Няколко шантави момента, които ме правят горд, че съм и баща

• Отиваме при личния лекар. До кабинета и - магазин с дамски дрехи и аксесоари. Дърпа ме, влизаме, избира си диадема, плащам я. Диадемата и заспива. И тръгваме гордо пак към кабинета на личния лекар.
• Нося я на ръце, тя с диадемата. Гледа на света от високо. И както си вървим, срещу нас идва една леля, която се заглежда в нея и така я зяпа, че буквално се размазва на един от металните стълбове на осветителните лампи. Шеметна красота, от която боли.
• Гледаме снимки на бебета. Вика ми - Вземи, вземи, тоест, да си вземем бебе. Викам добре. Но как ще го кръстим? Момент на замисленост и...идва отговорът...Аптечка. Тук вече и двамата зяпнахме. Това е.