Обиколихме няколко пъти театъра, но нещата започнаха да стават меко-казано драматични. Тя реве и иска на този театър, на точно този театър и на никой друг. Време беше да приложа уменията си на психолог, маркетолог и всякакъв такъв, само за да спася деня. Прилагам едно кратко ръководство за действие, което може да бъде полезно и на други родители:
- Въпреки, че пише, че няма билети, задайте контролните въпроси - Ама съвсем ли няма? Къде отидоха? Кой ги купи? Съвсем ли няма, нито един?. Запазете последователността.
- Гледайте тъпо и мигайте на всеки от отговорите, без значение какво ви казват.
- След последния отказ, запитайте детето дали е чуло и дали е съгласно, че нито един билет не е останал.
- Ако и да не плаче, помолете го да не плаче, което веднага ще се обърне в плач.
- Механично повтаряйте "Само два билета, ако имаше, нямаше да плачем, нали?"
- Седнете точно пред касите и не мърдайте, докато не ви повикат.
- Ако сте добри, това няма да ви отнеме повеч от 2 минути.
- Гледайте пак тъпо, но с щипка благодарност.
- Носете дребни банкноти, едрите всяват смут.
- Влезте бързо в театъра, пиесата започва!
Днес това проработи за нас, а защо да не проработи и за вас? Един час Уляна-Мария се кри под седалката, гледайки да не я види вълкът, но зяпайки с голям интерес едно прекрасно представление. Другата неделя сме пак там, бъдете и вие. Ще се радвам, ако съм ви бил полезен, мили родители.
P.S. С малко повече мелодрама и артистизъм, върши работа пред КАТ, НАП, НОИ и подобни. Възпитайте артистичността си, развийте я и у детето ви. Полезно е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар