Тази Коледа идва с много благотворителност.
Неуверени дезорганизирани гласове. Един след друг по телефона.
Има няколко прости начини да усетиш какво иска да ти каже човек отсреща. По който и от тях да стигнеш, винаги ще усетиш, че гласът не звъни само на теб, а пред него стои списък, по който работи. Явно на първите 10-15 фирми си е играл да вкарва някакви чувства или отношение в гласа, но сега му е писнало и кара през просото.
Да, не е тази фирма, нямаме нищо общо с нея. Въпреки това, да ви попитам, събираме пари за болно дете. До тази събота му трябват 150 000 лева, иначе...
Поредната история от която потръпвам, защото аз имам дете, нямам 150 000 лева, нямам и откъде да ги взема. Но и дори да намеря тази огромна сума /защото се опасявам, че държавата не е от най-добрите помощници на родителите в подобна злополука/, каква е надеждата при подобно заболяване, известно като нелечимо.
Особено ако нямаш силата да повярваш в нечие обещание някъде по света, в крайна сметка, песимистите сами си пишели присъдите. Заради това и не искам да обяснявам нищо никому.
Нито, че не сме точно тази фирма, нито, че той или тя са поредния потърсил ни за пари глас по телефона. Днес ако са двама, утре ще са трима, а другиден - вероятно с един повече. И така, с един повече, но всеки ден, защото идва Коледа.
Няма как да помогна на всеки, а да помогнеш на всеки означава реално на никого да не помогнеш, невъзможно е. Въпреки това, те звънят, искат, пишат мейли, обясняват се, настояват за срещи. Позволявам си да ги препратя към електронната поща и се надявам да пишат, за да мога да им отговоря официално, че нямаме възможност. Утре ще дойде поредната порция от тях, всеки ден по нещо и някой, винаги един в повече. Но както казах, идва Коледа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар