванията си за там. Туш, фанфари, книгата свърши. Очаквах много повече, въпреки увода, в който писателите почти се извиняват, ако не се е получило.
Но като си знам, че съм си късметлия, в края на книгата намерих нов повод за мечти и търсения - списък на други заглавия, които трябва да си намеря. Хубаво е, като едно разочарование ражда нови копнежи.
Това четене продължи дълги години, през които съм изчел толкова много книги, че чак съм забравил вече колко. В последно време отвикнах да чета, вероятно съм на мисловна диета. Имам силата да чета само събота или неделя следобед, малко преди да дремна за час-два.
Знаете, че обожавам старата соц-фантастика. Без да влизаме в спор, дали тя е боклук или не, обичам я безрезервно.
Наскоро попаднах на една от книгите, които от дете търся. "Заключената планета" от Георги Данаилов и Васил Райков ми беше в списъка на MOST WANTED, вероятно заради интригуващото заглавие, както и заради годината на издаване. Това в моите фантазии я превръщаше в култов sci-fi роман, с роботи, смели астронавти, битки с извънземни.
Благодарение на antikvarnica.bg, книгата се оказа в мен за броени часове. Цяла седмица отлагах отгръщането на първата страница. Днес я ударих за 2 часа. Не се шегувам, чета много бързо, вероятно това също го знаете, ако добре ме познавате. Да си призная, въпреки усещането за хартия, всички страхотни моменти в книгата /има подпис на Здравко на десета страница, какво ли е станало с него.../, романът е много слаб.
В далечното бъдеще /от гледна точка на 2017 обаче не е така далечно/, едно дете стои у дома болно, с настинка. Лекуват го само роботи. Идва чичо му, комуто детето казва, че на горния етаж в семейната къща, в стаята на дядото има сейф, в който има нещо много ценно. Чичото казва, че е отворил сейфа, а вътре е намерил дневник на катастрофирала космическа експедиция на планетата Епсилон. Там те живеят в ракетата, която е повредена / нещо в двигателя, все едно си в луксозен джип на пътя, всичко ти работи, ама се е скъсало нещо и ни метър не може да мръднеш/. По едно време се появяват туземни жители, които са болни от шарка. Нашите успяват да намерят лекарство, което да им повлиява и тъкмно да тръгнат към континента, за да открият повече за планетата, в същия ден се връща дядото...от космическа експедиция. Детето иска да научи повече за съдбата на експедицията, но каква съдба. Оказва се, че във въпросния сейф, дядото си крие пиячката, а цялата тетрадка е написана/измислена от чичото, който иска да забавлява детето, докато то болно.
Малкият е много разочарован, докато не разбира, че чичото заминава и той за експедиция, за същата планета и вероятно е описал очакванията си за там. Туш, фанфари, книгата свърши. Очаквах много повече, въпреки увода, в който писателите почти се извиняват, ако не се е получило.
Но като си знам, че съм си късметлия, в края на книгата намерих нов повод за мечти и търсения - списък на други заглавия, които трябва да си намеря. Хубаво е, като едно разочарование ражда нови копнежи.
петък, 30 декември 2016 г.
2016 към 2017 - почивка след тичането
Когато бях още ученик в началните класове, всяка вечер, докато заспивах, зяпах книгата на Владислав Терлицки "Почини си след толкова тичане". Смело си представях, че става дума за уморени бегачи, които ги убиват в края на някое състезание.
Така разбирах книгата, "умри си в края на състезанието".
Изминаха толкова много години, още не съм я прочел тази книга, а сигурно трябва да и хвърля един поглед, за да разбера за какво става дума. Но вече си мисля повече за почивка, а не за смърт. Вероятно съм загубил част от пословичното си черногледство, нали не бъркам?
Исках да ви кажа, че приех 2016 за едно състезание със себе си, за повече ефективност, резултати, полза. Дойде краят на това състезание и се опитвам да почина, в добрия смисъл на думата. От някои резултати бях доволен, за други не ми се и говори.
Ще ми е нужно през 2017 да бъда много по-ефективен за самия себе си и околните, като се опитвам да вкарам ум и разум, за да не генерирам умора, която ме смачква, като зомби. Сигурно сте го усетили, имаше няколко такива дни, в които не бях на себе си.
Важен урок, ще се опитам да бъда много по-мек и толерантен с хората, които са на различно мнение от моето. Ще съм там, където през 2016 не съм бил, а е трябвало. Много по-малко приказки, а повече действия. Всъщност, за Уляна ще има повече приказки, тя е едно разкошно дете, което заслужава много, много внимание.
Ще се опитам да се върна обратно и трайно във фитнес залата, спортът дава огромно спокойствие.
През 2016 загубих няколко човека, едни в пряк, друг в преносен смисъл. Едни по тяхна глупост, други по моя, за трети...вероятно е било взаимно. Не искам да ми се случва повече. Вече ставам на 44, една пределна възраст, в която трябва всичко внимателно да меря по няколко пъти. Колкото хубава и плодотворна, толкова коварна и крайна, с всичко трябва хем да се внимава, хем да се употребява, защото може и да няма утре.
Пожелавам си, през 2017 да има много възможности и за "днес" и за "утре". "Почиването" в края на пътя предстои, два - три дни, в които ще се чудим какво да сготвим и как да го изядем. След това идва нова, цяла нова година, пълна с предизвикателства. Дано да бъде поне малко късметлийска и пълна с предизвикателства на работата и тихи, приятни вечери у дома. За това живеем, нали?
Така разбирах книгата, "умри си в края на състезанието".
Изминаха толкова много години, още не съм я прочел тази книга, а сигурно трябва да и хвърля един поглед, за да разбера за какво става дума. Но вече си мисля повече за почивка, а не за смърт. Вероятно съм загубил част от пословичното си черногледство, нали не бъркам?
Исках да ви кажа, че приех 2016 за едно състезание със себе си, за повече ефективност, резултати, полза. Дойде краят на това състезание и се опитвам да почина, в добрия смисъл на думата. От някои резултати бях доволен, за други не ми се и говори.
Ще ми е нужно през 2017 да бъда много по-ефективен за самия себе си и околните, като се опитвам да вкарам ум и разум, за да не генерирам умора, която ме смачква, като зомби. Сигурно сте го усетили, имаше няколко такива дни, в които не бях на себе си.
Важен урок, ще се опитам да бъда много по-мек и толерантен с хората, които са на различно мнение от моето. Ще съм там, където през 2016 не съм бил, а е трябвало. Много по-малко приказки, а повече действия. Всъщност, за Уляна ще има повече приказки, тя е едно разкошно дете, което заслужава много, много внимание.
Ще се опитам да се върна обратно и трайно във фитнес залата, спортът дава огромно спокойствие.
През 2016 загубих няколко човека, едни в пряк, друг в преносен смисъл. Едни по тяхна глупост, други по моя, за трети...вероятно е било взаимно. Не искам да ми се случва повече. Вече ставам на 44, една пределна възраст, в която трябва всичко внимателно да меря по няколко пъти. Колкото хубава и плодотворна, толкова коварна и крайна, с всичко трябва хем да се внимава, хем да се употребява, защото може и да няма утре.
Пожелавам си, през 2017 да има много възможности и за "днес" и за "утре". "Почиването" в края на пътя предстои, два - три дни, в които ще се чудим какво да сготвим и как да го изядем. След това идва нова, цяла нова година, пълна с предизвикателства. Дано да бъде поне малко късметлийска и пълна с предизвикателства на работата и тихи, приятни вечери у дома. За това живеем, нали?
неделя, 13 ноември 2016 г.
Как бързо и лесно да си намерим билети за изцяло разпродаден куклен театър - ръководство
В деня на изборите, решихме да ударим малко през просото и да отидем на куклен театър. За наше съжаление, отпред ни чакаше дебело подчертан надпис, че за постановката "Вълкът и седемте козлета" на Държавен куклен театър, Стара Загора...БИЛЕТИ НЯМА.
Обиколихме няколко пъти театъра, но нещата започнаха да стават меко-казано драматични. Тя реве и иска на този театър, на точно този театър и на никой друг. Време беше да приложа уменията си на психолог, маркетолог и всякакъв такъв, само за да спася деня. Прилагам едно кратко ръководство за действие, което може да бъде полезно и на други родители:
Днес това проработи за нас, а защо да не проработи и за вас? Един час Уляна-Мария се кри под седалката, гледайки да не я види вълкът, но зяпайки с голям интерес едно прекрасно представление. Другата неделя сме пак там, бъдете и вие. Ще се радвам, ако съм ви бил полезен, мили родители.
P.S. С малко повече мелодрама и артистизъм, върши работа пред КАТ, НАП, НОИ и подобни. Възпитайте артистичността си, развийте я и у детето ви. Полезно е.
Обиколихме няколко пъти театъра, но нещата започнаха да стават меко-казано драматични. Тя реве и иска на този театър, на точно този театър и на никой друг. Време беше да приложа уменията си на психолог, маркетолог и всякакъв такъв, само за да спася деня. Прилагам едно кратко ръководство за действие, което може да бъде полезно и на други родители:
- Въпреки, че пише, че няма билети, задайте контролните въпроси - Ама съвсем ли няма? Къде отидоха? Кой ги купи? Съвсем ли няма, нито един?. Запазете последователността.
- Гледайте тъпо и мигайте на всеки от отговорите, без значение какво ви казват.
- След последния отказ, запитайте детето дали е чуло и дали е съгласно, че нито един билет не е останал.
- Ако и да не плаче, помолете го да не плаче, което веднага ще се обърне в плач.
- Механично повтаряйте "Само два билета, ако имаше, нямаше да плачем, нали?"
- Седнете точно пред касите и не мърдайте, докато не ви повикат.
- Ако сте добри, това няма да ви отнеме повеч от 2 минути.
- Гледайте пак тъпо, но с щипка благодарност.
- Носете дребни банкноти, едрите всяват смут.
- Влезте бързо в театъра, пиесата започва!
Днес това проработи за нас, а защо да не проработи и за вас? Един час Уляна-Мария се кри под седалката, гледайки да не я види вълкът, но зяпайки с голям интерес едно прекрасно представление. Другата неделя сме пак там, бъдете и вие. Ще се радвам, ако съм ви бил полезен, мили родители.
P.S. С малко повече мелодрама и артистизъм, върши работа пред КАТ, НАП, НОИ и подобни. Възпитайте артистичността си, развийте я и у детето ви. Полезно е.
вторник, 4 октомври 2016 г.
За лъжата, за която не бива да и казвате, че е било лъжа...
Връщам се от родителската среща. Пореден ден в градината, сутрин, в която ревем, мразим всичко, плачем и се тръшкаме.
"Тате, не ми е хубаво, тате, вземи ме, тате, не искам..." - едва успява да промълви през сълзите.
Още от вратата и казвам:
"Мише, теб най-много похвалиха госпожите. Много хубаво рисуваш, пееш, четеш! И много слушаш!"
И разцъфтя това дете, усмихна се, игра си, гледахме пак за "Кучето Гръм", а после легна да спинка, като почти сама се облече. А утре няма да плаче, сигурен съм.
Нали няма да и кажете, че съм я излъгал? Госпожите бяха заети с толкова много други неща, че не похвалиха, но и не критикуваха никое дете. Правилно, те още не ги познават. Затова си позволих и да те излъжа, Мише. Ако някога му попаднеш на този текст, сигурно много ще ти стане смешно, че това е била първата ми лъжа, на която наистина си се хванала. Защото бързо ми разкриваш другите лъжи, затова :)
"Тате, не ми е хубаво, тате, вземи ме, тате, не искам..." - едва успява да промълви през сълзите.
Още от вратата и казвам:
"Мише, теб най-много похвалиха госпожите. Много хубаво рисуваш, пееш, четеш! И много слушаш!"
И разцъфтя това дете, усмихна се, игра си, гледахме пак за "Кучето Гръм", а после легна да спинка, като почти сама се облече. А утре няма да плаче, сигурен съм.
Нали няма да и кажете, че съм я излъгал? Госпожите бяха заети с толкова много други неща, че не похвалиха, но и не критикуваха никое дете. Правилно, те още не ги познават. Затова си позволих и да те излъжа, Мише. Ако някога му попаднеш на този текст, сигурно много ще ти стане смешно, че това е била първата ми лъжа, на която наистина си се хванала. Защото бързо ми разкриваш другите лъжи, затова :)
понеделник, 5 септември 2016 г.
На цирк, като на цирк...нейното първо представление
Да си призная, не съм от най-големите любители на цирковото изкуство. Последен път съм посещавал цирк някъде около първата половина на 80те години на 20 век. Тогава идването му един път годишно бе събитие, равносилно с приземяването на НЛО. Огромен купол, десетки каравани с какво ли не, шумна музика, хиляди посетители, бой за билети, тълпи от хора, които само стоят отвън, за да усетят от атмосферата - не можеш да забравиш това. Тогава загубих и усещането си за цирк. Или бях остарял, което е по-малко вероятно или бях намерил в друго духа на свободата, който тогава представленията излъчваха. После се заредиха години, дълги и някакси тъжни, в които понятието "цирк" загуби допълнението си "изкуство" и се превърна в диагноза на фарса, в който живеем. Безброй представления от клоуни с луди очи, които ни убеждават в абсурдността на номерата си.
Днес представлението на цирк "София" успя да промени нещо от моята суха прагматичност на мъж на средна възраст. Успя да ококори и дъщеря ми, която на 3 години и половина, изкара без да трепне почти 2 часа, загледана в случващото се на манежа.
Мащабите отдавна не са същите,ние не сме наивните деца от 80те, които приемаха всичко за истина, дишахме в очакване на чудо и не вярвахме, че така бързо е дошла нощта, когато излизахме навън.
Съвсем не искахме "да ходим на цирк", но щом видяхме шапитото, Уляна вече не можеше да бъде спряна. Вътре вече видя и много свои приятели от яслата, на които махаше, горда, че е заедно с тях. Не знам какво е разбрала тя или другите малчугани от програмата, но мисля, че не е въпрос до разбиране, а по-скоро до усещане. А такова имаше, дори и в по-възрастната аудитория, която беше оставила за няколко часа дори и любимите телефони и не социализираше в социалните мрежи. Не мисля, че можеш да разбереш цирка. Има много неща, които опитвайки се да проумееш, просто ги губиш. Усещането за карнавал, което те кара да живееш в различен свят, да сложиш шарени очила, с нестандартен диоптър.
Сигурен съм, че и малката ми дъщеря го е усетила, а утре ще ме кара да наредим куклите и да им изнесе цирк, с номера, които тя е измислила. А аз ще пляскам, по същия начин, както плясках и днес на представлението. Изкуството трябва да се подкрепя!
Не пропускайте и вие да посетите представленията на цирк "София", когато и където се срещнете с тях. Два часа, които могат и трябва да променят вас и начина ви на мислене.
Днес представлението на цирк "София" успя да промени нещо от моята суха прагматичност на мъж на средна възраст. Успя да ококори и дъщеря ми, която на 3 години и половина, изкара без да трепне почти 2 часа, загледана в случващото се на манежа.
Мащабите отдавна не са същите,ние не сме наивните деца от 80те, които приемаха всичко за истина, дишахме в очакване на чудо и не вярвахме, че така бързо е дошла нощта, когато излизахме навън.
Съвсем не искахме "да ходим на цирк", но щом видяхме шапитото, Уляна вече не можеше да бъде спряна. Вътре вече видя и много свои приятели от яслата, на които махаше, горда, че е заедно с тях. Не знам какво е разбрала тя или другите малчугани от програмата, но мисля, че не е въпрос до разбиране, а по-скоро до усещане. А такова имаше, дори и в по-възрастната аудитория, която беше оставила за няколко часа дори и любимите телефони и не социализираше в социалните мрежи. Не мисля, че можеш да разбереш цирка. Има много неща, които опитвайки се да проумееш, просто ги губиш. Усещането за карнавал, което те кара да живееш в различен свят, да сложиш шарени очила, с нестандартен диоптър.
Сигурен съм, че и малката ми дъщеря го е усетила, а утре ще ме кара да наредим куклите и да им изнесе цирк, с номера, които тя е измислила. А аз ще пляскам, по същия начин, както плясках и днес на представлението. Изкуството трябва да се подкрепя!
Не пропускайте и вие да посетите представленията на цирк "София", когато и където се срещнете с тях. Два часа, които могат и трябва да променят вас и начина ви на мислене.
понеделник, 29 август 2016 г.
За невероятните разходки, които си правим...
И нали сме си големи приятели, татко и дъщеря, като ни накривят шапките, тръгваме на разходка.
Първа спирка - една хлебарница до Жабките. Паркираме отвън, купуваме меденка и сокче и сядаме на една ограда. Много обичам този квартал, една такава особена атмосфера на стар монолит, кооперации, които са повече домове, отколкото блокове. Цари приятна тишина, около нас играе едно коте, на което подхвърляме трохи. Колкото и да не иска да яде у дома, бисквитата с мармалад е изядена за минути, вече меденката дава зор, оставяме я на котето. До нас живущи пият кафе, удобно седнали на същата ограда, тихичко е, не минават коли, вътрешна улица е, особено спокойствие. Не се е променило от времето, когато аз бях дете. Само тогава беше по-ново.
Спирка две - градската градина. Въртим се на рибката, кончетата, люлките, пързалките, тичаме с децата. Успяваме да се откъснем, едва когато виждаме триколка, направена от дърво, от която звучи поп-фолк, свети в различни цветове. Някаква идиотска бизнес идея за рикша, в която може да се возиш, осветен от евтини лампички и озвучен от радио с балкански фолк, далеч от данъчните, защото билети не видях. Повървяхме малко след рикшата. Изкушавах се да си го поръчам, да седна и да разпаднем рикшата, като отмъщение за лошата музика, но и така преживяването си беше доста сайкъделик.
Спирка три -Дръмс. Тя е вече доста уморена, сяда на масата, вадя телефона, пускам Чебурашка, пием сок и кафе. По едно време тя вдига поглед и казва - Тате, айде да си ходим.
И тръгваме в тъмното към колата, светейки си само с телефона.
Хубави, летни вечери. Приятни занимания на един татко с малката му дъщеря. Ще се повтаря скоро, като прекрасна отплата за един тежък ден.
Първа спирка - една хлебарница до Жабките. Паркираме отвън, купуваме меденка и сокче и сядаме на една ограда. Много обичам този квартал, една такава особена атмосфера на стар монолит, кооперации, които са повече домове, отколкото блокове. Цари приятна тишина, около нас играе едно коте, на което подхвърляме трохи. Колкото и да не иска да яде у дома, бисквитата с мармалад е изядена за минути, вече меденката дава зор, оставяме я на котето. До нас живущи пият кафе, удобно седнали на същата ограда, тихичко е, не минават коли, вътрешна улица е, особено спокойствие. Не се е променило от времето, когато аз бях дете. Само тогава беше по-ново.
Спирка две - градската градина. Въртим се на рибката, кончетата, люлките, пързалките, тичаме с децата. Успяваме да се откъснем, едва когато виждаме триколка, направена от дърво, от която звучи поп-фолк, свети в различни цветове. Някаква идиотска бизнес идея за рикша, в която може да се возиш, осветен от евтини лампички и озвучен от радио с балкански фолк, далеч от данъчните, защото билети не видях. Повървяхме малко след рикшата. Изкушавах се да си го поръчам, да седна и да разпаднем рикшата, като отмъщение за лошата музика, но и така преживяването си беше доста сайкъделик.
Спирка три -Дръмс. Тя е вече доста уморена, сяда на масата, вадя телефона, пускам Чебурашка, пием сок и кафе. По едно време тя вдига поглед и казва - Тате, айде да си ходим.
И тръгваме в тъмното към колата, светейки си само с телефона.
Хубави, летни вечери. Приятни занимания на един татко с малката му дъщеря. Ще се повтаря скоро, като прекрасна отплата за един тежък ден.
четвъртък, 25 август 2016 г.
Парадоксът на това да си мотивиран безработен през 2016
Стои пред вас някой, когото викате на второ интервю. Видяли сте нещо в него, искате да му подадете ръка, защото той е така мотивиран и е показал зрънце възможност, с което веднага надскача всички други кандидати за позицията.
Срещу вас на дивана са явно поласкани, радват се, че са оценени, за пръв път им се отдава да започнат да правят нещо, с което са искали да се развиват. Така пише и в няколкото мотивационни изречения, които съпътстват кандидатурата в джобс.бг. Той иска да работи при вас, само и единствено. Друго не иска.
Разбрали сте се, че заедно ще развиете онова, което вие виждате в кандидата. Разговорът за парите е бърз и приключва за минута - условията го удовлетворяват.
Разделяте се с усмивка и с добро усещане, че нещо добро започва.
Само няколко часа ви делят от момента, в който получавате сух мейл, че точно днес и в течение на тези няколко пъти по 60 минути, някой му е отправил много по-добро предложение за работа, на което той не е отказал, а вие...за вас късмет и да търсите отново. Прималява ми. Започват пак интервюта, четене на CV-та и търсене на хора, на които да се доверите.
Добре де, как да разчетете тези няколко реда. Това ме занимава сега.
Вариант 1: Той е бил напълно честен, че това му е мечтата, но по-високата заплата го е отклонила. Нормално, това го разбираме всички. Скоро очаквам пак да кандидатства, нещо ми го говори. Дано не се превърне в дежурното присъствие в jobs.bg, интернет общество от трайно безработни, които дори не им пука от това, че с години пускат CV-та с име и телефон и само 1 снимка вътре, без значение къде е обявата или за какво е - диспечер полети или мияч на чинии.
Вариант 2: Той не е бил напълно честен, не е това мечтата му, но е нямало как да излезе културно от ситуацията, просто ще обещае, а после ще си даде почивка и ще откаже. Дали има по-добра работа, едва ли, нещо ми подсказва кога някой лъже.
Вариант 3: Нямам идея защо. Каква е идеята да хабиш време, "да преследваш мечтата си", да получиш шанс да бъдеш част от нея и за 2 часа да си смениш мнението. Не го разбирам.
Срещу вас на дивана са явно поласкани, радват се, че са оценени, за пръв път им се отдава да започнат да правят нещо, с което са искали да се развиват. Така пише и в няколкото мотивационни изречения, които съпътстват кандидатурата в джобс.бг. Той иска да работи при вас, само и единствено. Друго не иска.
Разбрали сте се, че заедно ще развиете онова, което вие виждате в кандидата. Разговорът за парите е бърз и приключва за минута - условията го удовлетворяват.
Разделяте се с усмивка и с добро усещане, че нещо добро започва.
Само няколко часа ви делят от момента, в който получавате сух мейл, че точно днес и в течение на тези няколко пъти по 60 минути, някой му е отправил много по-добро предложение за работа, на което той не е отказал, а вие...за вас късмет и да търсите отново. Прималява ми. Започват пак интервюта, четене на CV-та и търсене на хора, на които да се доверите.
Добре де, как да разчетете тези няколко реда. Това ме занимава сега.
Вариант 1: Той е бил напълно честен, че това му е мечтата, но по-високата заплата го е отклонила. Нормално, това го разбираме всички. Скоро очаквам пак да кандидатства, нещо ми го говори. Дано не се превърне в дежурното присъствие в jobs.bg, интернет общество от трайно безработни, които дори не им пука от това, че с години пускат CV-та с име и телефон и само 1 снимка вътре, без значение къде е обявата или за какво е - диспечер полети или мияч на чинии.
Вариант 2: Той не е бил напълно честен, не е това мечтата му, но е нямало как да излезе културно от ситуацията, просто ще обещае, а после ще си даде почивка и ще откаже. Дали има по-добра работа, едва ли, нещо ми подсказва кога някой лъже.
Вариант 3: Нямам идея защо. Каква е идеята да хабиш време, "да преследваш мечтата си", да получиш шанс да бъдеш част от нея и за 2 часа да си смениш мнението. Не го разбирам.
Абонамент за:
Коментари (Atom)